-1° C, предимно облачно
Според холандските експерти човешката дейност вече вкарва земята в хаос
Диана Ванчева
Почвените експерти от Холандския институт по екология, където учените изследват земеделски култури от десетилетия, днес казват, че човешката дейност е вкарала земята в хаос.
Тревогата е вече нарастваща заради химикалите, промишленото земеделие, градското разрастване и ерозията.
Те разрушават почвата, която е най-надеждният ресурс на света, и това става с висока скорост.
За проблема алармират учени-почвоведи и го съизмерват по скорост с темповете на измененията в климата. Според тях вече става дума за неумолим, потенциално катастрофален процес, ако той бъде оставен без надзор.
Износът на почва и ерозията са реалност
Европейската комисия изчисли, че Европа губи 9 млн. метрични тона почва годишно. За сведение 1 метричен тон е 1 000 килограма.
В същото време възстановяването само на 1 куб. см. от горния почвен слой може да отнеме столетия и дори векове.
Загубата на плодородна почва по света е наистина голяма, казва Кели Рамирес, почвен микробиолог в лабораторията на университета Вагенинген в Холандия, цитирана от Agronews.
Според нея неправилното или прекомерно използване на почвата компресира земята, причинява ерозия и излага жизнената подземна екосистема от бактерии, гъби, земни червеи и нематоди на смъртоносен стрес.
Почвата, съдържаща и вода, е най-ценната стока, която имаме, сподели Арвин Джоунс от Съвместния изследователски център на Европейската общност (СИЦ).
Според едно неотдавнашно проучване на СИЦ, една трета от италианската земеделска земя например страда от тежка ерозия, последствията от която струват на земеделските производители 619 милиона евро годишно.
Само реколтата от грозде от Просеко - обширна лозарска зона в североизточна Италия, причинява най-малко 400 000 тона почвена ерозия всяка година.
Средиземноморието е в най-отчайваща ситуация
според Ариел Брунер, който е старши ръководител в BirdLife Europe - неправителствена организация, посветена на биологичното разнообразие.
Той нарича италианските земеделски региони "гигантска машина за ерозия", допълвайки Испания и Гърция като останалите две много горещи точки.
Но страда не само Средиземноморието.
Почти всички почви в Европа системно губят органична материя
допълва Брунер.
От торфищата и глинестите терени на север, до плодородните черни участъци от Дунав до руската степ, много почви вече боледуват сериозно.
Заплахите, пред които са изправени, са различни в целия континент, но са еднакво големи, алармират изследователи.
Те цитират големите промишлени аграрни стопанства, които работят със зашеметяващо като обем и скорост производство.
Повечето от тях предпочитат да изхвърлят растителните остатъци /стъбла и друг много полезен мулч/ в края на всяка стопанска година след прибиране на реколтата, вместо да го оставят да възстановява почвите.
Липсата на адекватни сеитбообращения е фатална
защото също довежда до бързо разрушаване на почвата, насищайки я с много повече патогенни микроорганизми.
Според Рамирес подземната екосистема системно умира, почвите отслабват и стават уязвими за ерозия по време на силни дъждове и ветрове.
Конкретен източник на проблеми е труден за проследяване, но процесите винаги са взаимосвързани, напомнят почвените експерти.
Според тях в Северна Европа развитото животновъдство в страни като Холандия и Германия е силно зависимо от фуражите на основата на соя, внасяни от Северна и Южна Америка.
По този начи се изнася косвен ефект, който рекушира върху ерозията на почвите в тези страни.
Същото се случва и между европейските страни.
Ако си седите в Брюксел и ядете чушки
които са отглеждани в Испания, вие консумирате почвените ресурси на Испания, казва Джоунс от СИЦ.
Според него
земните червеи са голям индикатор
за качеството на почвата и трябва да се следи кога изчезват.
Способностите на модерното интензивно земеделие да извлича прилични добиви и от бедните почви е маскирало и други големи проблеми.
От години се твърди, че тежките машини - трактори и комбайни, силно уплътняват почвата, което затруднява обмена на влага и въздух в нея. Според днешни оценки
уплътняването засяга около 20% от европейските земеделски земи
Вим ван дер Путен е ръководител на отдел "Екология на земята" в Холандския институт по екология (NIOO-KNAW).
Той казва, че с всеки изминал ден почвите във фермите губят жизнеността си.
Това се доказва от изследване на популациите земни червеи. Намерихме го публикувано през февруари т.г. То показва рязък спад в британските земеделски земи - в около 21% от изследваните райони вече няма червеи, в близост до повърхността на почвата, а в 16% няма и по-дълбоко.
Резултатите днес сочат, че вече е налице широко разпространено
свръхкултивиране в исторически размери
Това констатира и докладът на Институт Hertfordshire, провел проучването. Посочва се, че по-малък брой червеи вече означава и по-малко птици.
Това е, което получавате, когато експлоатирате земята - хранителната верига на пирамидата се счупва, пише ван дер Путен.
Днес всички почвоведи и учени вече предлагат да се обърне много сериозно внимание на ролята на полезните почвени бактерии.
Напомня се на всички в Европа, че тя не може да се подценява, защото е много отговорна и надхвърля с ползите си стократно ефекта от производството на земеделска продукция.
Може би мнозина не знаят, че
повечето от съвременните антибиотици са получени от почвени бактерии
Такива са стрептомицин, тетрациклин и др.
Това доказва, че почвата е незаменим естествен резервоар на потенциални антибиотици, благодарение на постоянната конкуренция в нея между екстензивните взаимосвързани системи от бактерии и гъби.
Не на последно място учените алармират:
Деградацията на почвите има роля и за изменението на климата
В частност торфищата съдържат въглеродни резерви, а разрушаването им освобождава парникови газове в атмосферата.
Светът и Европа вече много сериозно проучват въпроса колко въглерод се отделя и какви са по-широките връзки между здравето на почвата и въздействието върху околната среда.
Терминът "уплътняване" вече се прилага и за урбанизацията
Например изграждането на много сгради и силното пътно строителство завземат около 500 кв. км. земя годишно.
Данните са на Научния консултативен съвет на европейските академии, независима консултативна група на ЕС.
Проучване преди 5 г. още показа, че в 21 страни от ЕС градските райони са погълнали около 750 000 ха земеделска земя от 1990 до 2000 г. и около 436 000 от 2000 до 2006 г.
Но повечето хора и общности не роптаят за спасяване на нашата планета, защото буквално нямат познания или не забелязват това.
Те разбират, че ако въздухът е лош - получават кашлица, ако водата е влошена - ще се разболеят. Но с почвата, не правят подобни асоциации, казва Джоунс.
Според него е жизненонеобходима
европейска политика за опазване на почвите
но лобирането на големи правителства като тези на Великобритания, Франция, Германия и др. блокира усилията за въвеждането ѝ още от 2007 г. С мотивите, че това ще струва много пари и ще въздейства на жилищния сектор.
Според ван дер Путен елементи на агрополитиката, като буферни ивици по нивите например, са доказателство за полезен ефект и вече видимо облагодетелстват почвите в доста райони.
Но докато подобряването на почвеното управление е основна цел на селскостопанската политика, предприета от ЕК, то проблемът още не заема значително място в дебатите в Брюксел и националните столици.
Коментари