6° C, ясно небе
Много работа предстои по отношение на имиджа на българското вино в чужбина
Изкореняването на лозя не е мярката, която е необходима на производителите на лозя и вино в България. Според самите тях, по-належащо е преструктурирането на лозята и засаждането на нови сортове, които са по-устойчиви на климатичните предизвикателства.
„Промените в климата налагат адаптиране на производството в някои части на Европа, където отглеждането на лозя става нерентабилно", коментира за „Български фермер" Станимир Стоянов, председател на Регионалната лозаро-винарска камара-Мизия. Той допълни: „От известно време в ЕС се обсъждат мерки за намаляване на лозовите насаждения. Държави като Франция имат интерес към подобна мярка. Други европейски държави по-скептично се отнасят към тази идея. Официалната позиция на България е в подкрепа на тази мярка. Лично аз съм на мнение, че изкореняването на лозя не би имало положителен ефект върху българското винопроизводство, тъй като и сега насажденията, от които се произвежда вино, реално не са същите каквато е официалното статистика. Имаме нужда от адекватно преструктуриране на лозопроизводството."
Изминалата стопанска година като цяло е
била добра за стопаните с лозови насаждения,
но производителите са били изправени пред редица предизвикателства, които ще дадат отражение и през 2025 г.: „През последните години лятото става все по-горещо и сухо. Дъждове със стопанско значение почти нямаше в цялата страна, което доведе до проблеми с лозовите масиви, особено там, където няма възможност за напояване. Това е голям проблем за лозовите насаждения, където имаме едни от най-устойчивите насаждения. По време на вегетацията обаче те също се нуждаят от адекватни валежи. В областите на страната, където няма напояване, стопаните имаха големи проблеми дори със старите лозови насаждения по отношение на плододаването и узряването на гроздето. За съжаление това ще се отрази следващата година, тъй като вече виждаме какво продължителните засушавания причиняват на добивите. Според нас тези негативни ефекти ще се мултиплицират през следващите години. Така че годината беше доста трудна. Гроздето беше с качество от една страна и зрялост от друга страна.
Заради горещите, сухи дни стопаните
трябваше много да внимават
за качеството на гроздето - от една страна за неговата зрялост, от друга страна да не се натрупват прекалено много захари. Имаше предпоставки за предизвикателства както по отношение високата алкохолност, така и по отношение дисбаланси при вкусовите качества. Доста работа трябваше да бъде свършена както на лозето, така и в избите. Имаше места в страната, където бяха постигнати добри резултати относно качеството, но като количество смятам, че реколтата ще бъде доста по-слаба от предходните години. Поради това не смятам, че в България има проблем със свръхпроизводство на вино, но имаме проблем с реализацията и с дисбаланса на сортовия състав", обясни браншовият представител.
Вкусовите предпочитания на потребителите също се променят, по думите на Станимир Стоянов, който е също така производствен директор на винарска изба „Ловико Лозари", основана през 1909 г. в град Сухиндол. Станимир Стоянов е не само инженер-технолог, а и консултант на корпоративни клиенти и любители на виното, които желаят да участват във винена разходка на територията на избата.
„В последните години все повече се търсят
бели вина, докато България традиционно от
години е производител основно на червени вина
Поради това сега има повече наличности на червени вина, докато обаче на пазара се търси повече бяло вино. Това са проблеми, които трябва да се решават в следващите няколко години, тъй като проблемите на отрасъла лозарство и винопроизводство изискват работа в продължение на няколко години – не може всичко да бъде решено в рамките на един сезон.
Тази година има отлични вина като качество и ще трябва да работим много по отношение маркетирането на нашата продукция, за да бъдем по-успешни на пазарите, които са много конкурентоспособни. За съжаление България не стои много добре на пазарите за висококачествени вина. Традиционно България е била експортно ориентирана държава във винопроизводствения сектор. Сега не е така и повечето вина се реализират на вътрешния пазар, и то не защото има много голямо търсене на този пазар, а защото сме трудно конкурентоспособни на външните пазари. Имаме много работа по отношение на имиджа. Дълги години България е била ориентирана в ниския ценови диапазон, затова сега много трудно реализира вина в средния и висок клас вина, тъй като там се изисква доста повече маркетинг, за да бъдеш успешен.
Основните пазари за българското вино
все още са западноевропейските държави
- както Скандинавието, така и Германия, Чехия и Полша. Имаме износ също така за САЩ и Китай.
Европейският съюз от дълги години води политика към намаляване употребата на алкохолни продукти, включително на вина, така че все повече се утвърждават навиците на хората да пият все по-слабо алкохолни напитки. Младото поколение особено е насочено към такъв тип напитки. При вината обаче има някои особености. Имаме ниско алкохолни и безалкохолни вина, но технологията на производство е доста скъпа и енергоемка. Имайки предвид, че виното е натурален продукт, при подобни интервенции то губи ароматните си качества. Не бих казал, че едно безалкохолно вино е особено полезно за човешкото здраве. Напротив – умерената консумация на вино с добри качества като аромат и алкохолност има доста по-добър ефект за здравето, отколкото безалкохолното. В България има производство на нискоалкохолни, но не и на безалкохолни вина, тъй като все още няма внедрени такива технологии. може би в бъдеще ще видим някои интересни резултати.
