Масова практика е от джибрите да се изварява ракия. За да има тя приемливо качество, трябва да бъде произведена при определени правила, макар и при домашни условия.

На първо място следете качеството на джибрите.

Ако ферментацията е протичала правилно и виното е източено навреме, качеството им е добро и може да се пристъпи веднага към изваряване на ракия.

Съхранението им крие рискове - може да вкиснат, да се развият плесени и киселият вкус и неприятната миризма на мухъл да се придадат на ракията.

Най-често джибрите от домашното вино се изваряват в казани, загрявани на пряк огън.

В тях изваряваният материал е податлив на загаряне, което придава крайно неприятна миризма.

За да се избегне това, на дъното на казана да се постави дървена скара, а материалът да се разреди с вода - 10% от количеството му.

Материалът да се загрява до около 50 градуса и едва тогава казанът да се затваря.

До завирането да се поддържа силен огън, а след това да се намалява.

През време на дестилацията ракията трябва да тече по-топла от 20 градуса, което се регулира с притока на студена вода в охладителя.

Огънят да бъде умерен, така че струята ракия да изтича равномерно.

Това осигурява и равномерно поддържане на алкохолния градус. Когато той спадне до около 25-30 по показанията на спиртомера, процесът се прекратява, за да се постигне не по-малко от 45 градуса на ракията.

Останалото количество е патоки. Към него се прибавя и първото количество /първотока/, който има тежък неприятен вкус поради присъствието на други видове алкохоли.

Ракията може да бъде и двойно преварена.

Тогава при първото изваряване се поддържа по-силен огън, не се отделят първотока и патоките и получената течност отново се подлага на изваряване.