Цените на доматите се сринаха до 20-30 ст./кг на борсите заради много стока наведнъж

Зеленчукопроизводители: Липсва контрол на вноса и транспорта на зарзават у нас

Срив в цената на доматите докара земеделски производители от района на Петрич да продават на безценица. В продължение на близо 20 дни в пика на зеленчука през юли той се продаваше на едва 30 ст./кг, а дори и 20 ст. на най-голямата зеленчукова борса в Югозападна България – Кърналово. Едър розов домат достигаше цени от 40-50 ст./кг.

Зеленчукопроизводителите не помнят такъв период от поне 6 години насам, а обясненията им са няколко: първото е многото стока наведнъж, която се появи в началото на миналия месец заради рязкото покачване на температурите, а търсенето на борсата не беше голямо.

Още по-голям ефект обаче има вносната стока, която за разлика от 2020 г., тази година влезе през ГКПП-ата с лекота. Явно, че въздействие има от по-сериозни мерки към вноса, усещат днес петричките стопани. „Предходната власт сложиха на вносителите на плодове и зеленчуци изискване за сертификат за годност на всяка партида, което оскъпи стоката и в пика те не можаха бързо да я вкарат. Тогава държавата се намеси и цените бяха по-нормални. Ние сме доволни на това – да има регулиране на вноса и да се затягат прекупвачите“, споделят сем. Неделкови, дългогодишни оранжерийни производители.

Друг техен колега от района на Петрич пък ни разкри пътя на некачествената стока от южните ни съседки. Голям техен пазар е Германия, където всяка партида се проверява. Тази, при която са установени нитрати, се връща обратно. По път за Гърция обаче тировете завиват към ГКПП Златарево и … по българските тържища. За без пари. Това е и обяснението защо турски и гръцки домати се изкупуват за около 80 ст./кг в страната kr, а в същото време в голямата зеленчукова борса до Солун-Лаханагора, средната цена е 1,20 евро.
Не по-малко влияние върху ниските изкупни цени продължава да оказва и сивият сектор, от който добросъвестни зеленчукопроизводители от Петричко са възмутени за поредна година.

Къде са контролните органи за прекупвачите,

питат те.

От интерес за фермера, за да получава субсидии, е да изписва фактури за всяка продажба. Немалко прекупвачи обаче предпочитат да работят само с кантарни бележки. После товарят тировете с 20-30 палета, за които нямат документи и доставят стока в големите градове, споделят производителите.

По този начин прекупвачите се опитват да не плащат своевременно, а десетина дни по-късно, без да обещават цени. В крайна сметка обаче се оказват на под себестойността на продукта. А той е приблизително 50 ст./кг, пресмятат грубо Неделкови, споменавайки и трайното поскъпване на торове, препарати, надници. „В София цял сезон доматът не е падал, а тук – 30 ст., за толкова не знаем бонбонче дали има“, казват производителите.

Решението

Не е само в нуждата големите вериги да изкупуват родната ни продукция. Не е и в по-различни субсидии, а в регулациите, както на качеството, така и на количеството зеленчуци, които се вкарват в страната ни, когато излиза българската продукция. Регулации и на начина, по който се търгуват храните у нас. И не на последно – санитарният контрол на границата, който е занижен.

В момента, когато повечето оранжерийни производители са продали стоката си, цената на домата на тържището в Кърналово е около 1 лев.

На борсата в Първенец

Допитахме се и до стопанин от района на Пловдив. Желязко Желев отглежда домати и други полски и оранжерийни плодове и зеленчуци от близо 20 години. От него научаваме, че на пловдивските тържища цената на домата в своя пик, до преди две седмици, бе 50-60 ст./кг. Сега варира около 1-1,30 лв. според качествата.

Минали години също е имало моменти с изкупна цена от 50 ст.
При търговеца, който взима за стотинки и продава на 2 лева, рискът е дали ще го продаде, при нас – дали изобщо ще сме на плюс, казва той. Според него държавата, в ролята си да защити родното производство, отдавна е абдикирала.

„Преди 20 години, когато надникът беше 3 пъти по-нисък, защото такава беше ситуацията в страната, и консумативите – 3 пъти по-евтини, цената на домата беше същата. Всеки може да си направи изводи за тези 20 години какво е претърпяла тази продукция.“ И до каква степен се допуска произвол в търговията на зеленчуци у нас.

Производителят е бил свидетел неведнъж как пристига чужда стока, прехвалят я в наши опаковки и я тъгуват за роден продукт. За жалост, българинът е забравил вкуса на българското, за да може да го отличи.

Кампанията с веригите бързо угасва 

Повечето от събеседниците ни са били от стопаните, които са откликнали на кампанията на предходното управление на МЗХГ за изкупуване на родна стока от големите търговски вериги. За тях обаче това се оказва неработещо.

Изисквания от 6-7 страници, специален транспорт и ред условия, които само по-големите стопани могат да покрият и разполагат с отделни служители за документацията. „И късно ги изпратиха, няма време да се реагира. Един производител трябва да отдели минимум 1 месец, за да се подготви“, казват сем. Неделкови.

Техният колега от Петрич смята, че е нужен държавен изкупвателен пункт, който да купува от българските производители и да продава на веригите.

Тирове, пълни с домати, без проблем се движат по пътищата само с няколко бележки