Борбата срещу едни от най-опасните болести е превенцията и добрите практики при отглеждане на културите

Кои коренови гниенета нападат насажденията с пипер и краставици

ПИПЕР

Кореново гниене

Болестта се наблюдава по растенията, отглеждани както в култивационни съоръжения, така и на открито.

Първият симптом, който се наблюдава по надземните части на пипера, е много характерен - увяхване на върховете на растенията през деня, когато температурата е по-висока. През нощта те възстановяват тургора си. С развитието на болестта завяхването става трайно и се стига до изсъхването им.

Кореновата система на болните растения е напълно компрометирана. Първоначално се увреждат смукателните коренчета, като кората им потъмнява, става водниста и се смъква.

Патогенът се развива в почвата, в която се запазва продължително време. При повишаване на почвената влажност гъбата се активизира и атакува малките коренчета, а от тях преминава върху цялата коренова система.

Контролът срещу болестта е поливане на растенията с подходящи фунгициди, които да ограничат развитието на заразата.

Мана

Освен по пипер болестта е опасна още за патладжан и домати, макар и в по-малка степен. Заразата може да нападне растенията през всички фази от развитието им.

0 Ако това стане в ранните етапи, по разсада в основата на кореновата шийка се образуват малки воднисти петна, който впоследствие потъмняват.

Нападнатите растения пожълтяват, а листата им падат, когато се докоснат. Заразата преминава и по съседните растения. Болните растения загиват за няколко дни. Заразата може да унищожи за кратко време цялото насаждение, ако не се предприемат навременни мерки.

0 На по-късен етап от развитието, обикновено през втората половина на юли, когато е много топло, при единични или групи растения може да се наблюдава увяхване и дори загиване. Корените им са изгнили, а в основата на стъблото се забелязва тъмно, хлътнало петно.

Обикновено първите признаци се забелязват в най-влажните части на насаждението. По-късно заболяването се разнася из целия посев с поливната вода. Болните растения се виждат на хармани.

0 Когато лятото е по-влажно, се наблюдава друга форма на болестта, която се развива по надземните части на растенията. По стъблото и разклоненията на нападнатия пипер се появяват продълговати, тъмни петна, които ги обхващат изцяло. Те изсъхват.

По листата също се появяват петна. По плодовете петната са по-продълговати, покриват се с налеп - спори на гъбата. Ако последва засушаване, мястото на повредата придобива пергаментов вид – характерен симптом на болестта.

Оптимална температура за развитие на патогена е 25 оС. Той може да се запази в почвата над 1 година, като се намира на дълбочина до 30 см.

Контрол:

• Отглеждане на устойчиви сортове.
• Подравняване на мястото, за да няма ниски места, където водата да се стича.
• Отглеждане на разсад в стерилен почвен субстрат.
• Третиране на растенията преди разсаждане с подходящи продукти.
• Отглеждане на пипера на висока леха.
• Не се препоръчва гравитачно напояване.
• Първите болни растения, както и съседните им, се изскубват и унищожават.
• При необходимост растенията се третират с подходящи продукти.

КРАСТАВИЦИ

Кореново гниене

Болестта се причинява от няколко рода гъби. Патогените нападат още дини и пъпеши.

Критичните моменти на зараза са разсаждането и 7-8-и същински листа.

Симптомите може да се различават в зависимост от причинителя. Сред характерните са: корените покафеняват; всмукателните коренчета отмират, по стъблото се наблюдава мокро гниене.

Контрол:

• Растенията, по които се наблюдават признаци, се изскубват и унищожават.
• Растенията се поливат с подходящи продукти.

Фузарийно кореново и стъблено гниене

Болестта се среща по-често в оранжерии, където може да нанесе сериозни поражения.

По болните растения в основата на стъблото се наблюдават напетнявания, които са много големи – около 10-ина сантиметра над кореновата шийка. Гниенето се проявява от едната страна на стъблото и е от светлозелено до кафяво. Върху заразената тъкан може да се образува бял налеп.

По кореновата система - централния корен и страничните коренчета, се забелязва кафяво оцветяване на проводящите тъкани.

В резултат на повредите растенията увяхват и загиват за няколко седмици, но може да стане и много внезапно.

Оптималната температура за развитието на болестта е около 17 оС.

Контрол:

• Спазване на 3-4-годишно сеитбообращение.
• Обеззаразяване на почвата в оранжериите.
• Използване на присадени растения.
• Обливане на кореновата шийка с подходящи продукти за растителна защита.

Краставиците и другите представители на сем. Тиквови се нападат от няколко вида коренови гниенета