-3° C, ясно небе
Плодните пъпки замръзнаха в района на Русе и Силистра, овощарите разчитат на компенсации от държавата
100% са измръзнали плодните пъпки на кайсиите в района на Русе и Силистра. Тази година на пазарите няма да има български кайсии. Това обяви през миналата седмица Николай Колев, председател на УС на Съюза на дунавските овощари.
Изглежда тази година снегът и студът през зимните месеци изненадаха и овощните градини, резонно земеделците. Разбира се, ситуацията със сигурност е изключително сериозна и с много тежки последици за родното овощарство, което и без това е в перманентна криза. Едно такова природно бедствие със сигурност е капката, която може да прелее чашата и да доведе до нулева година за част от производителите в региона.
Причина за тоталното измръзване на плодните пъпки, според овощарите, са
ниските температури,
които са продължили няколко дни
Стигнало се е до обледеняването им, което съответно е довело напълно до измръзване.
Студовете през последните две седмици оказаха пагубно влияние върху овощните насаждения в региона на Русе и Силистра, каза Николай Колев. На места температурите достигнаха до минус 24 градуса, в резултат на което голяма част от пъпките измръзнаха. Вече имаме констатация при кайсията, която в целия регион е на 100% измръзнала. Реколта няма да има. При останалите видове все още се събира информация. На отделни места и при тях също се очаква да има поражения до 100%. От студовете са засегнати всички овощни култури - праскова, череша, слива, ябълка, круша и други.
Топлото време през зимните месеци отдавна се превърна в нещо нормално. Дръвчетата
излизат по-рано от зимния покой,
вегетацията им започва доста по-рано от обичайното. Затова и през последните години често се наблюдават измръзвания в отделни райони на страната и при различни култури. Това обаче обичайно е през пролетта. Пример са последните две-три години, когато в края на март на много места в страната вали сняг, има ниски температури и част от пъпките, а понякога и току-що образуващите се завръзи, измръзват.
Тази година мразовете са през зимата, така че по принцип, не би трябвало да са изненада. Все пак февруари е зимен месец. Още повече че целият месец беше доста студен, валя сняг в цялата страна. Затова и на много места към момента няма проблем за трайните насаждения.
За да се стигне до това бедствено положение в крайдунавските райони, то част от овощните видове са излезли от зимния покой много по-рано. Пъпките им са набъбнали, което ги прави податливи на много ниски температури, а ако те са продължителни, то резултатът е измръзването им.
През последните години често наблюдаваме измръзвания, коментира Николай Колев.
Обикновено пораженията са частични
Сега обаче имаме напълно измръзване на пъпките, което ще доведе до това да няма никакви плодове. Овощарите са отчаяни, тъй като остават без поминък през сезона. Разбира се, ще разчитат на помощ от държавата, която да ги компенсира. Опасяваме се и от фалити, тъй като ако няма подпомагане, възможно е да има овощари, които да се откажат и да приключат с градините.
Предполага се, както се случва в подобни ситуации, при 100% провалени площи, че ще има компенсации. Това от една страна е правилна политика, но от друга „остава" земеделското производство съвсем на случайността. Да, ще се извадят мотиви, че срещу природата не може да се реагира. И в повечето случаи наистина е така. Както и друг път сме коментирали обаче
има добри практики, които значително
могат да намалят негативните влияния
В случая също има такива мерки, които би трябвало да се предприемат. Така например от няколко години се популяризира практиката на цялостно покриване на овощните дървета с варов разтвор. Тази овощарска вар прави един вид „запечатка", с която се предотвратява по-ранното набъбване, съответно цъфтеж на овощните дървета и храсти. И тази технология не е нова, включително и за България. Правени са демонстрации в насаждения например, ние също нееднократно сме писали по темата. Все още обаче тази практика не се припознава от овощарите ни. Необяснимо е защо една наистина много добра дейност, която е достъпна и като приложение, и като цена, трудно намира място. Затова и всяка година си пишем и говорим едно и също, а именно защо се стига до фатални измръзвания, при положение, че част от пораженията са могли да се предотвратят. Много специалисти призовават още през януари и февруари, когато има индикации, че
се очакват ниски температури,
да се вземат превантивни мерки,
т.е. подобни практика. Има и други продукти, които са насочени за предотвратяване на евентуални измръзвания. Така че това са практики, които трябва да са задължителна част от отглеждането на трайните насаждения. И, за съжаление, в случая отчитаме безспорно пропуск и на овощарите, и на държавните структури, които би трябвало да сигнализират за евентуални проблеми. За снеговалежите, както и много ниските температури се предупреждаваше още в началото на февруари, т.е. те бяха прогнозирани, а не неочаквани.
Крайно време е земеделците да бъдат по-отговорни към работата си. И прилагането на подобни превантивни практики да станат не пожелателни, а задължителни.
В случая лошите новини не се ограничават с измръзване на пъпките.
Има още по-голям риск при тези студове за кайсията, допълва Николай Колев. Това е болестта апоплексия, при която може да загинат целите дървета. Те изсъхват и следва изкореняването им.
Колкото до това дали овощарите имат застраховки, съвсем очаквано е, че нямат. Според тях застрахователите не сключват полици, които да покриват щети от измръзване, а и по принцип застраховането започва след 1 април.
И пак се стига до помощ от държавата. Процедурата по установяване на щетите е производителите да подадат заявление за напълно пропаднали площи в общинските служби по земеделие. Оттам се сформира комисия, която установява щетите и се предприема действие от страна на държава.
Коментари