Брашнестата мана - Erysiphe graminis е гъбна болест, която напада пшеницата през цялата и вегетация. По всички надземни зелени части на растенията се развиват елиптични, продълговати до ланцетовидни, прашести, нечистобели до бледокафеникави, спорообразуващи налепи, които се разрастват и сливат. По-късно по тях се появяват точковидни черни клейстотеции. Листната повърхност между нападнатите части пожълтява, докато тъканта под налепите (паразита) остава продължително време зелена. При силна проява на болестта листната маса бързо пожълтява и изсъхва.

Критични периоди от вегетацията на пшеницата за заразяване и развитие на болестта са от фаза братене до появата на класа. Нападнатите от брашнеста мана растения образуват по-малко братя. Пораженията по пшеницата са най-големи, когато патогенът нападне флаговия лист и класа. Зърното остава недоизхранено, с влошени качества.

Септориози. Те се причиняват от гъбите: Septoria tritici - ран листен пригор (листни петна), Sepстtoria graminum - пролетен листен пригор, Septoria nodorum - петносване (септориоза) по класовете.

Общите признаци на септориозите по пшеницата са петната по нападнатите растения. Те са очертани от по-тъмен, разливащ се, венец и по тях се образуват тъмни точици - пикнидии (плодни тела).  Критичният момент от развитието на пшеницата по отношение на първите заразявания със септориозите (Septoria tritici, Sepстtoria graminum) започва от фенофаза вретенене (1-ви - 2-ри възел). По-късно повредите се разпространяват по листата от по-горните етажи на растенията, като най-голяма е опасността по време на появата на флаговия лист и на лигулата на  флаговия лист.

Петносване, септориоза по класовете. Патогенът засяга класовете, по-рядко стъблата и листата. По плевите и осилите се появяват единични или многобройни петна, които при сливането си придават кафяв цвят на класовете и причиняват слабо нагъване на осилите. По стъблата се появяват кафяви петна, най-често по възлите – тъканите завяхват и се изприщват от пикнидии. Развитието на силно засегнатите растения е забавено, братята загиват, а класовете се деформират.

Ръждите по житните растения са икономически най-важните болести и при висока степен на нападение могат да доведат до сериозни загуби и компрометиране на реколтата.

Листната ръжда. Тя се причинява се от гъбата Puccinia reconditа = Puccinia triticina. По горната листна повърхност на растенията патогенът образува разпръснати (рядко сливащи се) кафяви до червенокафяви дребни сори. Благоприятни условия за развитието на болестта се създават при хладно и влажно време. Масово нападение на пшеницата с кафява ръжда се наблюдава след появата на класа - посевите добиват жълтокафяв цвят.

Черна (стъблена) ръжда по пшеницата. Причинява се от гъбата Puccinia graminis. Във висока степен болестта се проявява късно – през последните два месеца от развитието на пшеницата, през междуфазния период изкласяване – узряване. Патогенът напада най-силно стъблото, а след това листните влагалища, листата и класа. По нападнатите части на растенията се образуват ръждиво оцветени, продълговати сори. По-късно се развиват едри, черни, телейтосори, които разкъсват епидермиса. Стъблата на силно нападнатите растения са податливи на пречупване и полягане, а зърната остават недохранени и спаружени.

Фузариоза по пшеницата. Най-честата и вредна форма е фузариозата по класа (Fusarium sp.). Тя се развива след прецъфтяването на пшеничните растения - отделни класчета, зърната в тях, части от класа и цели класове прегарят и леко побеляват. Върху нападнатите участъци при влажно време се появява белезникав плесенов налеп с розов оттенък. Зърното в класа е потъмняло, спаружено и недохранено.

Влажното време (относителна влажност на въздуха над 70%) през периода от фаза цъфтеж (начало) до фаза млечна зрялост на пшеницата благоприятства развитието на болестта.

Вредители

В началото на пролетта, след трайното повишение на средноденонощните температури над 5°С, настъпва възобновяване на вегетацията при зимните житни култури, а успоредно с това – и на дейността на някои вредители. През този период настъпва възобновяване на размножителния период на полската полевка и повишава числеността на вредителя (една женска ражда от 3 до 7-8 малки).
В началото на пролетта продължава вредната дейност на успешно презимувалите ларви на обикновения житен бегач - Zabrus tenebrioides при зимните житни култури през междуфазния период трети лист (късно засетите посеви) – братене.

