1° C, слаб снеговалеж
Разпределението на земята е един от факторите за дисбалансите у нас
Малките, средните и големите стопанства у нас трябва да си помагат, а не да си съперничат. Защото съществуването и на трите вида играчи е показател за една добре работеща икономическа система в земеделието. Как може да се защити жизнеността на всеки един от тях ще бъде водещ фокус в научно-изследователски проект на тема "Поземлени отношения и европейска политика: синергия и перспективи за българското земеделие" 2019-2022 (ПОЗЕСИН), който бе представен миналата седмица в БТА.
Не може без едър агробизнес, той е като електрическата система, осигурява едно постоянно подаване на голямо количество продукти. Не може без среден, за 2-3 години той се нагажда на промените в цените. Не може без дребен, който може в една година да се препозиционира. Комбинирани заедно те дават гъвкавостта на системата и има нужда от всеки един от тях.
Кое обаче е оптималното съотношение между голям, среден и малък земеделски бизнес, е отговор с много неизвестни, който може да даде само пазарът. Но при едно условие, казва проф. Иван Пенов от Аграрния университет в Пловдив – да бъдат равноправни участници в него. Малките и дребните стопанства често са изключени от достъпа на определени условия и ресурси и то не само субсидии, но и банкови кредити. А и земя, допълни проф. Пламена Йовчевска от Института по аграрна икономика (виж в карето). Това е и обяснението защо в последното десетилетие бройката на малките у нас стремглаво се снижава.
Тук е и групата на интензивните производства, които пострадаха още в началото на приложението на ОСП. Тогава, цитираме проф. Йовчевска, България загуби един лъч синергия, защото имаме монополно добри природни предпоставки за производство на плодове и зеленчуци с ненадминат вкус. Получи се едно неравенство, сдобихме се с т. нар. „уязвими сектори“, което първоначално звучеше парадоксално за култури, с които сме прочути в цял свят. Позитивът от ОСП беше този, че страната ни затвърди своя положителен външнотърговски баланс на фона на отрицателната търговия със стоки, но се натъкнахме на парадокса да харчим национален доход, за да си купуваме плодове и зеленчуци от външните пазари.
Биполярната структура на българското земеделие често се олицетворява със схващането, че голямото е ефективно, а дребното е неефективно.
Но малките стопанства са също толкова значими
Ако погледнем статистиката, голяма част от това, което се води малко у нас на 90% всъщност е микро, допълва Пенов. На него почти не му обръщаме внимание, но то носи около 30% от доходите на семейството. И точно тези 30% правят разликата между бедността и средната класа в някои страни, обясни икономистът. Именно затова страната ни се нуждае от институционална среда и онези политики, които биха поддържали жизнеността им.
Макар, че у нас сме свикнали малки и големи да бъдат противопоставяни, епизоди от реалността в българското земеделие опровергават този постулат.
Феноменът се случва в стопанството на Красимир Кумчев, дългогодишен производител на плодове в Пловдивско, където от последните 7 години дребни стопани предпочитат през него да пласират своята продукция, без той да ги е търсел. „Фактът, че за 7 години от 1 стопанин вече са около 30, показва, че когато има осъзната необходимост, сдружаването на малките стопани се случва“, казва Кумчев. Какво има предвид той под осъзната необходимост: дребният си е направил сметка, че има по-добро решение на това да натовари продукцията си и отиде на 40 км на борса и в същото време да загуби деня си за стопанската дейност. Малкият стопанин предвижда, че е по-добре да се договори от предходната година, да знае какви качества се изискват и как да бъдат заготвени, с намерението, че ще му бъде предложа цена без натиск.
По време на представянето на проекта „Позесин“ Кумчев отново напомни за своята Методка за индивидуално разпределение на субсидиите в селското стопанство, която да осветли сектора и производителите да получават справедливи субсидии.
Според него Общата селскостопанска политика е изначално грешна, за това тя няма как да излекува продоволствената криза, в която се намира страната ни, доказателство за което са само 15-20-те процента на родно произведените месо, плодове и зеленчуци. Неговата идея е подпомагане не върху площи, още по-малко по инвестиционните мерки, а субсидиране според произведената и продадена продукция. Само така ще се елиминират на 100% кражбите в българското земеделие, смята той.
Поземлените отношения у нас са с незрял характер
Поземлените отношения в българското земеделие все още имат незрял характер, е становището на научния колектив на проекта. Динамиката им е предопределена от трансформацията на социалния модел, което се случи през 90-те години на миналия век, отминал период, но все още със значимо влияние. Второто голямо отражение е на прилагането на общата рамка на ЕС, която стана императивна за страната ни след 2007 г. В полза на отрасъла е да се намерят потенциални възможности на стиковане между националните и европейски правила, които са и целите на „Позесин“.
Според доц. Мария Станимирова от Икономически университет – Варна и част от научния колектив само по естествен път – чрез пазара на земеделска земя, може да се постигне баланс и развитие в селското стопанство и условията на живот в селските райони, включително чрез комплексна комасация. (Тя обхващаща по-големи територии земеделска земя, изисква приемането на специално законодателство в посочената област и е оправдана единствено в случаите, в които се предприемат съществени инфраструктурни промени, планират се благоустройствени дейности и съществуват достатъчно аргументи, че с комасацията ще се подобрят условията и качеството на живот в съответния селски район).
Все още у нас няма конкретно законодателство, регламентиращо комасацията като цяло. Единствено т.нар. едногодишна комасация е регламентирана в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ).
Степента на раздробеност на поземлените ресурси в България е толкова висока, че дори евентуални действия по комасация на земята, каквито целеше държавния поземлен фонд в Добрич, илюстрират невъзможността да се постигне съществено влияние.
Именно раздробеността е причина и за силно окрупненото земеползване, тъй като само големите производства имат желание да привличат площи и да комасират имотите си. Почти всички малки свързват това в негативен план с колективизация и не са положително настроени към сътрудничество.
Коментари