19° C, предимно ясно
Поддържането на инструментариума е много важно за всеки – любител и професионалист
Добрият градинар може и трябва да поддържа инструментите си в пълна изправност. Това е работа, която повечето стопани правят и с голям мерак, защото знаят, че после с тях ще режат като масло, ще работят удобно и приятно, а звукът на срезовете ще гали ухото им.
Лозарите са особено пристрастени към основния си инструмент – лозарската ножица, и я обичат, както и се грижат за нея като за малко дете.
Едно време при старите железни ножици дядовците ни най-много се опасяваха от това да не им изпадне пружинката на ножицата, защото работата веднага спираше. Но...
Сега сме в нов век и ножиците са нови и модерни, с какви ли не екстри и джаджи по тях за удобство. Но някои си държат на старите.
А остротата винаги си остава основният бонус
Острите ножици са способни да правят гладки до перфектост отрези, които направо доставят удоволствие. Освен това те действат благоприятно и на пръчките, и на летораслите, а не обратното. Те не допускат и милиметър нараняване, нито груби срезове или раздърпване на нежната дървесина на лозата и нейните тъкани.
Майсторите на ножицата обаче казват, че често използваните остриета се нуждаят от много редовна грижа – от рода на заточване, което да се прави на всеки шест седмици, макар и ножицата да ви изглежда остра.
Естествено е, че градинарите, които отделят за резитба по-малко време, например 4-5 часа седмично, ще е необходимо и по-рядко да заточат - според професионалистите това трябва да се прави два-три пъти годишно или преди всеки активен градинарски сезон.
Точене с брус или с пила
Единият начин за заточване, който и днес още е уважаван и предпочитан от по-възрастните лозари и овощари, е точене с брусове и специални камъни, подобни на шмиргел. Те са го усвоили и възприели с десетилетия и с него постигат идеална гладкост и острота.
Другият, по-добър метод за по-младите, хоби и напредничави стопани, е заточването с диамантени пили, каквито едно време е нямало. Те са много по-лесни за извършването на операцията и стават за използване дори от начинаещите.
Един полезен съвет: ще ви трябват пили с три нива на грубост: грубо, фино и екстра фино заточване.
Ще ви отнема само около десетина минути, ако овладеете процеса и го правите правилно. А колкото по-редовно поддържате ножиците си, толкова по-бързо ще върви и заточването.
За да научите как да наостряте лозарските си ножици, ще са ви необходими няколко неща - един път да видите как го прави някой майстор, малко тренировка, желание и практика. Наслука!
Нещо като първи урок
Започнете с добро почистване. Ако режещата повърхност е мръсна, тя ще пострада при заточването. Първо я почистете с кърпа и малко топла сапунена вода, изтъркайте я хубаво, а после избършете остриетата до сухо.
Може да се използва стоманена фина домакинска тел, за да премахнете ръждата и останалите жилави материали, а на втори етап и по-фина стоманена вълна, за да възстановите блясъка на метала.
Ако вашите ножици досега не са били заточвани след дълга употреба и има наслоени мръсотии, то вероятно ще ви бъде нужен спирт или разредител.
Петната от ръжда отстранете с фина шкурка или с шлайф паста.
Пили се само в посока към върха
Преди да използвате пилите, ги потупайте с влажна кърпа, за да паднат от каналите им и най-ситните парченца метал, които евентуално са останали от предишно точене.
Започнете с най-грубата пила. Трябва да я държите под същия ъгъл, какъвто има скосеният режещ ръб – обикновено е между 10 и 20 градуса. Посоката е от вътрешната страна на острието към върха. Прилагайте умерен натиск и изтегляйте с извито движение, все едно следвате наклона на острието.
За добре поддържани ножици обикновено са достатъчни 10 до 30 изтегления с диамантената пила, лошо поддържаните може да се нуждаят от около 40 до 50 пъти.
После се преминава към по-фината пила, за да се изостри допълнително скосения ръб, а след това и към екстра фината пила.
Завършва се, като прекарате допълнително последната пила върху задната страна на острието, за да почистите остатъците.
Острието на лозарските ножици се точи само от страната на режещия ръб или т. нар. скос!!!
Пробата се прави със зелени клонки или срязване на намокрен вестник.
След като сме постигнали исканата острота, е добре да завършим с един вид козметика - като намажем със суха или на основата на силикон смазка, която отблъсква влагата и ще попречи на всякаква начална точкова ръжда и окисляване. Веднъж годишно може да се използва и смазка за велосипедни вериги, като капвате и малко от нея и на болта. Можете да намазвате остриетата и със зехтин.
Коментари