Гергана Младенова

Традиционните хризантеми са първенците по красота и багри през есента, но има и някои нетрадиционни, екзотични растения, които да засадим в градината или в саксия. Палитрата им е главозамайваща, отглеждането-лесно, а съседката ще завижда.

Tricyrtis или неподходящо наречената жабешка лилия е многогодишно растение от семейство Кремови с произход от Азия. Коренището е здраво. Стъблата са изправено растящи и овласени. Височината, до която достигат, е 80-90 см. Листата са зелени или двуцветни, те са срещуположно приседнали по дължината на стъблото.

Цветовете са колкото странни, толкова уникално елегантни и причудливо изпъстрени. Събрани са от 1 до три на една цветоносна дръжка. Формата им е типична за семейството, но цветовете на трициртиса се отличават с пурпурни, виолетови или червени петна и шарки на основно бял фон. Зацъфтяват през есента и красят градината до края на октомври, ако времето го позволи и в зависимост от сорта.

Трициртисът няма аналог! Често цветовете му се оприличават на орхидеи, въпреки че двете растения нямат нищо общо. Цветето заслужава почетното място в градината през есента. Място където ще може да се любувате на красотата му от близо.

Наречен още японска крастава лилия трициртисът започва да цъфти още в края на август и задържа цветовете си отворени и свежи по повече от седмица. След това се отварят нови и така до октомври жабешката лилия внася цвят, където е засадена.

Добре е да е под голямо дърво

Почвата трябва да е влажна и добре дренирана

Естествените обитания на трициртиса са сенчести гористи месности, където съжителства успешно с папрати, аменонета и други сенколюбиви растения. Културните сортове изискват точно такива условия, за да се развиват добре. Влажна, но все пак добре дренирана почва с високо съдържание на хранителни вещества е гаранция за успех. Почвеният тип е песъчливо- глинест, а pH- то не е от голямо значение.

Трициртисът не е взискателен що се отнася до подхранване, но все пак добавяне на компост или добре угнил оборски тор ще свърши чудеса. В градината цветето трябва да се засади под голямо дърво или в сенчесто ъгълче, защото обича сянката. Въпреки това ще се справи добре и при частично засенчване или доста слънчево огряване. Проблемът е само, че в такъв случай ще прецъфти значително по-бързо.

Поливките трябва да са редовни - жабешката лилия не търпи засушаване. Може би, точно това е причината да е наречена жабешка, или пък може би е заради напетняването... Важното е, че цъфти и не я интерсува как я наричат. С нея доста успешно може да се украсят и бреговете на водни площи.

Кога и как се засажда

Трициртисът се среща рядко в търговската мрежа под формата на семена или незасадено коренище. Този факт обуславя и сравнително висока цена за едно растение, но инвестицията си заслужава.

Голото коренище се засажда през есента или пролетта, но есенно засадените растения са по-издръжливи и се развиват по-добре. Подготовката за засаждането включва изкопаване на голяма посадъчна ямка и подготвяне на почвата чрез добавяне на оборска тор или компост, торфът също върши работа. На дъното на ямката се поставя дренаж, след което се запълва с добре размесената почвена смес.

Коренището се поставя така, че да стърчи малко над почвената повърхност. Притиска се добре. Полива се задължително след засаждането и почвата се поддържа влажна докато не замръзне.

Коренището може да издържи на температури от -20°С, но при наличие на сняг. Ако зимата е безснежна, е добре да се мулчира с опадали листа, слама или друг материал, който да предотврати измръзване.

За най-добър ефект различни по цвят жабешки лилии може да се засадят в група, под формата на бордюр или в комбинация с други есенно цъфтящи растения като анемоне и теменуги. На всеки 2-3 години коренището може да се разделя с цел размножаване.

