Домашните ни любимци показват специфично поведение, което означава игривост

Всички познаваме кучета, които описваме като забавни или направо смешни. Домашните ни любимци могат да ни накарат да се смеем. Но те самите имат ли чувство за хумор? Знаят ли, че са забавни? Намират ли нещата забавни? Смеят ли се, и ако да - какво ги кара да го правят?
Чарлз Дарвин е търсил сходства в емоциите между животни и хора и е наблюдавал това, което смята за чувство за хумор и надхвърля играта.
Много изследвания показват, че приматите имат чувство за хумор. Най-известната е горилата Коко, която не само е разбирала над 2000 думи, но е била популярна и с това, че е играла на практически шеги и е използвала игра на думи.

Учените в областта на еволюционната биология твърдят, че много, ако не повечето животни знаят какво е хумористично. Ако перифразираме поговорката: може да не сме в състояние да определим чувството за хумор, но го познаваме, когато го видим. 

Някои теории предполагат, че ако игривостта определя чувството за хумор, тогава кучетата със сигурност знаят какво е смешно.

 Някои теории предполагат, че ако игривостта определя чувството за хумор, тогава кучетата със сигурност знаят какво е смешно.

Дали игривостта се дължи на еволюцията?

Възможно е това така наречено чувство за хумор да е наистина еволюционна необходимост, която идва от вълците - съвременния прародител на кучето. Подобно на приматите, вълците живеят в йерархични глутници, където е важно всеки да знае мястото си и да избягва гнева на алфата. Джеймс Горман, научен писател в Ню Йорк Таймс, го описва така: "когато големите кучета ръмжат, бета, гама, делта, епсилон, ламбда, му, ну и омега животните е по-добре да могат да ги разсмеят, за да живеят и да се възпроизведат един ден“.
Кучетата действат ли глупаво, за да накарат нас хората да се смеем? Тъй като животните трябва да се грижат за собствените си нужди, за да оцелеят, възможно е глупавото или хумористично поведение да е начин да привлекат внимание.

Помислете за положително подсилване: вашето куче прави нещо, което искате да направи и получава награда. То се търкаля по пода, с увиснал от устата език и с глупаво изражение на лицето, което ви кара да се смеете. Възможно е сега да е научило, че това поведение предизвиква желаната реакция от вас.

Изследователи от Лабораторния форум за усъвършенстване и обогатяване на животните (LAREF) предполагат, че едно животно може да покаже това, което мислим за чувство за хумор, за да получи отговор.

Но според статия на Института за хуманно отношение към животните, ако те се научат да реагират на определена ситуация, за да предизвикат предсказуема реакция, това не изключва възможността наученият отговор да е израз на хумор/забавление.

Зависи от породата

Ако приравним игривостта с чувство за хумор, трябва също да имаме предвид, че различните породи имат различни личности и следователно различни степени на игривост. Екип от поведенчески специалисти от Университета на Калифорния – Дейвис, дори класира породите според това колко са игриви. Те заключават, че на челните позиции са:

* Ирландски сетер

* Английски спрингер шпаньол

* Мини шнауцер

* Кеърнтериер

* Еърдейл териер

* Стандартен пудел

* Шетландска овчарка

* Голдън Ретривър

* Австралийска овчарка

* Мини пудел

* Немски късокосмест пойнтер

А смеят ли се?

Кучетата имат специфично поведение, което показва игривост. Например, всички сме виждали как приклякат с предните лапи, като начин да покажат, че искат да играят и всичко, което следва, е забавление.

Още по-интересното е, че изследванията са определили, че кучетата всъщност се смеят! Етнологът Конрад Лоренц може би е първият, предположил това.

Патриша Симонет, специалист от Центъра за поведение на животните в щата Вашингтон, е провела проучвания за вокализации на кучета. Тя и екипът ѝ са стигнали до извода, че животните излъчват много специфично дишане, когато играят. С помощта на спектрограф те са анализирали звука, който на човешкото ухо вероятно звучи много като всяко тежко дишане. Но са идентифицирали специфично „силно изразено принудително издишване“, което са нарекли кучешки смях. При проучвания, когато други животни са го чували, те реагирали с приклякане за игра, размахване на опашка или игра на гонитба.

Може би нищо от това не доказва емпирично, че кучетата имат чувство за хумор.

От векове учените дори не са успели да се договорят какво всъщност е чувство за хумор. Но повечето любители на кучета не се нуждаят от емпирични доказателства за това. Виждаме го в техните безумни пози, лукавата им игривост по време на игра и вродената им способност да ни разсмиват.

Дарвин смятал, че разликата между човешкия и животинския интелект е въпрос на степен и както Марк Бекоф, автор на „Емоционалния живот на животните“, пише: „Ако имаме чувство за хумор, тогава животните трябва също да имат.“