Директни плащания не са фактор за конкурентоспособно зеленчукопроизводството, показва развитието на земеделието на Балканите

На всеки 7 години, при всяка промяна на ОСП, трябва да се промени и структурата на земеделието на страната. Това касае още повече страните кандидат-членки за ЕС, а в казуса Северна Македония - особено сектор зеленчуци, научихме от проф. Драги Димитриевски от Скопие по време на двудневна международна научна конференция в София. Събитието се организира за седми пореден път от Института по аграрна икономика към ССА и представя над 20 доклада в разнообразни икономически и аграрни теми.

В южната ни съседка, както и у нас, националните и европейски финансови стимули за последните 10 години не успяват да реализират конкурентоспособно зеленчукопроизводството. Европейските средства отчасти поддържат подотрасъла в сравнение със зърнопроизводството, което е "еталон за всички земеделски сектори у нас", допълни проф. Пламена Йовчевска, ИАИ, с доклад за влиянието на поземлените отношения върху структурата на земеделието в България.

За разлика от Северна Македония, Сърбия има по-конкурентоспособно зеленчукопроизводство, макар голяма част от директните плащания да финансират месния и млечния сектор, стана ясно от думите на Снежана Благоева, ИАИ, която представи "Директни плащания в Сърбия и преход към съвместима с ЕС подкрепа".

Небезнадеждно, вече 15-та година социален модел у нас успешно работи с безимотни семейства от маргинални общности, на които предоставя земя, с която да стартират собствен бизнес, включително в зеленчукопроизводството. Ангел Кибритов, потомствен земеделски производител, е един от добрите примери, чиято продукция достига и до рафтовете на "Метро". Социалният модел е на фондация "Земята - източник на доходи", представен от Иван Пенов от Аграрен университет - Пловдив.

Ковид-кризата нанесе по-малко от очакваното щети на селското стопанство у нас. Макар относително по-засегнати от кризата (заради пазари), малките стопанства са по-адаптивни към промените, е заключение на Минко Георгиев от АУ - Пловдив.

Що се касае за пазара на българското зърно - извънредното положение не нанесе щети на цената и пласирането на българската пшеница. Страната ни дори се е възползвала от случая с намалените и спрени доставки да покори нови пазари в страни от Третия свят, научихме от Дориана Миленкова, докторант към ИАИ и съветник по земеделие и храни към посолство Нидерландия.

Повече данни от нейното изследване и други интересни научни факти, следете във вестник "Български фермер".