Въпреки лесното отглеждане и сравнително доста редките неприятности с мушкатата, сакъзчетата, английските едроцветни красавици, дребноцветните видове, индришето и другите ароматни представители, вече започнахме да получаваме въпроси от редовни читатели.

Например:

Защо жълтеят листата?

Какво е това и как да го излекувам?

Кой яде листата и пъпките на мушкатото през лятото?

С какво да пръскам срещу въшките или белокрилката?

Е, представяме ви най-честите болести и неприятели. Ако пропуснем вашия проблем или имате нужда от консултация за друго растение, не се колебайте да ни потърсите.

Адрес: гр. София 1202 ул. “Св. Св. Кирил и Методий” 84, Тел. 942 22 40, e-mail: [email protected]

Регистрирани са над 45 заболявания

Регистрирани са над 45 заболяванияпо пеларгониумите. Повечето от тях се проявяват изключително рядко. Най-общо можем да разделим патогените на гъби, бактерии и вируси.

Симптомите, които растенията показват при заболяване, са колкото различни, толкова и сходни. Точна диагностика може да се направи само след професионално изследване, но в повечето случаи при хоби цветарството то не е оправдано.

Освен това лечението при гъбните заболявания е доста сходно. Според развитието на растенията също има характерни патогени.

С основание обаче можем да твърдим, че болестите могат да бъдат най-опасни, когато условията са подходящи за тяхното развитие.

Превенцията срещу заболяванията е оптимизиране на факторите на средата (светлина, топлина, влага, почва и др.).

Проблеми със семена и резници

Причинителите са много

Любимите ни цветя не са застраховани от т. нар. "сечене", което засяга абсолютно всички разсади.

Понятието съдържа в себе си комплекс от патогени (Pythium,аRhizoctonia,аBotrytis и др.).

Сеченето засяга най-вече млади растения, произведени от семена, но изброените патогени вредят и на резници, заложени за вкореняване, а и на възрастни растения в цъфтеж.

Мерките за превенция срещу сеченето са: добра хигиена на съдовете, качествена и обеззаразена торопочвена смес, здрави и пресни семена или резници, умерена температура на субстрата и въздуха, циркулация на въздуха между младите растения и, естествено, балансиран воден режим.

Много специалисти твърдят, че семеначетата и резниците са много чувствителни към фунгициди. Затова, а и за да не се стига до употребата на химични препарати, се постарайте с грижите за разсада и подготовката за него.

Питиум поразява млади и стари

Гният от корените до листата

Сериозно нападение от този патоген (Pythium) има при резниците, но и при вече цъфтящи растения.

Симптомите се изразяват в кафяви воднисти лезии, които се развиват в зоната на отреза. С напредване на заболяването, тъканите почерняват, а растенията падат.

Подобно гниене може да се появи в основата и в близост до почвата на възрастно растение, особено когато почвата се поддържа влажна или мокра постоянно. Патогенът засяга и корените.

Питиум може да бъде предизвикан или съпроводен от мушици в почвата. Най-характерната му черта е почерняването на стъблата.

От ботритис страдат и цветове, и пъпки

Развива се при висока влажност

Опасен за много растения, ботритис се развива бързо при подходящи условия и е възможно да се появи по всички части, включително по цветовете и пъпките.

Характерно за този патоген е развитието на петна с различна форма (от малки точици до V-образни) по листата и появата на концентрични жълтеникави кръгове около тях.

Впоследствие и при подходящи условия се развиват сиви мъхести струпвания в заразените участъци.

Когато казваме:"Почиствайте прецъфтелите цветове! Падналите по листата венчелистчета са предпоставка за гъбно заболяване, особено при повишена влажност", имаме предвид точно този патоген. Сигурно ви се е случвал поне веднъж.

Листни петна по долните листа

Алтернарията действа бързо

Ако забележите разввитие на петна по старите листа, разположени близо до основата на растението, леко повдигнати, воднисти, кафенеещи и доста добре очертани, има поне две възможности.

Най-често става дума за алтернария. Петната стават големи, а при подходящи условия се развиват и спори.

Изброените дотук патогени могат да заразяват всички пеларгониуми и геараниуми.

Борят се най-вече с добра хигиена на съдовете и инструментите, качествен субстрат, значително намаляване на поливките и въздушната влажност. Както и почистване на заразените участъци до здрава тъкан и третиране.

Ръждата личи отдалеч

Нападнатите части се унищожават

Ръждата (Pucciniaаpelargonii-zonalis) се среща сравнително рядко при повечето пеларгониуми.

Въпреки това симптоматиката е описана доста добре при тях, а е и много характерна. Малки, жълти точици се появяват по горната повърхност на листата. Отдолу пък се образуват струпеи, подобни на гнойни пъпки с връхче, но в оранжев цвят.

Често хората си мислят, че това е някакъв неприятел, но не е.

Гъбно заболяване е! С напредване на развитието струпеите се пукат, спорите се разнасят и положението става по-страшно. Заедно с тези симптоми се наблюдава и пожълтяване, и окапване на най-засегнатите участъци (петурата става надупчена сякаш със съчми).

Препоръчителните мерки за превенция са сходни, но фунгицидите и активните им вещества са различни.

Потърсете съвет в аптеката за подходящи химични препарати.

Препоръчва се в началните етапи на развитие на болеста да се отстраняват внимателно нападнатите листа и да се унищожават.

Ако ръждата продължава да се появява, тогава вече потърсете фунгицид.

