Все повече трябва да се обръща внимание на превенцията, отколкото на мерките за борба, категорични са специалистите
Опазването на зеленчуковите култури от вредители е добра практика, която е в основата на всяко растениевъдно производство. В съвременното земеделие това е доста трудна задача. От една страна е стремежът за производство на чиста и здравословна храна, т.е. с по-малко химична намеса. От друга – то така или иначе се върви към това по естествен път, защото европейските регулации през последните години забраниха много от използваните доскоро в практиката пестициди. Част от новите продукти са изключително щадящи, а някои и напълно безвредни за растенията, животните и околната среда като цяло.
Опазването на културите от вредители обаче не означава само химия. И това е възможно при прилагане на интегрирана растителна защита, която включва използването на много агропрактики, преди да се стигне до химично третиране. Всъщност, този интегриран начин за контрол не е нищо ново, просто се „позабрави" през последните години, тъй като безспорно химичният контрол е лесен и с бърз ефект.
Както казахме съвременните реалности са други, а и производството доста се оскъпи, което предполага ограничаване на част от разходите, за да се направи то по-рентабилно.
Правилно сеитбообращение
Правилното редуване на културите е много добра практика, която се базира на това да се отглеждат последователно видове, които нямат общи вредители. Например при болестите, ако след дадена зеленчукова култура се засади вид, който не е гостоприемник на определена зараза, то тя намалява и се ограничава до нива, които не са от значение. Успешен контрол на определен патогенът ще има, ако се съобразят и други фактори:
0 колко дълго се запазва в почва;
0 кои плевели и покривни култури са гостоприемници;
0 как се разпространява и има ли възможност да се получи заразяване отново;
0 цялостното фитосанитарно състояние на полето.
Разбира се, определени патогени не могат да се контролиран напълно чрез сеитбообращение. Например патоген, който се запазва в почвата и заразата лесно се разнася от вятъра, а и наблизо има други нападнати насаждения, то с тази практика не може ефективно да се контролира.
Създаването на едно сеитбообращение не е лесна работа, тъй като трябват много познания относно вредителите, тяхната биология, развитие, разпространение и т.н. Необходимо е да се вземе под внимание вредителят, който ще се контролира, както и периодът на редуване, който е необходим, за да се осъществи контрол. Ако е болест например, важно е да се знае дали патогенът има щамове, а също и кои са гостоприемниците. Обикновено в сеитбооборота не се включват култури от едно семейство, тъй като в повечето случаи всички те се нападат от еднакви вредители.
Редуването на културите, при което се включва и период на угар, може да е решение за контрол на много вредители, казват специалистите. Добра практика е и пространствената изолация между възможни гостоприемници. Добри предшественици на зеленчуковите видове са житни и зърнено-бобови култури. Трябва да се има предвид, че на съседни полета, където се отглеждат култури с общи неприятели, съществува реална опасност те да преминат от едното на другото. Това се наблюдава при листни въшки, трипси, цикади и много други.
Разсадопроизводство
Ефективният контрол на вредителите трябва да преминава през целия вегетационен период, като се започне от отглеждането на разсада. Разбира се, основата е използването на качествен посевен материал, който да гарантира поникване на здрави растения. Младите разсади също се нападат от болести и неприятели, дори те са по-податливи от възрастните растения. Препоръката при тях е да се води много добра превенция за евентуалните вредителите, а не след това да се налага борба с тях. Затова е важно да не се допусне внасянето им в разсадните лехи - в оранжериите или на полето.
Хигиената в култивационните съоръжения е от решаващо значение. Освен това трябва да се познават добре болестите и неприятелите, които могат да нападнат разсадите. Дори да се спазват добри практики, постоянният контрол е от решаващо значение при поява на вредител, тъй като е добре той да се установи възможно най-рано, за да се предприемат бързи мерки.
За някои болести, като мани, листни петносвания, ръжди, сиво гниене и други, от значение е правилното вентилиране на оранжерията. Обеззаразяването на табли, саксии, както и инструменти ограничават развитието на много гъбни почвени патогени. Те се повлияват и от добре дренирани и почистени от растителни остатъци площи, поливане с чиста вода и т.н. Поставянето на лепливи уловки с различни цветове, както и феромонови капани дават информация за появата на опасни неприятели като оранжерийна белокрилка, трипси, доматен миниращ молец и др.
Растителни остатъци
Събирането на растителните остатъци и унищожаването им е добра практика за ограничаване на болести, които се запазват, както и зимуващи форми на неприятели, които пък се укриват в тях. Колкото па-рано се направи почистването, толкова по-добре, тъй като се предотвратява разпространяването им чрез вектори (при насекоми) или други механични начини.
Ориентиране на редовете
При засаждане на зеленчуци е добре да се съобрази посоката на редовете. Например, ако редовете са ориентирани по посока на преобладаващите ветрове, микроклиматът около растенията е по-сух, по-бързо се намалява относителната влажност около кореновата шийка. Това създава по-неблагоприятни условия за развитие на някои опасни болести.
Срокове на сеитба и засаждане
Спазването на наложените в практика срокове на сеитба и засаждане е от съществено значение за опазването на културите от някои вредители. Необходимо е обаче и да се познават жизнения цикъл и развитие на вредителите, за да се определи кога да се засаждат културите, за да се намали опасността.

Коментари