-3° C, предимно ясно
Пред какви проблеми са изправени изчезващите български производители и кога дори субсидиите не са решение
Инес ЗЛАТАНОВА
За рибовъдното стопанство „Тунджа-73" в гр. Николаево зимата засега е спокойна, особено в сравнение с най-тежкото време от годината - Никулден, когато по традиция се яде шаран, и заради което продажбите скачат с до 8-10 пъти повече от обикновено. По време на кампанията Тачо Пашов, управителят на това стопанство, е отделял над 10 часа на ден за улов и товарене, а през хранителния сезон до 15 часа в хранене на рибите с ремарке с капацитет 2 т/час. Изкупната цена на живите шарани по Никулден е била 5-6 лв./кг.
Водните басейни на стопанството са с обща площ площ 2,860 млн. кв. метра, което го превръща в най-голямото на територията на страната. Разполага с 6 угоителни басейна, 4 отрасни, 7 броя складови и 8 броя люпилни. Организирано е
пълносистемно производство, т.е.
от хайверно зърно до риба за консумация
Стопанството е от шаранов тип и в него се отглеждат шаран, толстолоб, бял амур, европейски сом, щука, бяла риба, лин, веслонос, каракуда. Освен това е един от най-големите доставчици в страната на сладководна жива риба. Сред клиентите са както големи вериги хипермаркети като „Метро", така и специализирани рибни магазини в цялата страна. Продукцията се продава и в Сърбия и Румъния.
В интерес на истината, рибовъдите отбелязват повишена консумация на риба след Ковид пандемията, което Тачо обвързва и с повишеното с 30% производство на опаковки, включително за рибни хранителни изделия. Браншът също забелязва повишеният интерес към българската риба, покрай министерското постановление №70 от 2020 г. за определено количество български стоки по веригите магазини, с цел подкрепа на местното производство. Наблюдава се обаче при рибите, че произведените в страната винаги са невзрачни, намиращи се в някой ъгъл, за разлика от централно позиционираните вносни риби от Гърция и Европа. Така подсъзнателно българският шаран например не изглежда апетитен в очите на хората.
Стопанството на „Тунджа-73" се намира в непосредствена близост до язовир „Жребчево", а както се подразбира от името е разположено край р. Тунджа и е създадено през 1973 г. Неговият управител Тачо Пашов е ветеринар по професия, потомък на земеделци и председател на Националната асоциация на рибопроизводителите (НАР), създадена през 2009 г. Още оттогава основното искане на бранша е ИАРА (Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури) да не бъде управляващ орган към МЗХ за проектите в сектора, и казусът бил отнесен дори до Еврокомисията. Според думите на председателя на НАР обаче това не е оказало положителна промяна за сектора, след като тогавашните служителите на агенцията били преместени на други постове в самото ведомство само за да се изпълни привидно искането и шумът, който браншът вдигнал в Европа да намалее.
Самото дружество е бенефициент и по мярка 2.5 „Аквакултури, осигуряващи екологични услуги" от предишния програмен период на ПМДРА 2014-2020 г.
Проектът изпълнява от 2019 до 2023 г.,
като 75% от финансирането е европейско,
останалите 25% национално, а общата му стойност възлиза на 715 960,70 лв. Самият проект: „Осигуряване на екологични услуги в рибовъдно стопанство Николаево на „Тунджа-73" ЕООД, гр. Николаево" предвижда прилагане на методи за отглеждане и развъждане на аквакултури в пълносистемно рибовъдно стопанство, съвместими с конкретните потребности на околната среда и подлежащи на специфичните изисквания за управление в резултат определянето на защитени зони по Натура 2000, включващи опазването на околната среда, биоразнообразието и традиционните характеристики на зоните за аквакултура. Целта на процедурата за подбор на проекти по мярка „Аквакултури, осигуряващи екологични услуги" е да се компенсират допълнителните разходи и/или пропуснатите ползи при отглеждането на аквакултури, осигуряващи екологични услуги.
Компенсации по мярката се изплащат на бенефициенти, които използват методи за отглеждане на аквакултура, съвместими с конкретните потребности на околната среда и подлежащи на специфични изисквания за управление в резултат от определянето на зоните по „Натура 2000" в съответствие с евродирективите. В резултат на прилагането на тези методи те търпят загуба на приходи от продукцията си. Прилагането на система за компенсации за стопанствата в зони по НАТУРА 2000 също зависи от плановете за управление на защитените територии. Пропуснатият доход е изразен като загуба от хищничество. Изчислението на щетите се основава на вредите от посочените по-горе видове. Увреждането от други видове или теоретичната стойност на екосистемните услуги е пренебрегнато.
Проектът на Тунджа-73 ЕООД предвижда прилагане на методи за отглеждане и развъждане на аквакултури в пълносистемно рибовъдно стопанство, съвместими с конкретните потребности на околната среда и подлежащи на специфичните изисквания за управление в резултат определянето на защитени зони по Натура 2000, включващи опазването на околната среда, биоразнообразието и традиционните характеристики на зоните за аквакултура.
По данни, предоставени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките, най-многобройна е популацията на малкия корморан, достигаща от 7000 до 13 000 птици, основно в района на Бургаските езера. Дневната консумация е 200 грама риба на ден. Този вид е застрашен и попада в Червената книга на Република България. Критично застрашен вид е къдроглавият пеликан. В района на Бургаските езера зимуват средно 753 птици. В периода между 10 август и 30 октомври там са установени среден брой 208 мигриращи птици. Дневната консумация на този вид е 1123 грама риба на ден."