Структурата на винопроизводството
в България се промени значително
и вече няма толкова много големи производители, както е било преди. От 350 регистрирани винопроизводителя в страната около 300 произвеждат по-малко от 1 млн. бутилки вино.
Предвидено е, в началото на 2025 г. да бъдат отворени приеми на проектни предложения по инвестиционните мерки в лозаро-винарския сектор. Тези мерки са много добре познати на стопаните, тъй като вече няколко програмни периода се работи по тях и няма почти никакви изменения. Всички гроздопроизводители могат да инвестират в лозарските си стопанство, винопроизводителите могат да развият производствените си мощности", каза още специалистът.
По данни на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ), към октомври 2024 г. изкупеното грозде от винарските предприятия е 84 418 660 килограма. През 2023 винарските изби са изкупили общо 93 047 805 кг грозде.
От 15 януари до 15 февруари 2025 г. Държавен фонд „Земеделие" отваря прием на заявления за подпомагане по интервенцията „Инвестиции в лозаро-винарския сектор и инвестиции в екологични съоръжения" от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) 2023-2027 г. За четирите години - 2024, 2025, 2026 и 2027 г. - подпомагането е в размер на близо 200 млн. лв.
Страните с препоръки към новия еврокомисар
В началото на мандата си като еврокомисар по земеделие и развитие на селските райони, Кристоф Хансен участва през декември 2024 г. в заседанието на Групата на високо ниво по виното в Европейския съюз. В рамките на работната среща представители на различни заинтересовани страни представиха списък с препоръки за развитието на лозаро-винарския сектор на ЕС. Преди срещата всички насоки са били одобрени от 27-те държави-членки на ЕС и се очаква те да бъдат взети предвид при съставянето на нови законодателни предложения на Европейската комисия, съобщиха от институцията.
Какви са препоръките на страните-членки
В обобщение, препоръките на страните-членки до Европейската комисия относно бъдещето на лозаро-винарския сектор са следните:
• Удължаване валидността на разрешенията за презасаждане, проучване на стратегии за управление на прекомерния добив на определени сортове грозде, като същевременно се насърчава събирането на реколтата на зелено и ограничаване използването на подпомагане за изкореняване;
• Подобряване на инструментите за управление на риска и създаване на иновативни застрахователни решения, както и съгласуване на инвестициите с плановете за адаптиране към измененията на климата;
• Повече гъвкавост на бюджета по Общата селскостопанска политика (ОСП) за лозаро-винарския сектор, както и изменение на националните програми за подпомагане с цел да се позволи по-бърза реакция на пазарни или климатични събития;
• Поддържане на стабилна експортна стратегия на ЕС и по-силна подкрепа за насърчаване на износа;
• Засилване на мерките за адаптиране към измененията на климата;
• Установяване на нови правила за безалкохолни и леко алкохолни вина, както и за винен туризъм и дистанционна продажба;
• Спешно разработване на хармонизирана и по-пълноценна система за електронно етикетиране, която се основава на лесна идентификация на QR-кода върху етикета.
„Важно е да работим заедно, за да поддържаме просперитета на винения сектор в Европейския съюз", отбеляза еврокомисар Хансен по време на срещата и допълни: „Групата на високо равнище за бъдещето на виното е пример за важността на диалога и утвърждава стойността на виното като традиционен селскостопански продукт, дълбоко свързан с нашата култура и идентичност."
Маурицио Гонзалес-Гордон, президент на Comité Européen des Entreprises Vins (CEEV), заяви: „Приветстваме създаването на Групата на високо равнище за виното – една похвална инициатива на Комисията – в рамките, на която можем да обсъдим критичните предизвикателства пред нас и необходимите решения. Структурният спад в потреблението на вино остава голям проблем и бъдещите политики трябва да бъдат съсредоточени върху пазарите на вино и очакванията на потребителите. Регулациите на ЕС не могат да се справят с всички предизвикателства, но могат да създадат рамка за лозаро-винарския сектор, за да се справи успешно с тези трудни времена."
Позицията на България
Въпреки че официална информация за участие на България в това заседание на Групата на високо ниво по виното няма, позицията на страната ни е известна от заседание от октомври 2024 г., на което присъстваха заместник-министърът на земеделието и храните Деян Стратев и директорът на Изпълнителна агенция по лозата и виното Красимир Коев.
„Секторът се нуждае също от намаляване на административната тежест на ниво ЕС и от ясни механизми за адаптирате на винените продукти към новите очаквания на потребителите", посочи Деян Стратев и допълни, че кризисните механизми изискват повече гъвкавост на европейско ниво. Земеделският зам.-министър уточни, че основните предизвикателства пред винения сектор в България са все по-осезаемо повлияни от климатичните промени, водещи до значителни икономически загуби. По думите му, структурните специфики на сектора у нас и непрекъснато повишаващите се разходи за производство ограничават конкурентоспособността на произведеното грозде и вино в страната.
Според Деян Стратев по-лесният достъп до иновации и технологии ще позволи по-устойчиво развитие на сектора. Според него, без подобрения в тези области, възможностите за устойчивост значително ще намалеят. В допълнение заместник-министърът подчерта необходимостта от подобряване на условията на труд, осигуряване на достъп до обучение, както и насърчаване на обмена на добри практики.
Коментари