Черното гниене е много опасно

V-образните некрози са показателни

Черното гниене е бактериоза, която засяга конкретно пеларгонии. Бактериози има и по домати, фасул, зелеви и много други култури, включително и плевели, които са резервоар за болестта.

Заразените растения изостават в развитието си и може да загинат. Първите симптоми се появяват по края на лиситата. Те са жълти на цвят и с V-образна форма. Нерватурата почернява. Проводящите съдове в листните дръжки покафеняват или почерняват, което се вижда ясно при разрез.

Бактериозата може да се запази при съхранение, както и да бъде съпроводена от мокро гниене и неприятна миризма. Заболяването е пагубно и не се лекува с препарати.

Появява се рядко. Доста по-често подобни некрози са причинени от алтернария.

Ако се съмнявате, проверете проводящите съдове и чак тогава отписвайте мушкатото.

Oще една бактериоза

Засяга долните листа в основата

Pseudonomas solanacearum или Ralstonia solanacearum също е бактериоза, която засяга долните листа в основата на растенията. Те увяхват, пожълтяват и отмират.

Възможна е поява на петна, подобни на тези причинени от ксантомонас. Тук обаче бива засегната и кореновата система. Отделни корени или цели участъци покафеняват или почерняват. В последствие растенията падат и загиват.

Малки петънца не са характерни. Мерки за превенция и борба с бактериозите почти няма. Заразяването става чрез отворени рани и некачествен посадъчен материал. Спазвайте добрите фитосанитарни практики, а при доказано заразяване унищожете растението.

Вирусите не ,се лекуват

Пренасят се чрез насекоми

Колкото и рядко да се случват, вирусните заболявания по растенията си остават едни от най-опасните, защото за тях няма лечение, а само препоръчителни предпазни мерки.

Вирусите при растенията се пренасят чрез водата, мръсни инструменти и, разбира се, чрез насекоми със смучещ устен апарат (въшки, белокрилка, цикади, дървеници и др.)

Доматената петнистост, краставичната мозайка, "счупените цветове" са само част от вирозите, които могат да засегнат пеларгониумите. Симптомите са забавяне в растежа и развитието, деформации по листа и стъбла, петна, увяхване и др.

Оедема има предимно при сакъзчетата

Когато говорим за абиотични фактори, знайте, че винаги става дума за факторите на средата. Различните растения реагират различно при равни условия, но винаги балансът играе решаваща роля.

Заболяването наречено оедема е физиологично. То се получава при дисбаланс във водния режим най-вече при сакъзчетата.

Когато времето е хладно, няма слънце, почвата е мокра и топла, а въздухът - студен и влажен, резултатите са жълти петна по горната повърхност на листата и малки "мазолчета" по долната. Последните се получават поради прекомерно оводняване на клетките.

С течение на времето клетките се пукат и отмират, а "мазолчетата" вкорковяват, което е реакция на растението да затвори раните. Вкорковелите струпвания остават по листата, но може и да пожълтеят и опадат.

Оедемата не се лекува с химични препарати. По-скоро се препоръчва подхранване (листно и почвено) с азот и желязо-съдържащи торове и разреждане на растенията за по-добра циркулация на въздуха. При промяна на условията симптомите постепенно отшумяват.

Белокрилката - враг на албите

Английските мушката също са засегнати

Английските мушката, независимо от едрината на цвета, се оказаха любим деликатес за този неприятен, досаден, упорит призрак, наречен белокрилка.

Нападне ли веднъж, трудно ще се отървете, а след това ще се явява и в най-страшните ви градински кошмари.

Съветът ни е да орежете първо най-заразените листа, а след това да третирате с различни инсектициди през 7-10 дни или по препоръка от специалист в агроаптеката.

Ако белокрилката не се отказва, не го правете и вие. Орежете всички нападнати растения на десетина сантиметра над почвата и премахнете всички листа.

Унищожете растителната маса и подхранете растенията. Скоро ще се развият нови листа и стъбла без белокрилка. Добре е и да пръскате превантивно.

Може и с домашни отвари.

Гъсениците и мушкатото

Хапват си листа и пъпки без срам

Онази гадинка, която дупчи пъпките на мушкатото през лятото, е зелена (или кафеникава) гъсеница.

Възрастното насекомо пък е пеперудка със зелено тяло и кафяви крилца.

Пъпкоядната гъсеница се храни с венчелистчетата на пеларгониумите, петунията и тютюна предимно, но и с тези на розите, антириниумите, вербената.

Не е невъзможно гъсениците да се вгризат и в младите стъбла. В такъв случай те залиняват и увяхват.

Chloridea virescens е от семейството на нощните пеперуди, което подсказва и кога е най-подходящото време да излезете на лов за вредителя.

Събирането на ръка е препоръчително в домашни условия и при малки нападения. Често препаратите не са ефективни, защото гъсениците се крият през деня. Преглеждайт пъпките за яйца, особено онези, които са по-овласени. Самите яйца са дребни, прозрачни и разпръснати, но се виждат.

Ако листата жълтеят

В долната част ли е, не ги мислете

Пеларгониумите вече са будни и започват развитието си. Не са изключени пожълтявания и окапвания на стари листа. Това не бива да ви притеснява при положение, че върховете на стъблата са свежи и зелени, а растежът е видим.

Вкоренените във вода резници или пресадените в по-големи съдове млади растения също ще изпитат стрес, които отново води до пожълтяване. Но ако то е в долната част на растението, не го мислете. Реакцията на листата е нормална, а оцветяването може да премине от зелено в жълто и да стигне чак до отенъци на червеното и оранжевото.

Бъдете бдителни за кафяви или черни петна!