Дания е една от страните в Европейския съюз и в света с най-добре развито селско стопанство. Същевременно тя е модерна и просперираща страна с висок жизнен стандарт, много добри демографски и макроикономически показатели и активно участие в политическия и икономическия живот на Европейския съюз. Основна форма на датското земеделие са фамилните ферми, които са защитени много добре от законодателство и се развиват по пътя на специализация, концентрация и интензификация. Страната реализира изключително висока конверсия на растениевъдна в животновъдна продукция.

С население от 5.43 млн., от което 2.6% са ангажирани в земеделието и от 27 млн. декара земеделска земя, тя произвежда храна за над 15 млн. души. Същевременно Дания е пример за съчетаване на интензивното земеделие с грижи за околната среда

Страната развива модерна пазарна икономика и високо- технологично земеделие равнопоставеност на малкото и корпоративно производство, ефективни правни мерки за благосъстояние и справедливо разпределение на доходите, комфортен жизнен стандарт, стабилна политическа система и висока зависимост от външната търговия.

Номиналният БВП на страната е 23.9 млрд. евро, а на глава от населението 43 670 евро. Работната сила е 2.87 млн, от които в земеделие са заети 2.6%.

Дания е световно известна с развитието на вятърната енергетика. Заедно с Германия тя е водещ производител.

Обработваемата земя на Дания е 26.7 млн. дка. Структурата на земеделските култури е съобразен изцяло с нуждите на изключително интензивното животновъдство за концентриран и зелен фураж, силаж и захарно цвекло (за фуражни цели). Житните култури са 15.27 млн. декара, заети предимно с пшеница и ечемик, малко ръж и царевица.

Общото зърнено производството е около 10 млн. тона, пр средни добиви от пшеницата около 700 кг/дка

Както казахме Дания е една от страните в ЕС и света с най-добре развито селско стопанство. Около 27 млн. декара или 62% от територията са обработваеми земи. Въпреки, че броят на работещите в селското стопанство непрекъснато намалява, то остава много важен отрасъл на датската икономика. Сега датските фермери произвеждат стоки за около 15 млн. души в целия свят.

Благоприятен фактор за интензивното земеделие е умереният климат, повлиян от близостта до морето. Лятото е прохладно със средна температура 16.4 градуса, а през зимата отрицателни температури не се задържат дълго време. Средната сума на валежите е 664 мм годишно, с доста неравномерно разпределение. Въпреки равния терен съществува разнообразие от почви, но преобладават по-леки и богати на органично вещество разновидности.

Датската ферма

Законът за датското земеделие представлява своеобразна конституция за фермерите, която защищава семейните ферми, поддържа качеството на земите, регламентира наемането, обработката и запазването на земята и околната среда.

Едноличната собственост е основен елемент на датското селско стопанство и само малка част от земята е собственост на кооперации и корпорации. За да закупи ферма с площ над 300 декара фермерът трябва да премине петгодишен подготвителен, теоретичен и практически курс на обучение. Той е длъжен да се занимава със селскостопанска дейност и да обработва всяко парче земя над 20 декара. Той трябва да живее, където е земята му. Частично заетите фермери, които не притежават или притежават малки парчета земя, са т. н. хоби-фермери. Само една пета от фермите имат по един наемен работник.

Съпругата обикновено участва в работата на фермата, най-често със счетоводната работа, или допринася за фамилния бюджет с работа извън фермата. Около 64% на селското стопанство идват от животновъдството, което говори за много висока степен на конверсия на растителните продукти.

През първата половина на миналия век броят на земеделските ферми е бил около 200 хил. От средата - броят им започва силно да намалява с едновременно увеличаване на техния размер. През 2005 г. земеделските стопанства са 55.8 хил. със средно 468 декара земеделска земя. През 2010 г. те са вече 42.1 хил. със среден размер 629 дка, който е третия по размер след Чешката република (1 524 дка) и Обединеното кралство (904 дка).

Тенденция в датското селско стопанство е специализацията по отрасли. Докато в миналото в едно стопанство са се отглеждали всички или повечето селскостопански култури и животни, сега фермерите се специализират в определени направления

Около 91% от датските ферми са частна собственост. Само около 2% са притежание на компании. От друга страна се отбелязва тенденция за увеличаване делът на арендуваната земя, която през 2010 г. е 25.5%, срещу 20.8% в началото на 1990-те.

Характерна особеност на датското земеделие е липсата на голяма поляризация в собствеността на земеделска земя и производство, характерни за България и някой други страни от ЕС-28.

Дания е една от страните в света с най-голям процент земеделска използваема земя и се счита за много зелена страна. Над 60% от обработваемата земя се заема от зимна пшеница и ечемик. Съществува тенденция за увеличаване делът на зимните житни и маслодайни култури, поради заложеното в законодателството изискване, през зимата минимум 65% от земята да е заета с растителност, за да се намали измиването на минерален азот.

Селското стопанство на Дания е доминирано от животновъдството, което дава 63.1% от общата стойност на отрасъла. Неговото развитие се характеризира със специализация, концентрация и повишаване размера на стадата. Увеличава се броят на свинете и бройлерите, докато популацията на млечните крави намалява.

Според Eurostat общата стойност на земеделското производство на Дания през 2012 г. e 8.431 милиарда евро, около 3.3 пъти повече от България, а преизчислено на декар обработваема земя това е почти 6 пъти повече.

Номинално страната е на 9 място между страните на ЕС-28 с 2.74% от общата земеделска продукция на общността. Отнесено обаче към броя на населението, страната е безспорно на първо място по продукция на жител (1 506 евро/човек) пред Холандия, Франция, Италия, Германия и др. Производителността на човек, зает в земеделието, е 92.2 хиляди евро (средно ЕС-27.2 хил.).

Характерно за датското земеделие е голямата степен на конверсия на растениевъдна продукция в по-ценна животновъдна (месо и мляко).

Земеделие и околна среда

Интензивното земеделие на малка територия създава сериозни грижи за възможните вредни влияния на отрасъла върху околната среда. В страната се водят непрекъснати дискусии между обществеността, държавните институции и фермерите по този проблем.

Във връзка с това законодателно са въведени редица количествени ограничителни мерки:

Не е разрешено да се отглеждат повече от 500 условния животински единици (ЖЕ) в една ферма (една ЖЕ е равна на една крава, три свине-майки, 30 прасета за угояване или 2 500 бройлери);

Необходимо е да се спазва определено съотношение между броя на животновъдните единици и обработваната или арендувана земя;

65% от обработваемата земя през зимата трябва да бъде заета от вегетиращи култури, за да се предотврати измиването на нитратен азот;

Регистрация и ограничения в използването на минералните и органичните торове;

Ограничения в степента и вида на използваните пестициди;

Спазване правила на сеитбообрращението.

Широко се дискутира проблемът за въвеждането на генетично модифицираните култури, като възможност за отглеждане на устойчиви на болести и плевели сортове и с това за намаляване използването на пестициди, с едновременно обсъждане на рисковете за здравето и околната среда.