Таня Демирова

Само преди месец председателят на Националния съюз на градинарите в България Слави Трифонов оповести, че 70-80 процента от зеленчуците у нас са произведени в чужбина. И окачестви положението в сектора като трагично. Това важи с пълна сила и за производството на зеле.

По данни на отдел "Агростатистика" в Министерството на земеделието и храните през 2013 г. реколтираните площи с главесто зеле са 18 922 дка при среден добив от декар от 2375,5 кг. Общо сме отгледали 44 971 т главесто зеле. От тях на открити площи - 44 947 т, а оранжерийното производство - едва 24 т.

Катастрофалните дъждове тази година съсипаха и зелевата реколта, така че тенденцията определено е неблагоприятна.

А в сезона на зимнината качеството и цената на хрупкавия зарзават са тема номер в почти всеки български дом. Дори форумите преливат от признания, че хубавото зеле е само българско, и оплаквания, че доста от продавачите по пазарите ни спестяват истината за неговия произход и ако сбъркаш, колкото и да го готвиш, то си остава с пластмасов вкус. Вносното може и да има пазарен вид и дълга трайност, обаче е твърдо и тежко като гюле. И ако се сложи за зимнина, ще втаса някъде към март догодина.

Затова всички търсят традиционните българските сортове - Балкан и Кьосе, чиито глави са бели, крехки и сладки. И, разбира се, най-добре да са произведени във всепризнатата столица на зелето - Петърч. Тукашното зеле отговаря на всички изисквания и съвсем заслужено се е превърнало в запазена мярка за качество

Производството на зеле в Петърч има дългогодишни традиции. В селото, което е едва на 25 км от София, няма домакинство, което да не отглежда зеленчука. Ежегодно тук отглеждат около 400-500 т. Вярно е, че някои са ограничили площите - за "собствена консумация", но за повечето производители зелето продължава да е работещ поминък. А от 8 години всяка есен, след като зелевата реколта е отгледана и готова за пазара, кметството и община Костинброд организират в Петърч Празник на зелето, чиято разнообразна програма включва конкурс за най-голяма зелка, за най-дълъг зелник (стига за всички гладни гости) и богата кулинарна изложба на зелеви ястия, както и типичната атмосфера на всеки хубав селски събор.

Въпреки неблагоприятните климатични условия и тази година улиците на Петърч са отрупани със зеле. Повечето го продават пред къщите си. Други го карат до София, а може и да го купиш още "топло" - направо от нивата.

Именно там заварваме Желязко Симонов и съпругата му Албена сръчно да режат, почистват и нареждат на спретната купчина произведеното от тях зеле.

Тази година наистина беше много лоша, започва Желязко. Многото влага - и отгоре, и отдолу, буквално ни изяде половината реколта.

Докато миналата година Желязо и Албена са получили 4 т от декар, сега производителността е едва 2 т от декар. Зелето им е от няколко ниви с обща площ 7 дка, като само декар е тяхна собственост, другите са наети.

За да има продукцията добър търговски вид сега се налага много почистване, изрязване на главите и това си е допълнителна загуба, обяснява зеленчукопроизводителят.

Желязко и Албена отглеждат зеле от 26 години. Така допълват семейния бюджет. Тази година със "зелеви" пари ще купят дърва и въглища за зимата. За продажбата на стратегическия зеленчук разчитат на свои редовни клиенти, предимно софиянци. Повечето идват на място, но има и такива, на които им го доставят след уговорка по телефона. Само вчера направо от нивата са продали 1 т зеле. Цената на вкусния сорт Балкан франко Петърч е 0,50-0,60 лв. Постоянните клиенти и купуващите по-големи количества - например 200-250 кг, го вземат на по-ниската цена. Зеленчукопроизводителят е доволен от изкупната цена.

Обикалят ни и прекупвачи, споделя Желязко. Ама не са познали! Искат ми го на 0,30 лв., а после го продават на 0,60 лв., без да са се навели веднъж на нивата, дори го искат изчистено, възмущава се производителят.

Желязко и Албена работят само със сертифициран семенен материал и сеят само сорт Балкан. И затова получава качествена реколта. Досега не им е оставала непродадена продукция.

Зеленчукопроизводители от селото са експериментирали с вносни сортове зеле, но повече са останали верни на българските, които вече са се превърнали в истински стандарт "Петърч".