През април, през фаза вретенене, се наблюдава вредната дейност на възрастните индивиди на обикновената житна пиявица - Oulema melanopa.

Бръмбарите излизат през април и май, когато температурата на почвата достигне стойности над 9-10°С, а на въздуха – над 18-20°С. Те преминават по житните култури (пшеница, пролетен ечемик, овес) и започват да се хранят с листата. Масовата им поява съвпада с края на вретененето на житните растения.

Бръмбарите изгризват тесни и дълги ивици между нерватурата на листата, като унищожават двата епидермиса и паренхимната тъкан. Силно повредените листа побеляват и изсъхват, Излюпените ларви се хранят с листата. Те изгризват горния епидермис и паренхима, без да засягат долния епидермис на листа.

Вредна житна дървеница - Eurygaster integriceps.. Възрастното насекомо е бръмбар със землисто сив, светлокафяв до тъмнокафяв цвят с мраморни петна и дължина на тялото 9-12mm. Зимува като възрастно насекомо под растителните остатъци в покрайнините на горите. Масовата миграция на дървениците се осъществява при средноденонощни температури над 11-12°С.

В началото дървениците смучат сок от най-долната част на стъблото на житните растения (централният лист пожълтява, усуква се и изсъхва), а по-късно - и от връхната част на неизкласилите растения. Класът над мястото на убождането не образува класчета, вретеното се изкривява, а осилите се накъдрят. Частта над мястото на повредата побелява и окапва. Тази повреда се нарича частично белокласие.

Непосредствено след изкласяването дървениците смучат сок от стъблото над последното коляно. На мястото на повредата тъканта некротира. Класът побелява изцяло и остава изправен (пълно белокласие).

Ларвите на житната дървеница преминават през пет възрасти. Най-много повреди по зърната причиняват ларвите от четвърта и пета възраст и възрастните от новото поколение.

Пшеничен трипс - Haplothrips tritici. Възрастното насекомо е с продълговато, червено-кафяво до черно тяло с дължина 1,5mm. Ларвите са керемиденочервени до бледо червени. Пшеничният трипс има едно поколение годишно. Зимува като ларва в почвата и под растителните остатъци.

Възрастните индивиди се появяват през април и през първото десетдневие на май първо по ръжта, а след това по пшеницата. Пшеничният трипс нанася повреди като смуче сок от класовете. Горната част на класа в местата на повредата побелява, остава недоразвита и класчетата не образуват зърна. Повредата е сходна с тази на житната дървеница - частично белокласие, но с много по-малки размери.

Излюпването на ларвите съвпада с периода на формиране на зърното. Ларвите смучат сок от пшеничните зърна през фаза млечна зрелост. В началото на фаза восъчна зрелост те приключват развитието си и преминават в почвата на дълбочина до 20 см. Сухото време и високите летни температури създават благоприятни условия за увеличение числеността на пшеничния трипс.

От листните въшки по житните растения овесената листна въшка е най-вредна.

Овесена листна въшка - Macrosiphum avenae Тя зимува като яйце по зимните житни култури. Ларвите се излюпват през пролетта, смучат сок от листата и отделят медена роса. В резултат на вредната дейност листата избледняват, пожълтяват, усукват се, изсъхват и покафеняват. Масовото намножаване на листните въшки пo житните култури обхваща фенофазите от изкласяване до млечна зрялост.

Червено житно комарче - Haplodiplosis equestris Развива едно поколение годишно и зимува като ларва в почвата. Възрастните индивиди се появяват в края на април - началото на месец май. Ларвите се хранят със стъблото на растението. В мястото на повреда се образуват характерни седловидни вдлъбнатини, със силно изразени ръбове. Повредите са най-чести по горните междувъзлия. Често нападнатите стъбла се пречупват в мястото на повредата. Загубите са по-големи, когато повредите са в по-ранна фаза от развитието на растенията. Нападнатите растения не изкласяват или образуват много слаб клас, който има много малко или слабо развити зърна.

Литература
1. Справочник по Растителна Защита – Земиздат
2. Ръководство за интегрирано управление на болестите и вредителите по зърнено-житните култури - МЗХ