За борбата с хищническите атаки, основно кормораните, Тачо Пашов
използва конвенционалните човекоподобни
плашила и автоматична лазерна система
за прогонване/стряскане на птици. Въпреки успешното изпълнение на проекта, той има своите критики към политиките в сектора и обвързаните с дейността ненужни изисквания. Разказвал е за тези проблеми пред български медии, но заснетите репортажи останали неизлъчени.
Основна пречка в системата е както Тачо ги нарича „наподобяващи организирана престъпна група" от производители, които прехвърлят помежду си една и съща продукция, докато се изгубят следите 'и, така че да излезе като различни партиди пред управляващите органи, и да получат субсидия. Така спада инвестиционният интерес, а управляващият орган се стреми да раздава парите и по този начин някои хора се възползват като създават изкуствени обороти, въртейки едни и същи документи за продажба на риба помежду си. Последните субсидии, които рибовъдите получили, по мярката за Украйна, също били дадени на основата на приходите. НАР още преди 10 години поискал от Еврокомисията за първи път да дадат помощите на килограм риба. Понеже рибата няма идентификационна марка като другите животни няма как да се знае със сигурност една риба на кого е, т.е. може лицето Х да продаде 10 т на лицето Y и то да ги продаде на лицето Z. Това са едни и същи 10 т риба, но са осчетоводени като 30 т по статистика и се получават субсидии за това фалшиво умножено количество. Това е схемата, по която се възползват определена група лица с фиктивно произвеждащи стопанства, казва Тачо. „Затварят кръга, за да не платят ДДС-то и оттам нататък на този оборот и приходи получават пари от нищото и най-лошото е, че се присмиват на производителите, които са заровени в тинята. Ние по Никулден бързахме да си снабдим търговците с уговореното количество в уречения час, да спазим графика, защото иначе плащаме неустойки. Товарехме рибата в дъждовете, заради които газехме в дълбоката кал тази година, докато хора, които не са изкарали една стотинка с честен труд бяха по почивки", негодува Тачо Пашов. Това е
и най-лесният начин собствениците на рециркулационни системи да се възползват от евросредствата, като не работят физически, а само на хартия
Твърдят, че с тяхната екологична технология рибата „не изпива водата" от естествените водоеми, както в стопанствата с водни басейни, но и те използват естествена вода, просто подземна, обяснява ерудираният рибовъд. Според него думата „екология" се „разтегля като пружина" в днешно време. Има птици, които се хранят с рибата и са защитени видове – това е биоразнообразие, това го има в басейновите стопанства, които използват естествен ресурс, съобразено с куп екологични мерки. Мярката, по която е изпълнил проекта си, определя като унищожена от управляващия орган в първият 'ѝ период. Два пъти са отлагали отварянето на мярката, съответно се объркват сметките на производителите. Такива като Тачо например са имали петгодишни договори и план за наем на водоема и т.н. След това собствениците в лицето на общините или „Напоителни системи" отваряли нови търгове, но така може някой друг да вземе мястото. Правели се клаузи и задължения в инвестиционни мерки и най-вече за строеж на пристанища, където е най-лесно да се проявява корупция, според рибовъда. И именно тези негови скандални доводи са подминавани от медиите. Писали са и на Еврокомисията, но за съжаление прекъснали контакт. НАР е една от първите български асоциации регистрирани в Регистъра за прозрачност на ЕК. Преди еврокомисарите са идвали на посещения да видят производителите, но вече няма такова желание и се усеща една предубеденост – отношение, че в България нищо не се получава в сектора. Еврочиновниците, които отговарят за програмата са се капсулирали от около 5-6 години в комуникацията си с родния бранш, дават формални отговори, а целта им остава парите по програмата да бъдат оползотворени независимо от ефекта.
Хаосът в сектора се увеличил през последния месец на миналата година, когато управляващият орган изпратил писмо с нов индикативен график по програмата за отварянето на "компенсаторните мерки". Вече е имало съгласуван, предложен и утвърден график, който така и не е спазен, и изведнъж в края на годината излиза нов - това смайва рибовъдите, които не могли да изпълнят стария, заради подобно объркване в сроковете, от които зависи и водоснабдяване, наем, документи и много други средносрочно и дългосрочно планирани неща от кандидатстващите по програмата. Често имат заеми от банки, които също са обвързани със срокове, и като се удължи графикът на програмата се начисляват лихви и се трупат сметки по поддръжката на стопанството. Това е пречка, която изглежда сякаш се създава нарочно, за да възпрепятства хората с реално производство, твърди Тачо.
Друго нещо, което прави лошо впечатление на дългогодишния производител на сладководна риба е, че за първи път от доста време насам през 2024 г., МЗХ не е свикала Консултативен съвет по рибарство. Законодателството изостава от няколко години, но това е прецедент. Благодарение на НАР, когато управляващият орган се сменя от ИАРА е въведен Консултативния съвет по рибарство. Преди това министърът на земеделието прехвърля проблемите на производителите към ИАРА, откъдето обратно ги прехвърлят към ведомството, защото те следят изпълнението на Закона за рибарството и аквакултрите – такси, води и т.н., самото производство и политиките в сектора трябва да се обсъдят на съвета, който да заседава поне веднъж годишно, според председателя на НАР. Рибовъдът споделя огорчението си и разочарование, че браншът остава на заден план за управляващия орган. Друг проблем е, че дори когато има Консултативен съвет, той не е пълноценен за бранша, заради присъствието на риболовния бранш. „Това е все едно да съберете свиневъдите и ловците на глигани на едно и също място", заявява Пашов.
Коментари