Пясъчната прилича на нарцис

Pancratium отново не е лилия. Цветето има по-сходни черти с нарцисите и точно затова в някои страни е известно с името морски нарцис. Естествени находища на пясъчна лилия има от Канарските острови до Африка и Намибия, както и по бреговете на тропическа Азия. Бреговете на Черно море в България и Турция също се гордеят с присъствието на нежното цвете. Навсякъде, обаче естествените находища са застрашени от изчезване, заради застрояването на плажовете.

Пясъчната лилия е член на семейство Кокичеви. В рода Панкрациум представители са 18 дълголетни растения, които водят началото си от луковица. Листата са тънки и издължени, често със синкаво-зеленикав отенък заради восъчен налеп. Цветовете се разполагат на цветоносна дръжка с различна височина в зависимост от сортовите особености. На един цветонос може да има от 1 до 10 и повече цвята.

Панкрациумът е ароматен. Цветовете се отварят в края на лятото и цъфтят до късна есен, дори и през зимата, ако се осигурят подходящи условия.

Много е взискателна

Полива се отдолу, а през лятото - оскъдно

Пясъчната лилия има много специфични изисквания. В естествената си среда тя расте и цъфти без проблем в морския пясък и дори в по-каменисти местности. Луковицата се намира на 20-30 см дълбочина, което осигурява достатъчно влага за растението. В домашни условия трябва да се създадът подобни условия, за да може красивото цвете да се чувства добре.

Почва с по-високо съдържание на пясък е за предпочитене. Поливките се извършват отдолу, за да предпазите от загниване зелената стъблена част. Пясъчната лилия обича директната слънчева светлина и се нуждае от натрупване на отрицателни и положителни температури, за да разцъфти или да се подготви за покой. Панкрациумът има нужда от почивка в интервал от два-три месеца през лятото. Ако не го премине не цъфти. В този период поливките са оскъдни, а когато той сам се събуди, поливните норми се оптимизират.

Може да се подхранва с комбинирани торове, а когато зацъфти - за цъфтящи луковични растения. В по-студените райони на страната е хубаво луковицата да се предпазва от прекалено ниски температури чрез мулчиране.

В България растението се среща рядко в търговската мрежа. Истинска находка е! А и цената му е сравнително висока. Една луковица струва около 5 лв. Сортовете, които се предлагат са:

Pancratium illyricum- достига височина от 35-40 см.

Pancratium maritimum - това е нашата пясъчна лилия. Достига височина около 50 см. Цветовете в съцветието са от 5 до 15 с 12 см дължина. Цъфти от юли до октомври.

Двата вида панкрациум се отглеждат на открито, но в по-хладни райони цъфтят по-малко.

P. Zeylanicum се отглежда като стайно растение и изискванията му се различават от тези на гореспоменатите пясъчни лилии. Другите представители на рода са по-малко разпространени.

Агапантусът е африканската

Може да се засади и в градина, и в саксия

Агапантусът е луковично растение с произход от нос Добра Надежда. От гръцки името му означава цвете на любовта, а другите имена, с които се слави, са африканска или нилска лилия и абисинска красавица.

Агапантусът расте на туфи, от които излизат дълги тънки листа в розетка. Цветовете му се извисяват над зелената листна маса на дълги тънки дръжки в съцветие от повече от 10- 20 цветчета. Най-често срещаната разветка е в синята гама, но са създадени сортове в бяло, розово и кремаво.

Цветето обича пряка слънчева светлина и умерени температури от 23-25°С. Основните правила по отглеждането му са свързани с две крайности. През лятото поливките и подхранването трябва да са обилни, както и слънчевата светлина. През зимата обаче, растението се полива оскъдно и не се тори.

Може да се засади, както в градина, така и в саксия и ще се чувства добре дори в стайни условия. Расте доста бързо, но не обича често пресаждане или нарушаване на целостта на коренището. Това се отразява върху цъфтежа.

По време на цъфтеж множеството цветове се отварят последователно и образуват красива синя топка. В зависимост от броя цветоноси, растението ще цъфти в интервал от една седмица до три месеца.