Торфената почва се приготвя от торф с произход от планини, низини или средно високи места. Торфът, произхождащ от низини, е богат с хранителни вещества, има малка киселинност и не изисква варуване. По-добра торфена почва се получава от горните слоеве на наситнения торф.

Готовата торфена почва е много рохкава, лека и хигроскопична. Тя значително подобрява физичните свойства на почвените смеси, в които е включена, и ги прави рохкави. Когато към почвените смеси се прибавя торф, необходимо е той добре да се овлажни, за да се изтласка въздухът, който се задържа в него в голямо количество. В такава смес кореновата система на растенията се развива по-добре, а резниците се вкореняват по-бързо.

Тази почва се използува още за мулчиране и за засяване на дребни семена, а също и при размножаването на растенията чрез резници, за създаване заедно с пясък на най-долния слой. За повечето стайни растения и особено за дребните семеначета, тя може да замени ериковата почва. Торфената почва не трябва да се пресушава.

Торфената почва се добавя в сместа за саксийно отглеждане на хортензия, азалея и сенполия.

Пясъкът подобрява почвите 

За тази цел те се смесват с пясък. Това е особено важно при засяване на дребни семена. Пясъкът е необходим също и за вкореняване на резници при вегетативно размножаване на цветните растения. С пясък се засипва повърхността на почвата в сандъчетата за засяване на семена или за вкореняване на резници. Пясъкът пречи за развитие на водорасли и гъби в почвта.

При приготвяне на почвени смеси за вкореняване на резници най-подходящ е едрозърнестият пясък. Речният бял пясък може да се използува без предварителна подготовка.

Морският пясък трябва да се промие няколко пъти, за да се освободи от солите. Червеният пясък е неподходящ както за приготвяне на почвени смеси, така и за вкореняване на резници. Той съдържа много железни съединения, които са вредни за растенията. Преди употребата му е необходимо да се промие няколко пъти, за да се освободи от иловите частици и от дребните песъчинки .

По-добре е преди вкореняване на резниците пясъкът да се стерилизира чрез заливане с вряла вода или чрез нагряване върху парчета ламарина.

Иглолистната е за растения със специфични изисквания

Смесването и с изсушен и стрит сфагнов мъх спомага за повишаване на нейната рохкавост.

Някои цветни култури (азалея, глоксиния, бегония и сенпонлия) растат добре в чиста иглолистна почва и в смесена наполовина с торф.

Иглолистната почва се приготвя в борови гори, като се събира постеля от борови иглици с дебелина 8-10 см. Тя е рохкава, бавно изгнива и е с повишена киселинност.

Предполага се, че иглолистната почва притежава фитонцидни свойства, а отглежданите върху нея растения не се нападат от хлороза и гъбни болести.

3а получаване на добра готова почва свежите борови иглици се държат на купчини цяла година.

Перлит и керамзит

След термообработка от тях, а също и от вермикулита се получава олекотен, порест, набъбнал материал, който по обем превишава 0-15 пъти изходните материали. Той може да се внася в почвата под формата на прах или да се използува за мулчирането й като подобрява значително водно-физичните свойства на почвата, той спомага за подобряване на храненето и растежа на растенията. Напоследък термично обработеният перлит се използува широко като субстрат за вкореняване на резници от карамфили, рози и други цветни култури.

При купуването на почва трябва да се има предвид за какви стайни растения ще се използва. Добре е предварително да се направи списък на растенията, които ще се пресаждат или размножават, и да се посочи какъв състав на почвената смес е необходим за тях.