В тъканите на растенията желязото се намира в много по-голямо количество, отколкото другите микроелементи. То се концентрира предимно във вегетативните органи и в по-малко - в репродуктивните. Най-високо е съдържанието му в корените. Желязото в растителния организъм е свързано предимно с различни аминокиселини, белтъци и др.

То взема активно участие в процеси на фотосинтеза, дишане, биосинтеза на белтъци и хлорофил, биологично свързване на атмосферния азот, редуциране на нитратите и нитритите и др. Растенията използват желязото в малки количества, но през целия си вегетационен период.

При силно кисела реакция на почвата подвижността на желязото се увеличава и неговата концентрация може да бъде токсична за растенията. При рН 6-8 в почвата се съдържат незначителни количества подвижно желязо, а при рН около 8 и повече - желязото е във вид на неразтворими хидроокиси, поради което не може да се използват от растенията.

Културите реагират при липсата му

Сред културите най-чувствителни към недостиг на желязо са лозата и овощните дървета. У нас е установен недостиг на този елемент и при някои зеленчукови и полски култури - домати и краставици, зеле, картофи, и др.

Недостигът на подвижно желязо се засилва при:

прекомерно торене със суперфосфат и други широко разпространени почвени торове

обогатяване на горният обработваем пласт от почвата с карбонати вследствие на по-дълбоки обработки

масово използуване на медни растителнозащитни продукти, особено на бордолезов разтвор

За подобряване на желязното хранене на растенията, се препоръчва пръскания през вегетацията с течните торове.