11° C, предимно облачно
Безкрайно се е говорило и е писано за най-честата и опасна болест по лозята - мана. Какво ли не е казано за нея. И любителите трябва да знаят, че срещу нея се действа профилактично.
Първите признаци са мазните хлоротични петна,
които се появяват при настъпила зараза, които бързо могат да се разрастват.
Бял налеп се появява от долната страна на листата, което става много по-бързо при влажни условия. Там именно се крият летните спори на гъбата.
По листата, които са завършили растежа си, пък се появяват дребни ъгловати петна, ограничени от нерватурата. По-късно потъмняват и стават кафяво-червени.
Всеки средно грамотен лозар е наясно и с това, че маната напада и ресите, и гроздовете, като и тях покрива с хлоротични петна с бял налеп. После и тези части стават кафяви и могат да загинат.
Но може би мнозина не знаят каква е всъщност логиката на поява на заболяването, и съответно на борбата, която трябва да извеждаме. Тя изцяло зависи от поведението на причинителя.
Един важен, но късен момент
Когато петна се появят в основата на чепките, тогава изсъхва и целият грозд. Тази форма на болестта често се обърква от стопаните със сиво гниене, но тя не е, и освен това се развива, докато зърната стигнат големина на грахово зърно – по-късно спира, защото устицата на зърната се затварят.
Но пък наедряващите зърна тогава могат да се заразят от мана и от друго място - откъм дръжчицата си. Това е другата форма на болестта мана, която пък се обърква с кафяво гниене. При нея се появява единично повреждане на зърна или части от грозда.
За всичко това трябва да се вярва на науката, защото гъбата причинител има разклонен мицел с дебелина, невъзможна да се види с просто око.
Причинителят е много опасен
Щом се е появил, той може да се победи само с пълен комплекс от агротехнически и растителнозащитни действия. Освен правилна агротехника и качествени продукти за растителна защита, необходими са и познания за момента и начина на заразяване и развитието на патогена, съобразно фазата на развитие на лозата през вегетацията.
Какво става напролет -
тогава са първите заразявания
Тогава гъбата, зимувала в окапалите листа в почвата, започва да изхвърля спорите си, което стартира още при температура 11⁰С и влажност на почвата 70%.
Ако има формирани леторасли на лозата с дължина около 10-15 см и задържане на водни капки по листата дори за 2-3 часа, тогава първите заразявания вече са възможни.
По тази причина стопаните е редно да научат, че не бива да се чака някаква определена дата за първо пръскане. Както и не е редно да допуснем да станем свидетели на първи заразявания, за да дадем начало на пръсканията, а борбата трябва да започне още щом са налице споменатите по-горе условия. В това е смисълът на превантивната защита на лозата.
Кои са най-критичните фази
и интервалите на пръскане
Най-критични са фенофазите от развитие на лозата, когато може да има директно попадение върху чепката. Това са фазите от поява на ресата, през цъфтеж, до големина на зърната колкото грахово зърно.
В този период лозата се развива много бързо и употребата на контактни или локално системни фунгициди не е най-удачният избор, защото бързо израства нова непокрита с препарата повърхност. По-добре е да се пръска с напълно системни препарати, които следва да се редуват.
Ако се използват контактни препарати, интервалът на пръскане трябва да е много кратък, през 3-5 дни и да се третира след всеки дъжд.
Ако се пръска с локално системни продукти за защита в периода на силен растеж и цъфтеж, тогава интервалът между пръсканията да е най-много 8-10 дни.
След критичната фаза „грахово зърно"
След преминаването на най-критичните моменти по залагането на гроздето отпада възможността от директна атака на заразата по зърната и маната се развива само по листата. Тогава задачата ни е да се опази листната маса, с което ще гарантираме изхранването на плода.
В този етап изборът е между контактни и системни продукти и се определя от условията и възможността за реакция.
На малки площи може да се използват контактни и локално-системни препарати, а периодът на пръскане се определя от падането на дъжд или задържането на роса.
Фатално важна е фазата, при която се затварят чепките. Да знаете, че и тогава е възможно да има заразяване. То вече става чрез дръжката на чепката, както казахме. Поради това често се препоръчва гроздовете да се опръскват много добре със ситна мъгла от препарат.
Когато е допусната заразата...
Това явно е станало чрез навлизане на зооспорите на гъбата през устицата, които са разположени по долната повърхност на листата, по младите леторасли, по ресата, по зелената чепка и по зърната до фаза „грахово зърно".
След заразяването протича инкубационен период, които е без видими признаци и чак на финала му се появяват първите симптоми – мазните петна. С тях приключва инкубационният период на гъбата, който е много кратък и при температури 20-26 ⁰С е едва 4 дни.
Лечебен ефект се постига при
пръскане преди поява на петна
След това гъбата вече е започнала да паразитира и става недосегаема за фунгициди. Затова най-често се говори, че най-важна и необходима е превантивната защита.
По време на вегетацията на лозата всеки дъжд може да даде начало на заразяване или инкубационен период. А ако след период на засушаване и разтеглени пръскания завали, вероятността от зараза е още по-голяма.
Характерът на препаратите е важен
С контактни препарати не може да се проникне в листата и да се спре болестта. Ефект имат локално системните и напълно системните препарати при положение, че се използват до 48-72 часа след дъжда.
Ако това не може да стане по различни причини, трябва по-късно да се пръска с препарати, които имат и антиспорулантно действие, тоест могат да ликвидират спороношението, но не и гъбата, която остава жива.
Затова при допускане на развитие на спороношение от мана са необходими две последователни пръскания през 3 дни, за да се ограничи разпространението на гъбата вътре в листата и да не се допуснат нови заразявания.
Коментари