Нека започнем с изобилието от цъфтящи многогодишни видове. Те украсяват един доста дълъг период от лятото, а ако се организират правилно в градината всички цветя, тя никога няма да остава без ярки акценти. Дори и през зимата. Е, не от цветове, но с плодчета ще стане.

Едно от най-подходящите растения за сенчести кътчета е астилбето. То се представя перфектно и на шарена сянка, а в планинските по-хладни райони ще се чувства добре и на слънце. Предлага различни нюанси на розовото и бялото. Най-ефектно е от ранното лято до есента.

За слънчевите кътчета и скалната градина са много подходящи всички седуми и красули. У нас най-широко разпространени са тлъстигата с нейните безбройни жълти звездички, монетките или по научно му - Sedum sieboldii с каскаден характер и нежни розови цветчета, както и дебелата Мара, която е известна с лечебните си свойства сред млади и стари. Периодът на цъфтеж на изброените видове е продължителен и се разминава, като първа е тлъстигата.

И докато сме на тема сухоустойчиви и обилноцъфтящи, няма да пропуснем делоспермата. Тя със своите неоново розови цветове ще свети в тъмните и горещи летни нощи. Мястото ѝ е на слънце, а поливките да бъдат ограничени.

Бетониката е малко известна сред цветарите,

но билкарите я познават отлично. Нейните розово-лилави цветове привличат полезни насекоми и опрашители през цялото лято, а след прецъфтяване допринася за естетиката в градината чрез структура и листна маса.

Ето и една добре позната черноока красавица – рудбекията. Отглежда се лесно, цъфти дълго, а при правилна грижа ще радва окото и след септември. За съжаление това цвете се смята за многогодишно, но с кратък живот. За да се избегне изтощаване на коренището, хубаво е да се подмладява и мести през 3-4-5 години.

Ако пък искате да съчетаете обилен цъфтеж с полезен лечебен ефект,

отгледайте си непета

Тя е горд член на семейство Устоцветни, със своите розово-лилави и дори сини цветове ще примами в градината много и интересни насекоми от полза за градината и съседните растения.

Още една разкошна маргариткоподобна градинска принцеса с лековити качества е ехинацеята. Каквото и да кажем за нея ще бъде малко. Независимо дали отглеждате обикновената розова или някой от модерните сортове в голям набор разцветки, мястото ѝ е на слънце, а с поливките трябва да се внимава и особено с мокренето на мъхестите листа.

Нека споменем кореопсиса и гайлардията, щом става дума за Сложноцветни представители. И двете растения цъфтят обилно, предимно в огнени и топли багри и спрямо изискванията си

не се различават от ехинацеята

Преминаваме към един цял род от лечебни и украсни култури – салвиите. От подивелият обикновен градински чай до огромната мускатна салвия, всички те са идеални за всяка градина и слънчево кътче.

Ароматът на лавандулата е високо ценен, но не само нейните лилави краски ще красят градината. Дълго цъфтящ и много толерантен към условията на средата е перовския. Храст, идващ от Русия, подходящ за живи плетове, декоративни бордюри, солитери и групово отглеждане с други растения. Цъфтежът започва през юли и продължава чак до октомври.

Дотук изброихме поне 20 невероятни растения, които със сигурност цъфтят дълго и без проблем биха украсили всяка градина, било то поддържана от професионална фирма или притежание на ентусиазиран хоби градинар. Не забравяйте, че всяко едно цвете си има индивидуални изисквания и ако искате да се чувства добре, трябва да му осигурите подходящите условия.

Сега е идеалния момент да се сдобиете с нови многогодишни видове, защото повечето са в цъфтеж и ще сте сигурни, че са точно това, което ви трябва. Засадени в контейнер, всички растения могат да се засаждат почти целогодишно, стига условията и почвата да го позволяват.


Засаждане без грешка и има

ли изобщо такова понятие?

Този въпрос мъчи много градинари, независимо дали са опитни или не. Кои са най-честите грешки? Е, отговорите ще ви ги кажем, при това съвсем накратко.

На първо място е важно да проучите изискванията на отделните растения, които желаете да засадите. Заедно с това трябва да подберете такива, чийто нужди отговарят на условията във вашата градина. Експерименти, например да очаквате азалия, гардения, рододендрон или цитрус да се чувстват добре в алкална почва са безмислени. Или пък да се опитвате да отглеждате сенколюбиво растение на слънце – листата му ще изгорят най-малко.

Та, подберете правилното място за правилното растение и ще си спестите много бъдещи главоболия. Не забравяйте и почвата. Ако градината ви е в гората, не бягайте от този стил и горските представители на флората. Отцедливостта и структурата ѝ също са важни. Не може да очаквате добри резултати от седум в тежка почва.

Хубаво ще бъде да можем да отглеждаме екзотични топлолюбиви цветя в градината и те да се появяват всяка година без да влагаме много труд. Но не става така. Направете проучване кои са най-ниските измерени температури в района и съобразете подбора на видовете в градината си и с тях. Ето пример – в Сандански и Петрич зокумите, дафина, смокините, маслините са засадени директно в градината, в парка или край пътя, но в Дупница, Кюстендил или София (само на 100-150 км) не биха издържали зимата без защита или поне една от зимите, което пак не е добре.
Общите грижи за растенията също трябва да съвпадат или поне да бъдат разделени на сектори със сходни нужди, независимо дали поливате на ръка или с поливна система. И като казваме, че едно или друго цвете е практически неубиваемо или има нужда от съвсем малко поддръжка, това не изключва поливки, плевене, подхранване и други подобни основни задачи на градинаря. А ако съумеете да съобразите и това, ще ви бъде много по-лесно да поддържате градината в изряден вид.

Да не са на гъсто!

Основна грешка, която всеки градинар допуска е прекалено гъстото засаждане. Правят го дори и професионалистите. Просто окото трябва да е пълно, а когато боравим с малки растения, забравяме, че те ще пораснат. Озеленителите пък искат да наблъскат много растения на квадратен метър от една страна заради печалбата, от друга - за да получат моментален ефект. Някои от тях споделят, че ако работят по учебник с многогодишни цветя, клиентите остават разочаровани. Отново заради това, че очите им не са пълни, както гласи поговорката.

Предвиждайте не само височината на растенията, но и тяхната ширина. В противен случай ще се налага да режете или пък ще се спъвате в някое стъбло израснало в пътеката.

Ето и още няколко насоки

Почиствайте редовно прецъфтелите цветове, за да изглежда цветната леха изрядно, но и за да се освобождава място и енергия за нови цветове;

Повечето многогодишни се размножават след прецъфтяване. В това число и божури, ириси, маргарити и т.н. Важно е разделянето на коренището да стане в момент, когато все още има време новите части да се вкоренят, приспособят и закалят преди настъпването на студа, а понякога това отнема време. Грижата за младите растения да бъде с повишено внимание.

Не се делят растения на по-малко от 3-4 години, а новите части не бива да бъдат повече от 3-4;

При наличие на проблем (заболяване или нападение от вредители) първо се лекува, след това се размножава, ако растението е достатъчно силно.

Споделете с нас и нашите читатели от кои многогодишни цветя сте доволни или за кои искате да научите повече, като се свържете с нас по познатите начини.

Снимка: 6-7-9