За да се защитят фермерите и лесовъдите, договорената директива не налага нови задължения на собствениците или ползвателите на земя

Състоянието на почвите в Европа често се пренебрегва в борбата с изменението на климата и разрушаването на екосистемите, както и в усилията за ограничаване на наводненията и за гарантиране на продоволствената сигурност.

Около 60 до 70% от почвите в Европа са в лошо състояние поради урбанизация, ниски нива на рециклиране на земя, интензивни селскостопански практики и климатични промени. Деградираните почви са основен фактор за климатичната и биологичната криза и намаляват предоставянето на ключови екосистемни услуги. Според Европейската комисия това струва на ЕС поне 50 милиарда евро годишно.

ЕС се съгласи да възстанови силно деградиралите си земи до 2050 г., но природозащитниците са обезпокоени от липсата на задължителни цели, писа миналата седмица euronews.com.

След близо две години преговори

членовете на Европейския парламент и европейските правителства постигнаха съгласие по текста на нов закон за мониторинг на почвите, който изисква от правителствата да въведат надеждни системи за събиране на данни и да обмислят ограничаване на практиките, които водят до деградация.

През изминалата година обаче се наблюдаваха широкомащабни протести срещу политиката на ЕС в областта на околната среда, подкрепени от големи земеделски лобита и консервативни законодатели в Брюксел. Те вече доведоха до оттегляне на плановете за намаляване на употребата на пестициди, тъй като законодателите се опитаха да ограничат прякото въздействие върху земеделските производители.

На 9 април вечерта преговарящите от Европейския парламент и Съвета постигнаха предварително политическо споразумение по предложението на Европейската комисия за законодателство, свързано с мониторинга на почвите. Общата цел е европейските почви да бъдат здрави до 2050 г., в съответствие с амбицията на ЕС за „нулево замърсяване". Законодателството също така би трябвало да осигури по-координирана и хармонизирана рамка на ЕС за наблюдение на почвите.

Съгласно постигнатото споразумение, държавите членки ще трябва да наблюдават и оценяват здравето на почвите на територията си, използвайки общи почвени показатели, характеризиращи физическите, химическите и биологичните аспекти на почвеното здраве за всеки тип почва, както и методология на ЕС за пробонабиране. За да бъде процесът по-лесен за държавите членки, те ще могат да се основават на национални кампании за мониторинг на почвите или други еквивалентни методологии. Комисията ще подкрепя държавите членки чрез засилване на настоящата си програма за вземане на проби от почвата - LUCAS Soils, като ще предлага целенасочена финансова и техническа помощ.

С оглед на различните нива на деградация на почвите и местните условия, националните правителства ще определят необвързващи, устойчиви цели за всеки почвен показател в съответствие с общата цел за подобряване на почвеното здраве.

За да се защитят фермерите и лесовъдите,

договорената директива не налага нови задължения на собствениците или ползвателите на земя. Вместо това тя задължава държавите членки да им помагат да подобрят здравето и устойчивостта на почвите – т.е. способността на почвата да продължава да изпълнява важните си екосистемни функции. Мерките за подкрепа могат да включват независими консултации, обучителни дейности и изграждане на капацитет, както и насърчаване на научни изследвания и иновации, и действия за повишаване на осведомеността относно ползите от почвената устойчивост. Държавите членки също така ще трябва редовно да оценяват финансовите разходи за фермерите и лесовъдите, свързани с подобряване на здравето и устойчивостта на почвите.

Законът ще изисква от държавите членки да изготвят

публичен списък на

потенциално замърсените терени

в рамките на десет години след влизането му в сила и да предприемат действия по отношение на всички неприемливи рискове за човешкото здраве и околната среда.

Освен това, в срок от 18 месеца след влизането в сила на закона, ще бъде съставен ориентировъчен списък за наблюдение на нововъзникващи вещества, които могат да представляват значителен риск за здравето на почвите, човешкото здраве или околната среда, и за които са необходими данни. Този списък ще включва съответните PFAS (известни още като „вечни химикали") и пестициди.

По повод постигнатото споразумение в ранните часове на 10 април, докладчикът Мартин Хойсик (Словакия) заяви:

„Днешното споразумение е важен етап в подобряването на подкрепата за фермерите и всички останали, които се грижат за здравето на почвите. Осигуряването на по-добра информация и помощ, без допълнителна бюрокрация и нови задължения, са основни принципи на новия закон за мониторинг на почвите."

Парламентът и Съветът постигнаха споразумение на етап „ранно второ четене" (преговорите се проведоха след като Парламентът прие текста на първо четене в пленарна зала). Очаква се Съветът официално да приеме споразумението, след което ЕП трябва да го одобри на второ четене в пленарна сесия.

Директивата ще влезе в сила 20 дни след публикуването ѝ в Официалния вестник на ЕС. От този момент държавите членки ще имат три години, за да приведат своето законодателство в съответствие.

Групите за защита на околната среда,

които призоваваха за правно обвързващи цели по ключови показатели като нива на замърсители, изчерпване на хранителните вещества и загуба на биоразнообразие, изглеждаха облекчени, че при сегашната политическа обстановка изобщо е постигнато споразумение.

Каролин Хайнцел, служител по политиките в Европейското бюро за околна среда, заяви, че е „окуражаващо", че законодателите са постигнали споразумение в условията на това, което тя определи като „дезинформация" и отпор срещу политиката в областта на околната среда, но предположи, че новият закон не е подходящ за целта.

„Първият по рода си европейски закон за почвите ще служи само за наблюдение на продължаващото влошаване на състоянието им, а не за да го обърне, което е тревожно заключение за поминъка на земеделските производители, природата и климата", каза Хайнцел.

Кристин де Шамфелер от Европейската мрежа за действие срещу пестицидите упрекна законодателите в „ужасяваща" липса на амбиция. „Пестицидите и другите замърсители на почвата трябва не само да се наблюдават задълбочено, но и спешно и амбициозно да се намалят", каза тя.

Европейската комисия отбеляза, че окончателният текст удължава няколко крайни срока в първоначалното ѝ предложение, което води до „прагматична и гъвкава" рамка, която е в съответствие с нейния стремеж за „опростяване" - програма, която според много критици е равносилна на коренно дерегулиране.

„Законът ще бъде от особена полза за нашите земеделски стопани и управители на почви, като им предоставя подкрепа и по-добри познания за състоянието на почвите, като същевременно не им налага задължения", заяви комисарят по околната среда Джесика Росуал.