През пролетта на 2013 г. се забелязват интензивни валежи, които създадоха негативни условия за развитието на есенните култури в Северозападна България, Тракийската низина и Бургаско, Пловдивско и др. региони където дела на повърхностно преовлажнените почви е голям. Поради тази причина трябва да се избере правилна система на пролетните обработки на тези почви.

Основни неблагоприятни фактори при преовлажнените почви са голямата плътност и тежкия механичен състав на подорницата. Затова главна задача на пролетната обработка на тези почви е да се намали плътността на по-долулежащите слоеве. По този начин ще се повиши филтрационната им способност, а орния слой ще просъхне по-добре и по-бързо и растенията ще развият по-дълбока коренова система през пролетта.

Преовлажняването на почвите може да се преодолее с прокарването на открити и закрити дренажни канали, къртична оран, повърхностно набраздяване и др.

Прилагането на тези методи обикновено е свързано със загубата на обработваема площ, затруднява се механизираното отглеждане на културите, а закритите дренажи изискват капиталовложения от страна на фермерите.

За да се намали плътността на почвата, през последните години се прилага дълбоко разрохкване с различни оръдия, работещи със стабилни, или вибриращи работни органи. По-добър резултат се получава при използването на вибриращи работни органи поради намаляване на теглителното съпротивление. Също така в този случай се постига по-голямо наситняване на уплътнителния илувиален хоризонт на почвата. Когато обаче почвите са с по-тежък механичен състав в подорницата, по-добро разрохкване се получава със стабилни работни органи. При проведени изследвания в други страни се доказва, че на почви с по-лек механичен състав това мероприятие дава по-слаб резултат, докато при силно уплътнената орница и подорница, след такава обработка се получават по-високи резултати.

КАК ТРЯБВА ДА СЕ ПРОВЕЖДА РАЗРОХВАНЕТО НА ПРЕОВЛАЖНЕНИТЕ ПОЧВИ?

Текущо подравняване - след падането на интензивните валежи, водата се задържа на микрорелефните понижения, поради което трябва да се извърши текущо подравняване. При почви с тежък механичен състав до 50-60%, за да се подобри водно-въздушния режим, е необходимо да се проведе текущо подравняване.

Цялостно разрохкване - за да се постигне ефект при разрохкването, съотношението между дълбочината на обработката и разстоянието между работните органи трябва да бъде 1:1 или 1:1,5.

Запазване на орницата от смесване с подорницата. Не трябва да се допуска изнасяне на почва от подорницата чрез работните органи и разместването й с орницата. Трябва да става само наситняване на уплътнената подорница.

Дълбочина на разрохкване - разрохкването трябва да се извърши на по-голяма дълбочина. Уплътнения почвен слой при преовлажнените почви обикновено е между 35 и 70-80 см. Определянето на оптималната дълбочина на разрохване зависи от количеството и разпределението на годишните валежи, от мощността на водонепропускливия почвен слой (който за различните почви е различен), от наличието на подходящи оръжия и др.

Степен на наситняване на подорницата - чрез разрохкването трябва да се постигне възможно най-висока степен на раздробяване на уплътнената подорна част на профила, като по този начин се повишава ефекта от това действие. В САЩ е установено положително влияние на по-голямото наситняване на уплътнената подорница върху промените на водно-въздушния режим на почвите със физическа глина по-голяма от 50-60 см.

У нас са провеждани опити с наситняване на почва от илувиалния хоризонт с размери 1-10 см на псевдоподзолисти светлосиви почви от Северозападна България, като и канелени горски почви от Южна България. Установено е, че колкото по-голяма е степента на наситняване на подорницата, толкова общото количество на водния запас в еднометровия слой се увеличава. Смята се, че в зависимост от почвения тип, оптимума на влажност на почвата, в слоя в който ще се разрохква варира от 25 до 35% от ППВ.

Само чрез правилно извършване на посочените мероприятия, нашите фермери могат да осигурят бързо филтриране на задържащата се на повърхността вода, подобряване на аерацията на различните почвени типове с тежък механичен състав, акумулиране на почвена влага и проникване на корените на растенията на по-голяма дълбочина при преовлажнените почви в посочените райони.