Разходите за създаване на ферма за щрауси са зверски
Разчиташ само на кредити, защото секторът не се субсидира
Щраусовъдният бизнес е печеливш и у нас, но трябва да имаш много птици, твърди Елмира Димитрова, собственичка на семейната ферма “Щраусово забавление”
Жени Владинова гр. Долна баня
За да открием отговора на въпроса защо един печеливш бизнес като щраусовъдството не се развива добре у нас, екипът ни посети ферма "Щраусово забавление". Тя се намира на 70 км от София , на 2 км от гр. Долна баня по пътя за Пчелински бани и на 12 км от Боровец. Разположена е на 17 дка в местността Панорамата. С чаровна усмивка ни посреща собственичката Елмира Димитрова и след поздрава "Добре дошли", първите й думи са:
Много голям лукс е да направиш сред нищото щраусова ферма от 17 дка - 11 дка е площта за птиците, а останалите 6 са за "спалните" на щраусите, помощни помещения, фотоволтаици и т.н. И разговорът ни започна с трудностите по изграждането на семейната щраусовъдна ферма. Инвестицията е огромна, направо нечовешка - поне 100 000 хил. лв., казва Елмира. За да стартираме, продадохме апартамент в София, купихме земята и започнахме на гола поляна. Тя дори помни датата - 13 май 2005 г. Първите черни африкански щрауси Елмира купува от село Чокманово, Смолянско, от Димитър Чаталбашев. Според нея той е единственият фермер, който знае всичко за щраусите. След като стъпват върху собствена земя, семейството веднага се заема с прокарването на тока - само за него отиват 30 хил.лв. Всичко сами са правили - 1 стотинка не са дали за майстори. Разпределението на работата е: Елмира се занимава с логистиката, съпругът строи и майстори всичко, синовете отговарят за модерните технологии - създават уебстраницата на фермата. И усмивките бързо идват, когато започват да посрещат и първите посетители, които стават все повече и повече.
Но първата задача е да осигурят уловията за щраусите. Разходите са зверски - семейството разчита само на кредити. Но най-голямата им радост идва, когато се появява и първото щраусово яйце. А за него трябва доста да се почака - женските пронасят чак на 3-ата година. На яйцеснасянето влияние оказва въздухът в района - той е планински и колкото и да е топло през деня, вечерно време е хладно и температурната амплитуда е много голяма. Така че студът ограничава снасянето на яйца от март до октомври-ноември. Има голямо търсене на щраусови яйца, казва Елмира. Но тъй като не могат да осъществят наведнъж голяма поръчка, записват бройката и изпращат на клиентите. Най-големите продажби на щраусови яйца са за Коледа и Великден. Има търсене и на щраусово месо, но и него не могат да покрият като количество. Така че нито по отношение на яйцата, нито за месото могат да развиват нормална търговия. Какви са причините? На първо място големият минус в щраусовъдството е, че няма никакакви субсидии
Може би, защото доскоро се водеха като едър рога добитък, обяснява Елмира. А според нея това си е чисто невежество и некомпетентност на чиновници, които не правят разлика между единични бройки на животни и стотина бройки на животни. Подобно недомислие е и проблемът с кланиците. Техните изисквания са еднакви за клане на 500 крави и на 1 щраус. Кланиците не са адекватни. Според щраусовъдите правилно и законно е да вземеш проба от убитото животно във фермата (често щрауси се убиват поради тежки травми) и да получиш нужния документ-протокол - в Пловдив има лицензирана лаборатория, в Кърджали също. Затова (според щраусовъдите, които споделят на браншови срещи мнението си) е крайно време да се помисли за единични бройки убито животно и ежедневно разфасоване на месо
Не може изискванията за различни видове животни да са еднакви, категорична е щраусовъдката. И бързо се аргументира: много малко месо се добива от един щраус. И всички недоглеждания и "разминавания" за съжаление продължават да са фактор, който усложнява процедурите и затруднява развитието на щраусовъдния бизнес, обяснява проблемите в бранша Елмира. И отново напомня, че щраусовъдството може да е невероятно печелившо. Признава, че е благодарна за улесняване на процедурата за узаконяване на фермите - така след 7 години и тяхната е вече законна.
Щраусовото месо няма аналог по високи нива на протеин и ниски на мазнини
След него са пилешко, заешко, пуешко, пъдпъдъче, дори и змийско. Щраусът е на първо място по показатели за диетично месо. И затова трябва да се помисли как да се подпомогне и да се развие щраусовъдният бизнес. Защото все още у нас без съпътстващ бизнес е невъзможно да се издържа щраусовъдна ферма. Елмира открито казва, че те също не биха се справяли без входната такса при посещение на фермата.
А защо е толкова печеливш бизнесът с щрауси? Защото няма друго животно или птица, при което всичко, което може да се "вземе" от него, да е в първите 2 графи - най-скъпа кожа, най-търсено диетично месо, най-търсено атрактивно перо, супер яйце като диетичен холестерол. Добре е да се припомни, че мазният холестерол само при пъдпъдъка и при щрауса са признати за-естествен и силен афродизиак.
