Асмовидиите формировки са типични за дворното ни лозарство. Характерно за тях е, че на лозите се формират стъбла, високи до 2-3 метра, а плодните звена и цялата вегетативна маса заедно с гроздето се разполагат върху специални скелета.

Мястото под асмите остава свободно и може да се използва за много неща, както и за място за почивка на вилата. Родовитостта на всички сортове при асмовидно отглеждане се повишава.

При умело направляване на растежа на лозите, може да се създадат мощни растения с обилно плододаване. Когато се полагат добри грижи за тях, достатъчни са 3 - 4 асми в двора, за да се осигури предостатъчно грозде.

Асмовидно отглежданите лози също имат своите немалко предимства. Кои са те?

Те почти не се засягат от сланите, а наличността на високи стъбла и дълги кордони ги прави по-устойчиви на студ.

Те се опазват сравнително по-лесно от основната опасна болест мана, гроздето им се проветрява добре и страда по-малко и от сиво гниене.

Асмите обаче се нападат силно от оидиум.

За да узрява добре гроздето им, трябва винаги да се засаждат на топли, добре огрявани от слънцето места в двора.

Каква форма може да се придаде на асмите?

Когато главното предназначение на асмите е за производството на грозде, те се отглеждат върху скеле, което може да бъде хоризонтално или наклонено, но така че южната страна да бъде по-висока, за да се огрява плодът.

Ако лозите ще се използват повече за декоративна цел, тогава височината на стъблата и броят, разположението и дължината на кордоните се определят от конкретната цел.

Важно е и в двата случая да се осигури добро прикрепване на стъблата, кордоните и плодните звена.

Как се формират?

За сведение на хоби лозарите, при засаждането лозичката се реже на чеп с две очи.

На втората година лозата се реже пак на чеп с две очи. При филизенето се запазват само два по-силни леторасъла. Единият от тях е резервен. Двата леторасъла редовно се привързват на висок кол и се колтучат. Целта е да се получат пръчки, дълги над 2 метра.

На третата година по-слабата пръчка се отстранява, а силната се изрязва на 6 до 8 очи над височината на скелето, като върхът ѝ се извива и се привързва върху хоризонтално скеле. Всички леторасли по вертикалната част на пръчката (стъблото) се филизят, а летораслите по хоризонталната част (кордона) се прореждат през един, като крайният трябва да послужи за продължител на кордона.

На четвъртата година пръчките по кордона се режат на чепове с по 2 очи, а продължителят - на 6 до 8 очи. Летораслите по него също се прореждат и ако е необходимо, се оставя пак продължител, докато кордонът достигне края на чардака (скелето).

По такъв начин на лозата се формира един кордон с чепове, а по-късно и рамена върху кордона.

Когато лозите са засадени на по-големи разстояния в реда, 1,50 м и повече, може да се формират два или повече кордона на всяка лоза.

Вариант: Ако лозите не се развиват буйно, вместо кордон на върха на стъблото може да се формират 1-2 малки рамена, върху които се създават по едно плодно звено с чеп и плодна пръчка (по типа Гюйо).

Как се режат?

След формирането резитбата на асмите е сравнително лесна.

Върху кордоните през интервал от 20-25 см се създават малки рамена. На тях ежегодно се оставят чепове на 2 очи от долната пръчка, а горната се премахва през горния чеп, т.е. резитба по типа Роая.

При сортове с ниска родовитост на основните пъпки, като Болгар, Италия и др., на някои от рамената, наред с чепа, се оставя и къса плодна пръчка на 8-10 очи. Тя се извива встрани от кордона и се привързва към скелето.

При следващата резитба плодната пръчка се снема, както при резитбата Гюйо, а нова плодна пръчка се оставя на друго рамо.

Броят на пръчките зависи от силата на асмата. Когато лозите са оформени без кордони, а само с 1-2 къси рамена, резитбата им се поддържа по типа Гюйо.

Какви грешки се допускат

При формирането на асмите често се допуска оголване на кордоните.

Причина за това е оставянето на дълги продължители при създаването на кордоните.

Любителите трябва да знаят, че когато се остави дълга пръчка се развиват само пъпките към върха ѝ, а пъпките в средната част не покарват, а те обикновено са най-плодните.

За да се избегне оголването, пръчката за продължител на кордона, трябва да бъде по-къса - до 6-8 очи.

Грешка втора е, че в много случаи броят на кордоните на една асма е неоправдано голям. Причината е, че не се поддържа правилно възприетата резитба с къси плодни пръчки.

Както при резитбата Гюйо, старите пръчки трябва да се премахват ежегодно, а не да се създават нови плодни звена по тях. Трябва да се следи също рамената да не се разрастват много, а навреме да се подмладяват.

Има и перголи като чадър
Има и перголи като чадър
Класиката асма
Класиката асма