1° C, облачно
Ани Манева
Частният сектор играе ключова роля за развитието на биоикономиката в производството на храни. Той допринася с 4,2% за БВП на Европа, като генерира 621 милиарда евро и около 2 трилиона евро годишен оборот. През 2015 г. в него са заети и 18 милиона души, като повече от две трети са в секторите на селското стопанство и производството на храни, съобщава Euractiv.
Стартиралата през 2013 г. стратегия на Европейската комисия за биоикономика, е замислена като начин за насърчаване на енергийната независимост на Европа. Скоро след това обаче, вниманието се насочва към решаването на циклични проблеми, включително в селското стопанство и продоволствената сигурност.
Биоикономиката като
възможност за
„затваряне на кръга“
Според Герда Вербург, помощник генерален секретар на ООН и координатор на движението на ООН за увеличаване на прехраната (SUN), когато става въпрос за устойчивост, хората, но и правителствата, гледат основно към енергията, автомобилите, сградите.
За Вербург концепцията за биоикономиката е възможност за „затваряне на кръга“, особено в сектора на животновъдството. Тя дава реален шанс за решаване на проблема с емисиите на парникови газове, произвеждани от животните. Нужно е "да се обърне повече внимание на селското стопанство, горското стопанство и рибарството, защото в крайна сметка тези сектори балансират условията на планетата, нужни за изхранването на световното население”, допълва тя.
Ролята на частния сектор
Също така, смята тя, големите технологични компании и частният сектор като цяло, трябва да участват във всички възможни решения за подпомагане на земеделските производители. "Не ме интересува дали компаниите печелят от прехвърлянето от неустойчиво към устойчиво производство", казва тя и добавя, че е много по-загрижена за компаниите, които продължават да подтикват земеделските стопани да купуват техните продукти.
Според нея фирмите, които максимизират печалбите си за сметка на хората и околната среда, би трябвало да предизвикват безпокойство, а не фактът, че някои от тях използват иновативни подходи за подпомагане на земеделските производители, развивайки биологичното разнообразие.
Частният сектор е основният актьор във всички иновативни селскостопански тенденции, според Давид Кирбиджез, кандидат на Грузия за генерален директор на дирекцията на ФАО и бивш министър на земеделието в страната си. Според него напредъкът е резултат от дейността на частния сектор, а ролята на правителствата е да осигурят на бизнеса подходяща регулаторна и институционална среда.
Пренасочването
на ресурси
крие рискове
Пер Пинструп-Андерсен, датски икономист и почетен професор в Корнелския университет, подчертава, че „трябва да имаме много ясен подход към всички биологични ресурси, използвани в биоикономическата рамка“. Според него използването на природните ресурси за цели, различни от производството на храни, е рисковано. Отнесено към биогоривата, той смята, че това е грешно решение на проблема за енергийната сигурност.
Икономистът дава пример и с животинския тор, като съпътстващ продукт, който трябва да остане в хранителния сектор и да се използва за производство на органични торове, а не за производство на енергия.
Същевременно торът може да бъде третиран чрез процес на анаеробно разлагане за производство на биогаз и възобновяемо гориво, съдържащо метан, като по този начин би оказал влияние за намаляване на емисиите от парникови газове.
„Трябва много внимателно да обмисляме какво правим, когато пренасочваме природните ресурси от производството на храни с някои много негативни последици”, заключава Пинструп-Андерсен.
Коментари