Повечето стопани, които желаят да засаждат нови лози през пролетта, трябва да знаят, че обикновено за това е най-подходящо времето през втората половина на март. Ако температурите случайно са под 0°С е редно да се изчака да се стопли, защото по този начин няма да има риск от измръзване на корените им.
По принцип ново лозе може да се създаде на места с най-различни почви, но и не е съвсем така
За целта стават и по-бедните хълмисти терени, но най-подходящи са дълбоките, рохкави, бързо затоплящи се почви.
Пясъкът и чакълът, както е известно са специалният тероар за лозите, който много често се избира за отглеждането на винените лозя и производството на качествени вина от ценни сортове.
Все пак има и почви, които се смятат за неблагоприятни, които ако може, трябва да се избягват. Такива за производството на грозде са заблатените, тежки и силно сбитите почви, където лозите не се чувстват много добре.
Известно е на всички лозари, че предварителната дълбока почвена обработка във вид на риголване от порядъка на 50-70 см дълбочина се оказва най-подходяща за засаждане на лозите, защото това ще им гарантира и по-силна коренова система. Обикновено риголването се прави от август до октомври в предишната година.
Гъстотата на насаждението
зависи от формировката
Определянето на най-подходящото разстояние между лозите и формата на засаждане е добре да се определи и след консултация със специалист, защото става дума за направа на много дългогодишно насаждение.
Необходимо е да се знае, че гъстотата на засаждане винаги трябва да се разглежда в единство с формировката за отглеждане и с подпорната конструкция.
Важността на проблема за гъстотата на засаждане се дължи на това, че с нея се определя броят на растенията на декар, оттам и хранителната площ на отделната лоза, както и възможността за напълно или частично механизиране на производствените процеси.
Как формировката е определяща
и за засаждането
Когато лозите се отглеждат на нискостъблена формировка с подпорна конструкция и обработките ще се правят на ръка, редовете трябва да са на 1,30-1,50 м един от друг, а главините - на 1,20-1,30 м за винените и 1,40-1,50 м за десертните сортове.
Когато избраните сортове са по-силно растящи и почвата е по-богата, тогава
растенията трябва да имат на разположение още повече място
При средностъблените формировки и обработка отчасти на ръка разстоянията между редовете обикновено се увеличават до 1,70-1,80 м, а между лозите се запазват същите.
Ако ще се залага на механизирано отглеждане на лозите с високостъблени формировки, мястото между редовете може да достига до 2-3 м, а в реда растенията се залагат на повече от 1,20 м едно от друго.
Когато се правят асми, тогава се предпочита те да се засаждат на 2 м една от друга, а между редовете им да има близо 3 м свободна площ.
В случай, че лозите са наредени само в един ред, разстоянието между тях трябва да е 1,30-1,50 м.
Различни форми на разполагане на лозите
Те са квадратна, правоъгълна и шахматна.
Квадратната е подходяща за лози, които ще се отглеждат на чашовидна формировка.
Правоъгълната форма се избира
за формировки с телена конструкция
Шахматната форма се предпочита при създаване на лозе, което е разположено на наклонени терени.
Лозите задължително се
освежават преди засаждане
Важен момент от създаването на ново лозово насаждение е подготовката на лозите за засаждане.
Лозичките се подготвят предварително, като ден-два преди операцията се изваждат от хранилището и се накисват във вода, за да се освежат добре.
Негодните се отстраняват, останалите се приготвят, като наранените и повредени корени се изрязват до здрава тъкан.
Добре развитите корени в основата на подложката се подрязват до дължина 6-8 см при засаждане в ямки, и на 2-3 см при засаждане с хидробур.
Ако има развити повече от един леторасъл от калема, тогава се избира най-силият и по-добре разположен леторасъл, който се изрязва на 2 видими очи, а останалите се премахват до основата.
Задължително! Спойката на лозичката да е наравно с почвената повърхност
При засаждането е необходимо преди всичко да се спазва много стриктно маркирането, като не се допуска отклонение от него, особено по посока на редовете.
Лозичката се поставя на такава дълбочина, че мястото на спойката да бъде наравно с повърхността на почвата.
Много разпространен начин на засаждане у нас е в ямки с хидробур. А за доброто прихващане на лозите, засадени в ямки, от голямо значение е почвата около корените им да се притъпква много добре и да се осигури овлажняване на кореновата система чрез поливане с 5-7 литра вода на ямка.
При засаждане с хидробур
важно е качествено да се направи
притъпкването в зоната на корените
и да се прави с притискач. Той се употребява след като лозичката се постави в отворената дупка, за да може размекнатата от водата почва в зоната на корените да се уплътни и прилепне добре.
Ако се слагат корените в ямки, се осигурява висок процент на прихващане и много добро развитие на лозите през първата година.
На дъното на дупката се поставя рохкава пръст или размесена с 1-2 кг оборски тор, която се събира като хълмче. Върху него лягат корените на лозата. Ямката се запълва до половината с почва, притъпква се внимателно и се полива. Запълва се догоре с почва, а плътно до лозата се забива маркирното колче.
Младите растения се завиват с пръст
Засадените лози се завиват с купчинка от рохкава фина почва. Масово у нас се практикува покриване на чеповете на засадените лози с купчинка от рохкава и влажна почва. Това е абсолютно наложително за предпазване на растенията от изсъхване.
Чепът се покрива с 4-5 см рохкава почва над горното око при пролетно засаждане.
