Корените на растенията съдържат биологично активни вещества, които действат по един или друг начин при различните човешки болежки.

И както пъпките се берат в началото на сокодвижението, а плодовете - най-често когато узреят, така корените се вадят през есента.

Увяхването на надземната част е онзи сигнал, който ни казва, че полезните вещества са се “събрали” в подземния орган.

Е, има и отделни случаи, в които подземните части се прибират рано напролет. При всички положения, когато се вадят лечебни корени, не бива да вали дъжд, почвата да е прекалено влажна, да участват деца и ред други съображения за запазване качеството и безопасността.

Най-често служат за складове

В тях се натрупват хранителни вещества

Корените са онези органи на растенията, които ги прикрепят към почвата (или повърхностите) и всмукват вода и хранителни вещества от средата, в която се намират. Функцията им може да бъде прикрепителна, смукателна, транспортна, а някои могат и да фотосинтезират, подобно на листата.

По своя произход се делят на първични (зародишни), които водят началото си от семенцето и вторични, които се образуват по-късно. Съвкупността от различните коренчета съставлява цялата коренова система, а тя основно бива два типа - брадеста и осева, но са познати множество изменения и модификации.

Чрез видоизменението на различни части на растението (най-често корени и стъбла) се получават кореноплоди (цвекло, морков, ряпа), грудки (далия), клубени (картофи), коренови грудки (салеп), ризоми (перуника, някои бегонии), луковици (чесън, лук, много цветни култури) и т.н.

Видоизменените подземни органи най-често служат като складове за съхранение на хранителни вещества.

Не бива да се допускат примеси

Сушенето се извършва внимателно

Корените се вадят внимателно, като почвата се подкопава от всички страни. В диви находища не бива да се вадят всички налични растения! Това е изключително важно за запазване на популацията.

Извадените коренища се почистват добре от земната маса и всякакви други примеси. При първа възможност се измиват с вода и се оглеждат за наранявания, болни участъци, вредители.

Съхранението става по много начини, но най-често билките се сушат предварително. При принудително сушене температурата не бива да е по-висока от 50 градуса С, защото полезните вещества се губят. При сушененто корените губят около 60-70% вода. Годността им зависи от много фактори, но най-важно е да билките да се държат на сухо място и да се съхраняват в съдове, специално пригодени за целта. В противен случай не са изключени нападения от вредители, компрометиране на качеството и пълно разваляне.

През ноември се събират:

Ризомите на блатната перуника (Iris pseudoacorus) - коренищата на това растение могат да се използват като багрилно вещество. Те са червеникави, но по специална рецепта се получава черен цвят. Ризомите имат очистително действие, но не бива да се приемат своеволно. Консултацията със специалист е задължителна!

Корени на бодливо френско грозде (Ribes uva crispa) - растението не е много познато на хоби градинарите. Въпреки това се знае, че листата, плодовете и корените имат лечебен ефект при проблеми с храносмилането и апетита, наднормено тегло и др. Плодовете могат да се консумират в прясно състояние или да се консервират под формата на сладка, мармалади, сокове. Корените се сушат принудително на ниска температура и се съхраняват в херметически затварящи се съдове. От листата се приготвят запарки. Билката може да се прилага вътрешно или външно при рани и кожни раздразнения.

Корени на божур (Peonia officinalis) - билката е силно отровна и дозировката ѝ задължително трябва да се приготвя прецизно от специалист. Божурът е познат от древни времена със своята красота и лечебен ефект. Използваемите части от растението са венчелистчетата на цветовете и корените. Билката има болкоуспокояващо и противогърчово действие. При външно приложение действа добре при разширени вени и хемороиди.

Корените на тревистия и черния бъз (Sambucus ebulus и S. nigra) - използваемите части на тревистия бъз са корените, цветовете, листата и плодовете. Цялото растение има горчив вкус. Различните части се използват с различно предназначение (заздравяващо, очистително, противовъзпалително и др.). Черният бъз, познат като свирчовина, дървовиден бъз, бъзуняк действа потогонно, отхрачващо, слабително. Почти всички части на растението могат да се използват в народната медицина, но консултацията със специалист е задължителна!

Корен от глухарче (Taraxacum officinale) - лечебната сила на този плевел стана много модерна и обсъждана напоследък. Глухарчето е разпространено повсеместно у нас.

Частите, които се прилагат с лечебна цел, са корените, листата и цветовете. От цветовете може да се приготви вкусно сладко подобно на мед с флорален аромат. Глухарчето действа тонизиращо, диуретично, възбужда апетита, помага при кожни проблеми, разширени вени, запек, камъни в бъбреците и т.н.

Коренища от лечебна делянка (Valeriana officinalis) - Среща се в цялата страна и е позната билка с дългогодишна история. Хипократ и Гален са първите лечители, които я описват и прилагат. Употребяват се само подземните органи. Те имат характерна миризма и горчив вкус. Действат при безсъние, успокояват нервната система, имат ефект при гърчове и спазми. Билката може да предизвика странични ефекти при предозиране и продължителен прием.

Кисел трън (Berberis vulgaris) - Растението се използва с декоративна и лечебна цел. Храстът е бодлив, добре разклонен, цъфти с дребни жълти цветчета и плододава обилно. Плодчетата са овални, червени и се берат през септември. Корените се вадят през есента. от тях се използва кората. Листата се препоръчват при диария. Билката действа освежаващо, спазмолитично, възбужда апетита, разширява кръвоносните съдове, помага при камъни в бъбреците.

Коприва (Urtica dioica) - това чудодейно растение се използва с множество предназначения. От корените до цветовете тя е билка. Младите връхчета и листата могат да се консумират през целия вегетационен период, а корените се вадят сега. Копривата действа имуностимулиращо, помага при анемия, женски проблеми, диабет, кръвотечение. Освен това се използва при косопад и кожни проблеми. Корените се вадят от почвата, почистват се и се сушат на сянка. Те действат диуретично, а лосионът от тях усилва растежа на косата.

Това естествено не са всички подземни органи, които могат и се използват с лечебна цел, а се добиват сега. Не забравяйте, че храната е най-доброто лекарство.

Морковите, пащърнака, земната ябълка, ряпата, цвеклото и още много други клубени, кореноплоди и луковици са известни със своите полезни свойства за човешкия организъм и не само.