България няма да предприема допълнителни мерки във връзка с възникналото огнище на шап в Германия.Към момента у нас няма констатирани случаи на шап. Последните регистрирани огнища на болестта в страната са от 2011 г., съобщиха от Българската агенция па безопасност на храните. Ще продължат да се прилагат само рутинните профилактични мерки, които са в сила след справянето със заболяването у нас през 2011 г.

Постоянният комитет по растения, животни, храни и фуражи към Европейската комисия проведе вчера извънредно заседание във връзка с констатираното на 10 януари 2025 г. огнище на шап по чифтокопитните в Германия.

На заседанието беше представено Решение за изпълнение на Комисията, което въвежда временни спешни мерки за ограничаване на заболяването. В засегнатите територии около заразената ферма са обособени 3-километрова предпазна зона и 10-километрова надзорна зона. В рамките на тези зони са наложени строги ограничения и се провеждат клинични прегледи, вземане на проби, проследяване на движенията на животни, както и епизоотични проучвания.

Мерките са в сила до допълнителна оценка на ситуацията и могат да бъдат ревизирани при промяна в епидемиологичната обстановка в Германия. Следващото редовно заседание на комитета е насрочено за 22 и 23 януари 2025 г., освен ако ситуацията не наложи ново извънредно заседание. На него ще бъде направен анализ на вече предприетите действия и ще се планират следващи стъпки.

Шапът е най-силно заразното вирусно заболяване по домашните и диви чифтокопитни животни. Боледуват говеда, биволи, овце, кози, домашни и диви свине, елени, сърни и други. Клинично болестта протича с висока температура, обилно отделяне на слюнка, мехурести изриви, преминаващи в разранявания (лезии) по устната кухина, езика, ноздрите, устните, копитния ръб, междукопитното пространство и вимето, както и рязко спадане на млеконадоя. Заболяването причинява значителни икономически загуби, вследствие на намалена продуктивност на заболелите животни, ограничаване на търговията и невъзможност за движение на възприемчиви животни от засегнатите региони.

Източник на инфекцията са болните животни, които отделят вируса със слюнка, мляко, изпражнения и урина. Разпространението на болестта се осъществява чрез контакт между здрави и болни животни или механично – чрез замърсени с вируса фураж, инвентар, транспортни средства, постеля и други.

В България се прилага Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонозите, която включва и надзор на шап. Програмата предвижда активен надзор чрез ежемесечни клинични прегледи в обекти за едри и дребни преживни животни на извадков принцип, базиран на оценка на риска в шестте южни гранични области на страната – Бургас, Ямбол, Хасково, Кърджали, Смолян и Благоевград. Освен това се извършва вземане на проби за лабораторни изследвания на всеки три месеца.

Допълнително се извършва активен клиничен надзор ежемесечно в 21 населени места, разположени в непосредствена близост до границата с Турция, където също се вземат проби за изследване. Програмата предвижда и вземане на проби при съмнение за възникване на болестта на територията на цялата страна.