Подпомагане, обвързано с резултати, има най-силен ефект върху напредъка на нашия агросектор, казва доц. д-р Божидар Иванов от Института по аграрна икономика

Приключи научноизследователският проект „Предизвикателства пред българското земеделие и селските райони за прилагането на новата ОСП“ на Института по аграрна икономика. По този повод разговаряме с неговия директор доц. д-р Божидар Иванов, за да разберем пред какво ще е изправен аграрният бизнес в следващите години и какви са изводите.

- Кои ще бъдат по-конкретно предизвикателствата за земеделието, доц. Иванов?

- В следващите поне 10 години и повече основните от тях ще бъдат свързани със Зелената сделка. Тя включва завишени изисквания по линия на агроекологията и по отношението към околната среда. Това какви растителнозащитни препарати и торове ще можем да използваме, какви ветеринарномедицински медикаменти и консумативи, ще предопределя до голяма степен какво ще се случва в българското земеделие. Не само в него, а и в европейското.

На второ място все повече ще се засилва натискът върху фермерството по отношение на неговата конкурентоспособност. Големите компании в агробизнеса

ще заемат все по-голям дял за сметка на малките

фамилни и средни стопанства. Земеделието ще става все повече функция на това да можеш да си ефективен, да си конкурентоспособен, да можеш да поемаш натиск върху цените и в същото време да повишаваш своята производителност.

Третото предизвикателство има далечна перспектива. В следващите 20-30 години „заводите за храна” ще се превърнат в най-големия конкурент на стопанствата, произвеждащи храна от земята.

България има и свои специфични, продължаващи предизвикателства: Как българският земеделски производител да се интегрира на глобалния пазар, където кипи огромна конкуренция и свободни места няма. Заемането на позиции там и достигането до потребителя е много трудно, защото е свързано с това да изместиш някой друг. А земеделският производител, особено малкият, няма възможност да развива маркетингови стратегии. Тук много важни са общите решения. Земеделският производител, особено малкият, няма възможност да развива маркетингови стратегии. Затова много важни са колективните действия. От индивидуални решения могат да се възползват единици. Но като цяло трябва да се търсят универсални рецепти за цели контингенти от производители.

- Кое ще надделее с идването на новите политики през 2023 г. - предизвикателствата или възможностите за агробизнеса?

- Новостите пораждат широк кръг от възможности. Те ще дойдат, и ще се отварят не само за земеделието, но и за науката и индустрията, които работят за него. Науката все повече ще търси и разработва алтернативи на продуктите за борба с болестите и вредителите, въпросът е колко време ще й отнеме.

Смятам, че към момента Зелената сделка, освен не само безспорни ползи, крие и опасности, защото още няма налице готовност да се намерят заместители на традиционните методи, технологии, системи. Така Европа рискува да изпълнява едно мъртво бреме, да реализира изисквания и условия, за които секторът не е готов. Зелената сделка е добра визия, но тя трябва да бъде прилагана с времето, постепенно и еволюционно. Тя е бъдеще, но не и настояще.

- При Зелената сделка кои сектори ще бъдат подложени на по-големи изпитания?

- Интензивните сектори. Там, където има висока интензификация и се използват повече вложения, за да се постига резултат.

Определено това е растениевъдството,

тъй като рестрикциите са именно в посока на щадене и намаляване на химически торове и РЗ-препарати, за да се снижи отделянето на въглероден двуокис в атмосферата. Безспорно и животновъдството, което също е един голям емитатор на парникови газове. При него ще бъдат засегнати въдствата, силно използващи антибиотични средства.
Като цяло се очаква България да не бъде от най-силно засегнатите. Такива ще са държавите, в които земеделието е по-силно технологизирано, производителността е по-висока, постигнати са по-високи производителни фактори. Там предизвикателствата, свързани с околната среда и климата, ще бъдат по-големи.

Определено европейските фермери се страхуват за бизнеса си. Но и данъкоплатците ще трябва да се замислят. Да, искаме да имаме по-качествена храна и по-чиста природа, а земеделието е сред големите замърсители. Но пък то има своята социална страна да произвежда храни на поносима цена. А всички тези мерки ще се отразят върху нея, оттам и върху покупателната способност. Едва ли ще стане двойно по-скъпа, но хората ще са пред дилема колко да платят. И докато в напредналите страни издръжката за храна е около 10-15% от доходите и могат да си позволят по-голямо натоварване, то у нас е около 30%.
Европейското земеделие ще загуби, защото Европа може да се превърне в екологичен оазис, но рискува да се лиши от пазари, защото продукцията й ще е почти непродаваема. Голямото й постижение от последните 5-6 години - Европа да стане нетен износител - вероятно ще го загуби с прилагането на тази политика. Ще стане отново нетен вносител и зависима от чужди пазари, които ще заемат мястото на европейските производители, дори и на вътрешния й пазар.

- Има ли нашата страна шансове да напредне по отношение на ефективността и конкурентоспособността на земеделието? Да догоним водещите.

- Разликата, която съществува, трудно може да бъде преодоляна. Въпросът е да се увеличат темповете, с които догонваме най-добрите, да има напредък и той да е изпреварващ, в сравнение с другите. Винаги има възможност, но какво не ни достига? Решението е комплексно. Не е до конкретна стъпка, но определено

много важна е публичната подкрепа.

Ако този инструмент бъде използван добре, оптимално и ориентиран към резултати, може да даде ефекти, които да ни позволят да скъсяваме дистанцията с най-напредналите.
Не трябва да таим илюзии, че нещо може да се промени само с идеи, всичко е свързано с капитал и ресурси. Естествено без правилна стратегия няма как да стане.

