Не е ли изумително как с лекота лепим етикети, било то за хубаво или за лошо? Сходен е случая и с днешната ни героиня - Аlthaea officinalis. Растението е познато у нас под различни имена в отделните райони (лечебна ружа, бял слез, бяла ружа, волско око, блатен слез, партенка, дива ружа, лигавка и др.). В англоговорящите страни пък я наричат „маршмелоу“ – любимо сладко изкушение на децата.

У нас, в Европа, на Балканския полуостров, та чак до Сибир и Казахстан, тя се среща по влажните и мочурливи райони. Красивата дива билка е одомашнена още в древността. Използваемите части са цветовете, листата и корените.

Надземните части могат да се използват през топлата част от годината в свежо състояние в салати, десерти, смутита и сокове в умерени количества. А може и да се изсушат и да се прави чай от тях през зимата. Те са богати на витамин С, етерично масло, малвидин.
За лечение се използват най-вече корените на двугодишни растения. Главната причина е, че съдържат слузни вещества, които имат способността да успокояват суха кашлица, но не само.

Лечебната ружа е обезболяващо, отхрачващо, противовъзпалително, противокашлично, разхлабително и подпомагащо храносмилането биле. Прилага се при типично женски проблеми, неразположения на стомаха, възпаление на дихателните пътища, а също и външно при кожни раздразнения от различно естество.

Как да я настаните в градината? 

Медицинската ружа, като диво растение се отглежда и размножава практически сама, но не така стоят нещата в градината при култивирането.
За да се сдобиете с нея е необходимо да си съберете семенца или да си купите такива. Проблемът е, че се откриват рядко в търговската мрежа. Е, не е невъзможно.

Препоръката на специалистите е семената да се засяват наесен, още през зимата или да се стратифицират предварително в хладилника за няколко седмици.

Самото засяване може да стане директно в градината или първо да се направи разсад.

Къде е най-доброто място? 

Колкото по-богата и влагоемна е почвата, толкова по-добре. Ако ви направи впечатление, по-горе споменахме, че билката расте на мочурливи места. Но задължително условие са отличните дренажни свойства. Все пак месестата коренова система е податлива на гниене, както всяка подобна.

Мястото трябва да е слънчево и просторно. От една страна, защото ружата не понася засенчване и цъфти слабо в такива условия. От друга – защото достига височина над 1-1,5 метра в идеални условия. И от трета – защото с течение на времето, тя ще се намножи, а вие ще разполагате с голямо количество натурален лечител на кашлица.

Добив на корени 

Както споменахме, корените са най-ценната част на красивата бяла ружа. Те се вадят през есента след отмиране на надземната маса, когато всички хранителни вещества вече са натрупани в месестите подземни части.

Предпочитат се корените на двугодишни растения. Едногодишните не са достатъчно наедрели, а три- и повече годишните са загрубели.
Веднъж извадени могат да поемат по 3 пътя:

Да се обелят, нарежат и изсушат за съхранение, но не повече от 2-3 години;

Да се разделят коренищата на няколко части с цел размножаване;

Да се консумират директно, в свежо или преработено състояние, особено при стомашни проблеми и суха кашлица и други неразположения.

Красивата и нежната страна на билето 

Лечебната ружа, както всяко цъфтящо растение, има и декоративни качества. Цветовете ѝ най-често са бели, многобройни, а периодът на цъфтеж е много продължителен. Рядко многогодишно растение може да се похвали с такъв.

В цветните лехи мястото на алтеята е в задните редици заради височината й. Въпреки това не е добра идея да се засажда близо до плътни стени. Сянката ще се отрази зле на цъфтежа, а възпрепятстването на свободната циркулация на въздуха може да провокира заболяване.

Най-често семейство Малви се напада от ръжда и листни бълхи или хоботни бръмбари. Пораженията без намеса за защита могат да откажат всеки градинар от отглеждането на представители на семейството.