Розата е най-любимото цвете, запазило славата си през векове и поколения. Тя е цветето, което буди интерес и възхищение в колекционери и хоби градинари. Намира място във всеки двор, а понякога и на балкона.

Много пъти сме писали как се отглежда, как се размножава, как се предпазва или лекува от болести и неприятели.

Този път ще разгледаме видовете и групите, в които е събрано цялото богатство на нейно величество.

Розата принадлежи на едноименното семейство Розоцветни, а в самия род Рози има около 200 вида. Истинската селекция на нови сортове започнала през 18-и век. От тогава до сега са създадени над 30 хиляди сорта. Несъмнено класификацията на толкова много сортове е трудна работа. За улеснение днес основните групи са само три:

Ботанически видове и техните хибриди;

Старинни паркови сортове;

Съвременни сортове.

Диви ботанически видове

Те са с прости цветове и еднократен цъфтеж, но с редица положителни качества и устойчивости, както и техните производни хибриди.

Анасонолистната шипка предпочита сухи и каменисти места

Rosa pimpinellifolia се среща и под името Rosa spinosissi. Разпространена е в диво състояние и у нас, като достига височина до метър. Цветовете са бели, а самият цъфтеж започва през май и продължава около месец-два. Декоративните качества на този вид не се изразяват само в цъфтежа, ценят се и плодовете. Те са черни или тъмно червени и се задържат дълго време върху храста.Анасонолистната шипка е дала гените си в редица по-нови сортове и хибриди. Тя е ценена в селекцията най-вече заради устойчивостта си на засушаване и студоустойчивостта си.

Азиатската роза издържа на засоляване

Произхожда от Япония, затова може да се срещне и под името Японска роза. Дивият представител е храст с височина над метър, стъблата са покрити с множество бодли, а листата са характерно нагънати. Цъфтежът започва през май, а цветовете са прости и ароматни. След като прецъфти растението се отрупва с едри оранжево-червени плодове подобни на чери доматчета. С участието на Азиатската роза са създадени много сортове. За най-добър сред тях се смята Scabrosa. Сорт с розово-лилави прости цветове, продължителен цъфтеж, ефектни плодове и отлични качества за жив плет в крайморските райони и не само.

Червени крила

Rosa sericea pteracantha е една малко по-различна дива красавица с произход от Китай и Индия. Храстът достига височина около 2 метра. Диаметърът на цветовете е между 2,5 и 5 см, обагрени са в бяло и за разлика от повечето рози имат само 4 венчелистчета.

Но не това е интересното тук. Ефектът на растението идва от огромните, червени и крилообразни бодли, разположени по младите стъбла. От тях е и разговорното име Червени крила.

Приспособява се добре на всякакви почви и дори при надморска височина над 2000 метра. специалистите съветват да се прилага силна резитба, защото с нея се провокира оптимално развитие на младите стъбла, по които са разположени толкова ефектните бодли.

Простата красота на дивите рози е подходяща за всяка градина. Видовете R. complicata, R. xanthina, R. glauca, R. californica, R. virginiana, R. canina, R. hugonis, R. dupontii, R. richardii и още много други са дали възможност да се създадат представителите на следващите 2 групи.

Съвременни сортове

Съвременните рози нямат еквивалент в това царство. Те са събрали цялата красота на предшестващите поколения.

Очарованието и науката, действащи ръка за ръка, са сътворили такова голямо разнообразие от форми и багри, че е трудно да се опише с думи. Но нека опитаме...

Чайно-хибридни

Цъфтежният период настъпва още с началото на лятото и продължава до късната есен. Храстите достигат височина между 40 см и 1 м-1,5 м в зависимост от конкретните сортови особености.

Чайно-хибридните рози се характеризират със здрави стъбла и компактни изправено растящи храсти. Цветовете са разнообразни по багра и разположение. Всеки цвят може да достигне размер от 8 до 12-13 см в диаметър.Групата е получена след кръстоска на чайна и ремонтантна роза и е събрала в себе си само достойните качества на родителите си. Размножаването е предимно чрез присаждане или вкореняване на резници. Растенията проявяват чудесна студо- и сухоустойчивост, но са поддатливи на някои заболявания.

Флорибунда цъфтят непрекъснато

Тази група е създадена малко по-късно, но не отстъпва на предната по достойнство. Характеристиката на растенията е сравнително сходна. Здрави храсти компактни и по-разклонени, обилен и продължителен цъфтеж, красива форма на цветовете, разнообразие от багри, опияняващ аромат.

Флорибунда имат едно предимство - растенията са сравнително по-устойчиви на познатите болести по розите. Първата създадена роза в тази модерна група е наречена с приказното име на Червената шапчица през далечната 1907г. Следват множеството сортове, на които се радваме и до днес.Розите флорибунда могат да се видят във всеки парк или лична градина.

Полиантовите достигат до метър

Най-подходящата дума, която изцяло би описала тези рози, е изобилие. Изобилие от безброй цветове, нежни и дребни, лъскави листенца и божествен аромат.

Полиантовите рози са компактни растения, които надвишават височина от един метър. Храстите се разклоняват силно, стъблата са здрави и завършват с многоцветно съцветие. Цъфтежният период продължава над 5 месеца.

