-1° C, облачно
Много стопани у нас не разполагат с бъчви и съхраняват ракията в дамаджани или пластмасови съдове.
Там тя не може да се обагри и остава скучно бяла.
От стари майстори, които са наши читатели научаваме, че за целта позват какво ли не...
Едни оцветяват с парчета от бук или стърготини - получават цвят, който наричат "бяло меше".
Повечето се доверяват на черничеви пръчки и такива от синя слива - те твърдят, че получават добър цвят.
Наш стар читател сподели, че много добър резултат дава ципата между ядките на орех
Освен, че омекотява ракията и й придава приятен карамелен цвят, в същото време не я омирисва. Това е изпитан метод с годините при мен, казва Иван Петричев от Благоевград. Но трябва да се следят и навреме да се извадят, защото бързо чоже да се стигне и до много силен конячен цвят, предупреждава той.
Много често се ползва и жълтата сладкарска боя, но ние специялно не препоръчваме химия. В специализираните магазини се продават и най-различни видове дъбов чипс, специално за вино и ракия.
Домашен чипс
Как се прави, обяснява нашият консултант инж. техн. Николай Бакалов
Когато става дума използване на дървесина, най-добри за оцветяване са черница, дъб или акация.
Тази дървесина, която всъщност е трески от сърцевината на здрави и сочни клони, трябва да е суха и да е престояла поне една година.
Добре е, ако си ги правите сами в домашни условия, треските да се обработят по специален начин веднага след като се отрежат.
Как се прави?
Слагат се във вода и се кипват за 10-15 минути.
След това трябва да се накиснат в студена вода за 24 часа.
Следва процесът на изсушавнето им и чак след това се внасят в ракията. Нормата е 2-3 грама за един литър.
Ако ще ползвате купен от специализираните магазини дъбов чипс, той трябва да се дозира по 1 грам на литър.
За постигане на желания цвят ще ви се налага периодично - поне веднъж месечно - ракията да се преточи.
Това става като се излива в широк съд, за да поеме кислород от въздуха - той окислява екстрахираните вещества.
После ракията пак се връща в дамаджаната.
И тук, както при дървените съдове, всеки месец е редно да се взима проба, да се оценява на цвят и вкус и чак тогава да се отделя дървесината.
Когато ракията отлежава и зрее, не е препоръчително да се държи в пластмасови съдове.
Има горяма вероятност от бидони, туби, шишета тя да извлече вредни вещества, които да променят вкуса ѝ и да заухае на нещо неприятно.
Редно е да се ползват такива съдове, само ако производителят им е гарантирал безвредност.
Това обикновено са бутилки от кока-кола, пепси кола, швепс, вода и др.
За оцветяване с карамел може да се каже, че е бърз и сигурен метод, за който специално пишем в отделен материал на тази страница, за да го използвате по най-добрия начин.
Тогава се използва за размиване прегоряла захар /карамел/, но трябва да се внимава в дозата и с начина на правене на карамела.
Наши читателя споделят, че за 30-40 л ракия ползват 150-200 г захар, която загряват на бавен огън в емайлиран или меден съд.
Как се “гаси” карамел
Според консултанта ни инж. Николай Бакалов най-добрият начин за оцветяване е в дъбова или черничева бъчва, като черничевата обикновено оцветява по-бързо.
Тогава обагрянето е свързано и със стареенето на ракията, при което тя става по-мека и приятна на вкус и при по-продължително отлежаване придобива мек вкус и аромат от дървесината.
В стара бъчва, използувана многократно, оцветяването става след 1 до 2 месеца и повече. Това зависи от температурата и степента на изтощаване на бъчвата.
Ако бъчвата е нова, оцветяването става за 1 до 2 седмици и трябва да се следи напитката да не стане много тъмна.
Такава ракия е все още остра на вкус, затова е редно да се премести в стара бъчва, за да отлежи и да омекне.
Освен в бъчва оцветяването може да стане и в стъклен съд като се добавя дъбова или черничева дървесина.
В този случай ракията остава по-остра на вкус, защото процесът на стареене не може да протече.
Най-добре е дървесина да се постави в стара изтощена бъчва, която след това се пълни с ракия.
Друг начин на оцветяване е с карамел който постига оцветяване и подслаждане на ракията и тя става и по-мека на вкус.
В малък съд се поставя захар и се загрява до температура 150 до 180 градуса.
Тя бързо се стопява при непрекъснато разбъркване и започва да кипи, като придобива тъмнокафяв цвят.
Карамелът е готов когато на пипане престане да бъде лепкав.
След като е готов, се налива малко студена вода в обем 55 до 60% от количеството на вложената захар - това е т.нар "гасене на карамела".
Той изведнъж се втвърдява, бъркането спира. Нагряването продължава до кипене, тогава карамелът се разтваря във водата.
Изпарява се не повече от 50% от водата, тогава нагряването се спира и той е готов.
Изпарение на по-голяма част от водата трябва да се избягва, тъй като след охлаждане карамелът става практически неразтворим.
Когато е готов, той има плътност 1,3 и съдържа 30 до 40% некарамелизирана захар и 20 до 30% вода. Може да се съхранява неограничено време, ако се разреди 1 ч карамел с 4 ч ракия.
Коментари