А получаването на повече приплоди от всяко разплодно животно е постоянна цел на всеки фермер

При нормални условия на хранене и отглеждане е възможно при отделните видове животни да се получават годишно средно от 100 животни:

* при кравите - 90-95 телета;

* от биволиците - 80-85 малачета;

* от овцете - 130-150 агнета;

* от козите - 170-180 ярета;

* от свинете - при двукратно опрасване 18-20 прасета.

Факторите на околната среда влияят до голяма степен на репродуктивните функции и плодовитостта. А това са температура, влажност и чистота на въздуха, слънчева светлина, движение, състав на фуражите и др.

През зимния сезон тези фактори се влошават и често са причина за сериозни

нарушения на репродуктивните функции

понижаване на плодовитостта и загуби на фермерите.

При нормални климатични условия кравите се разгонват, заплождат и раждат през всички годишни сезони. Обикновено те се разгонват още в периода до 30-ия ден след отелването и се заплождат до 80-ия ден, с което се постига оптималното за 365 дни, т.е.

По едно теле годишно от всяка крава

Неблагоприятните климатични условия през зимата и оборният режим на отглеждане потискат разгонеността, понижават заплодяемостта, увеличават трудните отелвания, заболяванията и смъртността на новородените и следродилните усложнения при родилките. Потиснатата функция на яйчниците води до проява на т. нар. тиха или скрита разгоненост. Поради пониженото ниво на естрогенните хормони типичните признаци на разгонеността - възбуда и заскачване на другите животни, не се проявяват. По този начин

може да се пропуснат една, две и повече разгонености

което води до безплодие.

Опитните и наблюдателни фермери с успех откриват разгонените животни чрез внимателно наблюдение 2-3 пъти през деня за изтичане на секрет от външния полов орган, по намаления апетит и дневна млечност. Своевременното откриване на всяка разгоненост е важна предпоставка за повишаване на плодовитостта.

Зимата оказва неблагоприятно влияние и на заплодяемостта. При нормални условия от всички изкуствено осеменени крави и юници се заплождат около 75% от първия път, а останалите - 25% от второ или трето осеменяване.

През зимния период заплодяемостта се понижава до и дори под 50 на сто. Основна причина за това е понижаването на биологичната пълноценност на яйцеклетките, промяната на физиологичните процеси и изменението на средата в матката, при което се нарушава развитието на ембрионите. Установено е, че

ранната ембрионална смъртност в този сезон варира от 15 до 30%

Гибел на ембрионите може да се получи от застаряване на яйцеклетките или сперматозоидите при много ранното осеменяване - 18-20 часа преди овулацията, или при много късното осеменяване - 3-4 часа след овулацията. Осеменяването в оптимално време на разгоненост се постига чрез много тясна връзка и взаимодействие на животновъдите с техник-осеменителите.

През зимата нарастват и случаите на трудни отелвания - свързани често със загуба на плода и тежки следродилни усложнения. Основни причини за това са обездвижването на кравите през сухостойния период и обилното хранене на кравите със сочни концентрирани фуражи. Това води до прекомерно нарастване на плода и затлъстяване на кравите и понижаване на техния жизнен тонус. Трудните отелвания са причина за задържане на плацентата, възпалителни процеси в матката и други следродилни заболявания.

По-големи са загубите през зимата в сравнение с другите сезони от заболявания и смъртност на новородени. Най-честите причини за това са

крайно нехигиеничните условия в оборите

- висока влажност и силно замърсен въздух. Те предизвикват най-често заболяване на дихателната система - бронхопневмонии, и на храносмилателна система - диарии, които често завършват с гибел на новороденото.

За избягване на тези загуби добрата говедовъдна практика е да се прилага отелване в чисти и дезинфекцирани боксове. И след съвместно престояване за 24 часа на майката и новороденото, за да поеме максимално количество коластра, телето се отделя и настанява в индивидуална клетка.

Индивидуалните клетки трябва да са извън обора, на открито или под навес с южно изложение и защитени от вятъра.

Липсата на контакт с други животни, чистият въздух и доброто хранене елиминират всички заболявания и осигуряват нормално развитие на телетата и през зимата.

Индивидуалните клетки за телетата трябва да са извън обора, на открито или под навес с южно изложение и защитени от вятъра. Липсата на контакт с други животни, чистият въздух и доброто хранене елиминират всички заболявания и осигуряват нормално развитие на телетата и през зимата.
Индивидуалните клетки за телетата трябва да са извън обора, на открито или под навес с южно изложение и защитени от вятъра. Липсата на контакт с други животни, чистият въздух и доброто хранене елиминират всички заболявания и осигуряват нормално развитие на телетата и през зимата.
Зимата оказва неблагоприятно влияние и на заплодяемостта. При нормални условия от всички изкуствено осеменени крави и юници се заплождат около 75% от първия път, а останалите - 25% от второ или трето осеменяване.
Зимата оказва неблагоприятно влияние и на заплодяемостта. При нормални условия от всички изкуствено осеменени крави и юници се заплождат около 75% от първия път, а останалите - 25% от второ или трето осеменяване.