Отговорът на въпросите на наши читатели трябва да звучи така: има такива, но това не означава, че нямат никаква нужда от пръскане с препарати

Виктор Бичев

Поради големия интерес от страна на наши читатели кои лозови сортове са устойчиви на болести и нямат нужда от пръскане, публикуваме подробно пояснения по темата. Тя интересува любители и производители, които са противници на третирането с химически препарати.

За съжаление днес отново ще трябва да разочароваме до известна степен питащите.

Понятието “устойчиви” сортове се схваща твърде буквало от мнозина лозари.

Устойчивите сортове, колкото и да са такива, също се нуждаят от предпазване с препарати в критични моменти от вегетацията си, когато се нападат от гъбни патогени и вредители.

Но въпросът е, че при тези сортове броят на третиранията просто е сведен до минимум.

Или по друг начин казано, ако обикновено защитаваме лозите и асмите с растителнозащитни продукти, като ги пръскаме по 8-10, че и до 12-13 пъти, в зависимост от агроклиматичните условия на региона и от дадената в климатично отношение година, то тези така наречени устойчиви сортове се налага да бъдат третирани едва 2-3-4 пъти.

За сведение на всички лозари Институтът по лозата и виното е създал винени и десертни сортове които са хибриди между американски и европейски лози.

По този начин науката ни е постигнала известна устойчивост при тях срещу икономически най-често срещаните и опасни болести и неприятели.

Такива са мана, брашнеста мана, сиво гниене, филоксера и др., както и доста неприятели като гроздовите молци, акарите и др.

От винените сортове такива са:

Сторгозия - червен винен сорт,

Плевенски колорит - червен винен сорт,

Никополски мавруд - червен винен сорт,

Дунавска гъмза - червен винен сорт,

Среброструй - бял винен сорт,

Мискет Кайлъшки - бял винен сорт,

Дунавски лазур - бял винен сорт,

Бисер Поморийски - бял винен сорт.

От десертните сортове:

Августин, Наслада, Любимец, Гарант, Дружба, Кондарев, Плевенски фаворит.

 Сторгозия

Сорт Сторгозия е селекциониран в Института по лозарство и винарство - Плевен от Й. Иванов, В. Вълчев и Г. Петков, чрез кръстосването на сортовете Букет и Вилар блан. Утвърден е още през 1976 г. Разпространен беше основно в Северен лозаро-винарски район.

Дунавска гъмза

Дунавска гъмза е червен хибриден винен сорт грозде, селектиран в Института по лозарство и винарство в Плевен, утвърден е като нов сорт през 1977 г. Вината са леки, интензивно оцветени, плътни, с хармоничен вкус и аромат.

Дунавски лазур

Дунавски лазур е български бял винен сорт грозде - комплексно устойчив. Аналог на Ракацители, но с повишена устойчивост.

Средната големина на един грозд е 170 града, често с две разклонения и средна плътност. Формата на грозда при Дунавски лазур е конична.

Захарността на Дунавски лазур достига до 21%, а киселинността - 7 г/л.

Представяният сорт грозде е по-устойчив на мана и други гъбични заболявания от оригинала. При необходимост изисква лечение със сяра. Дунавски лазур е по-устойчив и на температурни разлики, особено студоустойчив.

Поморийски бисер

Поморийски бисер е комплексно устойчив винен сорт с повишена резистентност към мана, ниски температури и сиво гниене.

Плодовете са с жълто-зелен цвят. Отличава се с много висок винен градус.

Това е отличен сорт грозде както за преработка, така и за прясна консумация.

Технологична зрялост се достига през втората половина на септември, най-често между 15-и и 20-и. Средната големина на един грозд е около 180 г, с конична и цилиндрично-конична форма, средна плътност на грозда.

На вкус е сочен и ароматен. Поморийски бисер е с повишена устойчивост към гъбични болести.

Кондарев 6

Кондарев 6 е създаден при кръстосването на Ризмат и Безсеменен хибрид VI-4 през 1972 г. от член кор. Минчо Кондарев в Пловдив в маточното поле на с. Марково.

Утвърден е като нов и оригинален безсеменен сорт през 1992 г. Гроздето узрява в периода 10-15 септември. Гроздът е голям - 587 грама, коничен, крилат, почти рехав.

Зърното е с тегло около 6 г,продълговато, месесто, твърдо, хрупкаво, сладко, с приятен вкус, без семена. Кожицата е средно дебела, крехка, не се усеща при ядене. Обагрена е в жълто-зелено до кехлибарено, откъм страната на слънцето е с ръждив оттенък. Консистенцията е месеста, хрупкава. Подходящо е за консумация в прясно състояние.