Групата се използва широко в парковото озеленяване и за украса на лични градини. Една от малкото основни грижи на градинарите е да почистват прецъфтелите цветове редовно. Групата е много подходяща за създаване на високи присадки.

Към съвременните рози спадат още няколко подгрупи. Това са: мини розичките, с които се украсяват ниските бордюри край алеите; почвопокривните - с дъговидно извити стъбла, които могат да скрият и най-грозния участък в градината; увивните - подходящи за арки и стени.

Каквато и роза да изберете, със сигурност ще признаете, че няма по-изящно цвете. Разбира се, ако желаете да се радвате дълго на “нейно величество”, трябва да полагате необходимите грижи.

Старинни сортове

Първите стъпки в селекцията на рози започват през 18-и век. Създадените сортове са получени в резултат на случайни или желани междувидови кръстоски на дивите видове. Резултатите са растения с повторен цъфтеж, кичести или полукичести и едри цветове.

Галската е родител на много съвременни

Тя един от най-старите градински представители. Храстът достига височина около 80 см, клонките са изправени или леко полегнали. В много случаи лиспсват бодли. Цветовете са едри и ароматни, но венчелистчетата окапват лесно. Плодът е ядлив, богат източник на вит. С и А. Самото растение е устойчиво на болести, което е една от основните причини да се използва широко в селекцията.

Най-популярната разновидност на галската роза е R. mundi. Цветовете й са едни от първите с 2 багри. Много от днешните червени рози флорибунда и чаените хибриди носят гените ѝ.

Маслодайната Rosa damascena

Казанлъшката маслодайна роза е наше национално богатство. Това, което малцина знаят за подгрупата маслодайни рози е, че хибридите са получени от кръстоска между галска и мускусна роза. Цветовете на тези рози са силно ароматни и намират приложение в парфюмерийната и козметичната промишленост. Освен това са ядливи, могат да се консервират, да се добавят в ястия или да се приготви чай от тях.

Друг популярен сорт с подобни качества е Исфанската роза.

В зависимост от сортовите особености се отличават хибриди с различни по големина и багра цветове, срокове на цъфтеж и сила на растеж. Тези рози обикновено се засаждат в големи насаждения и се отглеждат редово, но в личните градини това не се практикува.

Маслодайната роза освен полезна и доходоносна култура, е подходяща за озеленяването.

Бурбонските са много ароматни

Едри, кичести и много ароматни, тези рози са получени случайно. Цъфтежът може да бъде толкова обилен, че стъблата да полегнат от тежестта на съцветията. Храстите достигат височина около и над метър и половина. Цветовете са разположени в съцветия по 5 или 7 и започват да се отварят в края на май. Красят градините до септември.

Специалистите препоръчват тази роза да се подрязва силно през пролетта и периодично да се почистват прецъфтелите цветове през сезона. Подхранва се веднъж през есента и то с минимално количество органични торове. По отношение на поливките не се различава от правилото "веднъж, но обилно".

Портландските са малка група

Може групата да е малка, но пък е доста атрактивна. Основните ценности на тези рози са, че цъфтят повторно, много напомнят на дивите видове. Цветовете имат много характерна форма, а са и много ароматни. Храстите са сравнително компактни, което ги прави подходящи за отглеждане в малки градини.

Цъфтежът продължава около 4 месеца. Характерно за групата е, че цъфтят до късна есен.

Портландските рози са получени при кръстосване на Галски и Дамаски рози. Впоследствие стават една от причините за получаването на ремонтантните рози.

Чаените са много популярни

Изключително разнообразна гама от растения е събрана тук. Храстите достигат височина от 50 см до 2 метра в зависимост от особеностите на сорта.

Цъфтежът е меко казано продължителен, а самите цветове са едри, с чаен аромат. Минусите са, че са с ниска студоустойчивост и доста често се нападат от икономически важните болести по розите.

Чаените рози са продукт на разнообразни кръстоски на китайските видове с няколко други подгрупи (ноазетови, бурбонски и др.). От своя страна те са дали от гените си на много съвременни сортове.

Ноазетовите са от 1815 г.

Кичестите или полукичести цветове много успешно украсяват арки, стени, перголи и какво ли още не.

Стъблата достигат височина над 1,5 м до 2-2,5 метра. Ако пък се поведат по конструкция и се прилага правилна резитба, могат да достигнат над 4 м. Цветовете са едри над 6 см в диаметър, обагрени в нежни розови, лилави и бели тонове и събрани в съцветия.

Растенията са сухоустойчиви, но не понасят много добре мразове.

Толерантни са на засенчване, което не е много характерно за розите като цяло. Устойчиви са на повечето болести. Недостатък е повреждането на цветовете при обилни валежи.

Ремонтантите цъфтят по 2 пъти

Височината на растенията надхвърля метър.

Стъблата са здрави, а листата лъскави. Цветовете са събрани в големи съцветия, едри са, но доста често нямат аромат или той е едва доловим.

Цъфтежът е обилен 2 пъти в годината - пролет и есен. Баграта може да бъде червена, розова, лилава, бяла, жълта... Сортовете тук вече са над 3000. Групата е актулна и до днес, въпреки, че е създадена през 19-ти век.

Ремонтантните рози се характеризират със здрави и силни растения, подходящи за слънчеви изложения или минимално частично засенчване.