Преди направата на купчинките е желателно за борба с телените и сивите червеи да се направи третиране на повърхността около спойката с подходящите за целта гранулирани препарати.
Пролетното засаждане на лозите дава най-добри резултати, ако се извърши от стопаните рано - през месец март. Трябва да се има предвид, че след този срок процентът на прихващането и растежът на лозите чувствително намаляват.
Ранното пролетно засаждане на лозичките трябва да се извършва най-напред на южните склонове и на тези площи, на които почвата е по-лека, по-топла и по-бързо просъхва.
Задължително е да се използват първокласни присадени вкоренени лози и в никакъв случай да не се прави компромис с посадъчния материал.
Той трябва да се прегледа внимателно преди засаждането.
Как се проверява посадъчният материал
Задължително е да се направи тази обстойна проверка както за здравословното състояние на лозите, така и за тяхната автентичност, за което е задължително да има етикет със сорт, подложка, производител и т.н.
Не бива да се допуска
засаждане на лозички, които са повредени
от чернилка, гъбни болести като антракноза
или ако има каквито и да е механични повреди по тях.
Ликовата тъкан и дървесината, корените и пъпките трябва да са напълно здрави и свежи.
Кратки полезни съвети при ръчно засаждане
- На леки песъчливи почви, както и на по-сухи и по-топли почви лозите се засаждат по-дълбоко, а на по-тежки, влажни и по-студени почви – по-плитко.
- Ямките се изкопават с дълбочина около 40 см. Когато се копаят ръчно, едната им страна трябва да бъде отвесна, за да се запази очертаната права линия на реда.
- На дъното на ямката се поставя рохкава почва, която е добре да се размеси с 1-2 кг оборски тор и 60 г суперфосфат.
- Когато се изкопава дупката, горният пласт от почвата се отхвърля на една страна, а долният на друга.
- При засаждането се разменят местата на двата почвени пласта, за да се създадат по-добри условия за първоначален растеж на корените.
- При засаждането лозичките трябва да се поставят малко косо, така че стъпалото на подложката с корените да бъде към центъра на ямката, а мястото на спойката да попадне точно до колчето, което ще се постави, а и да бъде наравно с повърхността на почвата.
- След това ямката се запълва до половината с почва, която се притъпква много добре и се полива с 2-4 литра вода.
- С останалата почва ямката се напълва до горе и отново се притъпква.
- От северната страна до засадената лозичка се поставя колчето, след което лозичката се загрибва с рохкава почва 3-4 см над чепчето. Покриването се извършва, за да се предпази надземната част на лозичките от изсъхване и да се забави за известно време развитието на пъпките.
- С разрохкването на купчинките след това се улеснява покарването на летораслите.
Какви трябва да са грижите
за младите лозови насаждения
От грижите, които ще се положат за лозите зависи изключително много ранното или по-късното им встъпване в плододаване.
Приземно отглежданите лози започват да плододават нормално през третата година след засаждането, а високостъблените - през четвъртата или петата година.
Разрохкване на купчинките
След засаждането трябва да се следи за редовното покарване на растенията. При нужда образуваната твърда кора върху купчинката, която покрива чепа, се разрохква.
В други случаи проливни дъждове могат да открият присадниците и тогава се налага повторното им покриване с почва.
Обикновено 20-25 дни след засаждането покаралите леторасли се показват над почвата. Нередовното покарване може да се дължи на прегризване на филизите от ларвите на сивия или теления червей, на майския бръмбар и други неприятели. Срещу тях се води механична борба. Ако се третира с препарат, след третирането купчинките се възстановяват.
Обработка на почвата и торене
Веднага след засаждането се извършва култивиране за разрохкване. Ако не е направено предпосадъчно торене, тази обработка се комбинира с внасяне на минерални торове.
През вегетацията почвата трябва да се поддържа в рохкаво състояние и чиста от плевели, като се култивира плитко 5-6 пъти. До изграждането на подпорната конструкция може да се обрабова в две посоки. Наесен се прави оран и лозите се загрибват рано, преди листопада.
При поява на плевели в реда се прави ръчно окопаване, което може да се замени с мулчиране на ивицата в реда с полиетилен. Подходящи са ленти от черен или тъмносив полиетилен – те са перфорирани на местата на лозите и се поставят след засаждането.
Премахване на росните корени
Когато летораслите достигнат 15-20 см и по тях се появят първите мустаци, пристъпва се към премахване на росните корени.
За целта лозичките се разкриват на дълбочина 5-6 см под спойката. С остро ножче се изрязват всички росни и повърностни корени и покаралите от подложката издънки, след това купчинките се възстановяват отново.
През втората половина на август се прави второ почистване на росните корени, като основата на летораслите остава открита за по-добро узряване.
Борба с болестите
Трябва да се прави пръскане основно срещу мана и оидиум. Третирането започва веднага след появата на младите леторасли над почвата и продължава до края на август, като се извършват доста на брой пръскания. Последните 2-3 пръскания да се правят с 1% бордолезов разтвор.
Резитби на лозите
Резитби на зелено – колтучене и кършене, през първата година не се извършват. Развитието на по-голямата листна маса при младите лози допринася за формиране на по-силна коренова система и по-добро запасяване с хранителни вещества.
Резитбата на зряло може да се извърши в края на есента или през пролетта на втората година. За предпочитане е пролетната резитба.






Коментари