Не много отдавна магнолията беше истинска рядкост и ценност из нашите ширини.

Единични дървета в парковете, рядко в лична градина, я представяха в цялата ѝ прелест през ранната пролет. След прецъфтяване, възхищението стихваше и така до следващата експлозия от цветове.

Днес я има почти навсякъде и някак вълнението около нея малко или много затихва или се проявява, когато се появи нов сорт. За нея се говори само, когато цъфти, което е напълно нормално.

Предвид топлата зима очакваме много скоро магнолиите, а и не само те, да ни зарадват.

Ако сте фенове на тази красавица, растенията, за които ще ви разкажем този път, ще ви грабнат от пръв поглед.

Лировото е с лалета

Листата му също са невероятни

Liriodendron tulipifera получава името си дърво-лале, заради приликата с цветовете на лалетата.

Освен тях, отличителен белег на растението е и формата на листата. В декоративното градинарство се ценят не само заради нея, но и защото през есента постепенно се обагрят в ярко жълто.

Основна атракция, въпреки всичко, си остават цветовете. Те се отварят в края на пролетта и привличат множество опрашители заради сладкия си нектар.

Дървото достига завидни размери и без проблем може да се отглежда у нас. Минус е, че венчелистчетата окапват след прецъфтяване и образуват килим под дървото. Освен това го нападат листни въшки, а медената роса, която отделят е досадна.

Цената за растение в контейнер започва от 20-30 лв. и варира според размерите.

Мястотото му е на слънце

Почвата да се поддържа влажна

Идеалното място за лириодендрона е на слънце или съвсем лека шарена сянка.

В противен случай се подтиска растежа, а е възможно и листата да покафенеят. Почвата- леко кисела, добре дренирана, богата на органика, нито много суха и лека, нито много влажна и тежка.

При недостатъчна влажност листата ще паднат преждевременно. Подхранване е необходимо само в ранните стадии на развитие и в началото на вегетацията.

Размножаването става семенно и вегетативно. За покълване на семената е необходима дълга стратификация с ниски температури, а цъфтежът доста се отлага. Вкореняването на резници е по-лесен вариант, но също има специфики.

Дървото-лале расте бързо. Няма нужда от специални резитби за оформяне, но ако се извършват такива, подходящ период е края на зимата. препоръчва се просветляване на короната през няколко години.

С названието дърво-лале (tulip tree) е позната и една африканска красавица - Spathodea campanulata.

За разлика от лириодендрона и за голямо наше съжаление тя не е подходяща за отглеждане у нас. Е, който има зимна градина, може да се пробва. Останалите само ще мечтаем да видим на живо зашеметяващите червени и огромни цветове.

Гълъбовото изумява с красивите прилистници

Младите растения може да не разцъфнат

Davidia involucrata, наречена още гълъбово дърво, със сигурност ще се превърне във фаворит в градината ви. Листопадното и компактно дръвче е пригодено за отглеждане у нас.

През пролетта ще ви изуми не толкова с цветовете си, колкото с прилистниците им. Именно те са вдъхновили имената като гълъбово дърво, носна кърпичка, дърво-призрак и др.

Ефектът на дървото е най-възхитителен по време на цъфтеж. Същинските цветове са дребни, с червеникаво- пурпурни прашници, събрани в сферична форма. През есента листата придобиват оранжево червени багри преди да опадат. Плодчетата също добринасят за декоративните качества.

Видът е единствен представител на сем. Davidaceae, но има вариатети. Растенията произхождат от Китай.

Давидия у нас се намира в по-добрите градински центрове. Цената му е сравнително висока, започва от 30 лв. и варира в зависимост от размера на растението.

Подходящо е за начинаещи

Имайте предвид размерите при засаждане

Мястото на гълъбовото дърво е на слънце или шарена сянка. Почвата да се поддържа влажна, особено в началните етапи от развитието. Добрият дренаж е от съществено значение.

Първоначално короната се развива пирамидално, но в последствие се оформя сферично. Обикновено не се налагат резитби. Изключение правят санитарните дейности, когато се почистват счупени и преплетени клонки.

Давидия не страда от болести и рядко се напада от неприятели. Това я прави много подходяща, а и чудесен акцент дори в градините на начинаещи градинари.

За любителите на шарените листа са сортовете СShibamichiТ, 'Aya Nishiki', 'Lady Sunshine.

Конкуренти на кокичетата

Цъфтежът им обаче започва в късната пролет

С името Halesia са известни 4-5 вида растения, естествено разпространени в Китай и САЩ. Разговорно ги наричат планински звънец или кокичево дърво заради приликата между цветовете.

Халесиите достигат между 5 и 20 метра височина. Растат бързо и са подходящи за отглеждане у нас. Листата им са прости и овални. Цветовете пък са истинска наслада за окото в късната пролет. Те са бели или леко розови, с размер до 3 см и познатата ни камбанковидна форма. Събрани са в китки от по 2 до 6. Цъфтежът е обилен. След прецъфтяване се оформят плодчета с 4 крилца.

Halesia monticola е видът, който се предлага у нас. Намира се рядко, защото цената му е много висока.

Предпочита шарена сянка и е подходящо за големи градини и солитери

Основна причина халесия да намира място в декоративното градинарство са цветовете ѝ, но растението предлага багри и през есента.

Подходящи райони за отглеждането ѝ са горските местности. Растенията не понасят варовити почви, но иначе не са придирчиви. Важно е да се предвиди добър дренаж преди засаждането.

Достигане на оптимална височина се очаква след 20 и повече години.

Планинският звънец няма врагове в лицето на болестите и неприятелите и не изисква някакви особени грижи.