Много е важно да видим научени уроци отпреди. И когато възнамеряваме да използваме някакъв инструмент, да видим до какво той вече е довел. Почти 15 години сме член на ЕС, така че натрупахме достатъчно опит и определено има изводи, които могат да ни помогнат.

- В изследването на научния екип на Института по аграрна икономика разглеждате различни сценарии за новия програмен период. Какви са изводите?

- В проекта разглеждаме основно 5 сценария. Искахме да видим ефекта на зависими променливи върху една независима променлива. Така например да установим при промяна на подпомагане какво ще се случи с обработваемите площи и с брутната продукция. Това ще ни даде оценка за чувствителността на основни сектори и как те реагират на подпомагане. При някои сектори е изключително чувствителна реакцията по отношение на обем на производство, при други влиянието е по-слабо.

Като цяло малките промени в нивата на подпомагане (без промяна на механизма) да кажем с +/- 5%, не влияят сериозно. При смяна на механизма и принципите на подпомагане се стига до много по-големи разлики в ефекта.

Установява се още, че малкото подпомагане не дава големи производствени ефекти, но с увеличаването му еластичността на резултатите е по-висока..

Или конкретните изводи са два – не толкова размерът на средствата влияе, а промените в механизмите. Не толкова малките нива на подпомагане, а големите дават по-силно отражение.

- Такъв механизъм например е обвързана подкрепа, какво ще се случи без нея?

- Това чувствително ще промени нещата. И размерът на обвързаната подкрепа има значение, но съществуването на такава схема има по-голямо влияние. Ако алтернативата е базово плащане – единно плащане, определено обвързана с производство подкрепа е по-добра. Но и от нея могат да се намерят по-добри механизми, ако й направим сравнение с друг подход. Ние казваме така: да има плащания, които са свързани с резултат. Единното плащане не се интересува от резултат. Така че реформата, която е направена в ЕС през 90-те години с ОСП, не е най-успешният завой. И сега в новия период, ЕК, учейки се от уроците си, ще въвежда индикатори за проследяване на ефектите. Ще се прави периодично оценка, за да се взимат по-бързи решения. Защото сега минават години, за да се констатира, че нещо не е както трябва и още толкова да се направи реформа. Така изтича цял програмен период от 7 години.

- Какво бъдеще имат малките стопанства в новата ОСП?

- Малките стопанства имат бъдеще, защото ще заемат нишата за качествени продукти, за по-здравословна храна, която може да дойде по един по-автентичен и природосъобразен начин от тях. Малките и фамилни стопанства са подпомагани от ЕС и защото развиват жизнени селски райони.

- Това отваря темата за трудностите пред селските ни райони?

- Те са най-вече свързани с демографията. Тя е най-голямото изражение на процесите, които текат там четири-пет десетилетия. Но това, което се случи по време на пандемията показа и възможността да намираме реализация, без нуждата физически да присъстваме в големия град. Това дава нов шанс на малките населени места, близки до големите градове. Дигиталните технологии ще намалят предимствата на големите градове и ще засилят силните страни на селата.

- А какво може да се каже за цели региони, които обезлюдяват?

- Закономерност в икономиката гласи, че когато един район отслабва до критично ниво, след това и темповете на неговото изоставане се ускоряват. И обратно - колкото по-високо е социално-икономическото му равнище, толкова по-силен и голям потенциал има, за да става по-силен и да изсмуква ресурси и от други места. Така че тези, които се намират на дъното, без инжекция отвън, т.е. подходяща помощ, няма как да се подобрят. На собствените си мускули не могат да се оправят.

Какво рискува Планът за възстановяване?
Институтът по аграрна икономика скоро ще стартира ново проучване по актуалната тема за влиянието върху земеделието от Ковид-19 и План за възстановяване.

От Ковид кризата земеделието е косвено засегнато най-вече по линия на ХоРеКа канала. Доставките и несигурността в тях засегна и експортно ориентираните отрасли. Земеделието и храните станаха стратегически важни. Видя се колко е важно да има складови резерви, не само добра логистика. Наблюдавахме и все още висок ръст на цените на суровините, маслодайни и зърнени култури – покачване от 30, 40, 50%, не защото производството е намаляло или търсенето се е увеличило, консумацията е дори малко по-малка, а защото несигурността се увеличи. Цени на олио, растителни мазнини, скочиха не само на ниво борсови цени, но и на дребно. Показателни бяха палмовите мазнини, които преживяха предходни две много трудни години, в които цената падна до под 500 долара на тон. Сега е почти 1000 долара – двойно увеличение, което безспорно ще се отразява по цялата потребителска верига. Цените на слънчогледа, зърното, на царевицата – в момента са на нива, каквито бяха през 2012/13 г., когато имаше производствени проблеми.

А цените на животновъдната продукция продължават да стоят на нива сякаш не са засегнати, а тя е производна на това, което се случва в растениевъдството. Посоката е или и тя да се увеличи, или цената на растениевъдната продукция да спадне. Защото и правителства ще се изправят пред социален проблем, ако цените на храните се увеличават осезаемо.

Планът за възстановяване трябва да подпомогне именно доходите на най-засегнатите съсловия и в същото време да подготви Европа за новите й цели – дигитализацията, иновации, зелени технологии, които да се превърнат в генератори за растеж и създаване на нови икономически модели. Но ще видим доколко това ще се случи, защото ако няма достатъчно производство и резултат неминуемо ще се стигне до инфлационен натиск.