Яйцата са основният продукт, който реализира приход в семейната щраусова ферма в Долна баня. Месото не е подходящ за мен вариант. Аз залагам на развлекателния вариант на щраусовъдната ферма, казва Елмира. И обяснява защо: истинските пари идват, когато се гледат много щрауси на малко място. Защото щраусите наддават на маса и месо и за 1,5 г. са готови за консумация. Ако не се движат, те много бързо увеличават килограмите и фермерът започва много бързо да си връща парите - месо, мас, кожа, пера, кости. Когато стартирахме, ние също имахме поръчки - дори от Италия.
А търсенето на яйца е от 500 до 1000 бройки. В Европа, а и у нас вече се търси всичко щраусово. В началото на създаването на фермата, за да осъществят контакти и в търсене на купувачи, семейството на Елмира обикаля Европа. И ги намират. Но при нас, се получи страхотен емоционален конфликт - как да си убиеш любимеца, споделя Елмира. Все едно да си убиеш котката или кучето? Може би, защото всяка птица, има име, но и всяка една от тях е обучавана и дресирана да контактува с хора. Елмира е работила по 6-7 дори 8 години с отделните птици. И така производството на месо отпада като приоритет на фермата. Предлагат месо само, когато се случи инцидент. А това не е рядкост, особено през зимата. Например миналата година Елмира лично застрелва 3 щрауса. Губят 5 щрауса за 15 минути - птиците влизат в дълбок сняг и тъй като не могат да скачат, чупят краката си.
И отказвайки се от най-печелившия продукт - щраусовото месо, семейството започва да участва на "Произведено в България", за да добие представа какво се предлага и какво се търси, както и за цените и в двете посоки - себестойност и търговска цена. Наблюденията и изводите от изложението помагат на Елмира и тя открива своята пазарна ниша - производство на козметични продукти от щраусова мас
В момента това е мечтата ни - да направим и популяризираме в България щраусовата козметика, защото в цял свят в натуралната козметика използват щраусова мас - за тяло, ръце, лице, коса - всичко, споделя Елмира. Другият вариант е китовата мас. Щраусовата мас обаче превъзхожда китовата по качества в пъти - има повече мастни киселини от китовата. А решавашият елемент при дегенерация на кожната клетка е омега 3-6-9, която доминира в щраусовата мас. Елмира вече има постоянни клиенти, които лекуват псориазис, себорея на кожата на главата и всички тежки сухи кожни проблеми с продукти от нейната козметична серия. Затова помага и най-вече идеално чистият козметичен продукт. Засега Елмира предлага 6 вида козметични продукта. Те изискват регулиране на производството, за да има в наличност постоянно количество щраусова мас. Затова козметичната серия засега е ограничена. Елмира признава, че все още не е готова да прави големи количества от кремовете, които предлага. Защото в много отношения отглеждането на щрауси е на позиция "изчакване". Ето пример - полът на щрауса се разбира чак на 1 година, дотогава не знаеш какво гледаш!
Приходите от щраусовите продукти
Цената на месото - 45 лв./кг.
Маста е 300 лв./кг.
Козметиката е около 15 лв. Това е цена на производител на българския пазар. Същият околоочен крем във Франция струва 56 евро.
Обувките от щраусова кожа са около 100-200 до 300 лв. В Европа няма обувки от щраус под 1000 евро. Същото са отнася за дамски чанти, мъжки колани, портфейли и т.н.
Но най-големият проблем за щраусовъдите е, че у нас буквално се затриха занаятите, казва фермерката. Нямаме майстори кожари, трудно се намира човек освен известния на всички щраусовъди Румен Коцев - единственият, който работи релефна кожа в България. Друг няма! В Турция имат традиции в това отношение, но трябва да разполагат поне с 1500 кожи, за да пуснат машините за обработка. Дори всички български щраусовъди да се съберем, пак не можем да осигурим такива количества, категорична е Елмира.
Цена на яйце - 45 лв. Минимум 6 омлета се приготвят от едно яйце, максимум - 13. Едно щраусово яйце тежи 1,2-1,7 кг.
И не на последно място - има огромен пазар за щраусови пера. Цената им у нас е 2-8 лв./бройката.
Става ясно, че няма нещо от щрауса, което да не се използва като изключително полезен и ценен продукт. Капацитетът на фермата е не повече от 5 мъжки, защото трябва да имат минимум 10 женски. В момента има 5 подрастващи на 10 месеца. Но Елмира не гони бройката, а атракциона. Малко хора знаят, че най-трудно сниманото животно в Африка е щраусът. Най-страхливото също е щраусът. Тя осъществява мечтата си да ги дресира така, че вместо да бягат от хората (както е в дивата природа), да отиват при тях. И това е специфичното и интересното на фермата "Щраусово забавление". Позволявайки на посетителите да хранят птиците от ръка (храната се предоставя от фермата),собствениците успяват да осъществят двустранна връзка. От една страна са хората, изпитващи удоволствие от непосредствения контакт с щраусите - невероятно умни и интелигентни птици. От друга, самите щрауси също се радват от контакта с хората. Това напълно ме удовлетворява, обяснява Елмира защо е създала щраусова ферма-атракцион. И държи да сподели, че това е единствената щраусова ферма, в която пристигат пълни автобуси с малки деца. И те сами се разхождат из фермата, заобиколени от щраусите. Но Елмира бърза да поясни, че поведението на птиците е резултат от много усилия на целия персонал на фермата. Мисля, че, ако можехме да се учим от животните на доброта, бихме живели много по-добре, споделя наблюденията си Елмира.
Коментари