Съветва проф. Венета Кръстева от Институт “Пушкаров”

Диана Ванчева

Немалка част от българските фермери вече имат пълно доверие на почвените изследвания и се опират на тях, когато подбират площи и култури.

Това е добра съвременна тенденция, заяви пред в.“Български фермер” проф. Венета Кръстева, зам.-директор на Института по почвознание “Никола Пушкаров”.

Според нея земеделските производители, които ползват услугите на лабораторията към института, вече печелят добавена стойност от анализите, които получават.

Тя казва, че други фермери, които не го правят, грешат.

Изследванията дават отлична картина на нивите им, и ако не всяка година, то поне веднъж на 2-3 години трябва да изследват своите почви.

Така ще знаят каква е киселинноста им, какви хранителни елементи съдържат, имат ли достатъчно хумус или е на изчерпване. Това е индикатор каква технология могат да използват, какво и как е най-подходящо да отглеждат, как да подхранват.

Втора добра тенденция, която се забелязва в последните години е, че голяма част от арендаторите вече са купили нивите, които обработват. В резултат коренно са променили отношението си към земята и се държат като собственици. Избледнява старото почти хищническо отношение към земята, което се забелязваше преди петнадесетина-двадесет години от страна на наематели, казва тя.

Според проф. Кръстева земеделците, които дойдат за климатично-почвени изследвания в лабораторията, ще получат пълна представа и за това на какъв тип почни са нивите им и какви плюсове или минуси имат.

Правим както почвени анализи, така и характеристики на отделни райони за пригодност към дадени култури казва проф. Кръстева.

Може да се прецени дали и доколко дадени ареали са подходящи за създаване на градини и трайни насаждения.

Учените от клон "Растителна защита" към института пък дават консултации за актуалните болести по растенията - наши, както и такива, които влизат от чужди страни и как да се справят с тях.

Оказва се много полезно това, че екипите ни работят с натрупване от доста десетилетия и имат богата база данни - така могат да правят сравнения с почвените проучвания, правени преди десетилетия. .

Проф.Кръстева твърди, че преди години почвите са страдали от прекомерна употреба на медни препарати но към днешна дата не е така.

Изключение правят някои сервитутни зони около КЦМ “Пловдив”, където не е препоръчително да се отглеждане на земеделски култури.

Може да се констатира със задоволство, че днес българските почви са доста чисти с което вече не могат да се похвалят вече редица аграрни европейски държави.

Повечето райони у нас са подходящи за биологично земеделие, допълва тя.

При развиващото се интензивно земеделие, проф. Кръстева препоръчва фермерите да торят винаги дозирано и да не прекаляват със съставките.

Особено с азота, който в Северна България може бързо да вкисли почвите, ако е в по-високи дози.

С такива карти разполага институтът, показват кои са най-подходящите у нас райони за отглеждане на царевица, слънчоглед и др.
С такива карти разполага институтът, показват кои са най-подходящите у нас райони за отглеждане на царевица, слънчоглед и др.