Доц. Маргарита Николова е учен в областта на почвознанието и храненето на културите и, макар вече да не преподава, продължава да се интересува от практиките за торене. За жалост не може да назове позитивна промяна – преобладава торенето с азот, което не е устойчиво в дългосрочен план, но предпочитано по икономически причини.

„Смятам, че в това отношение държавата е длъжник на практиката, всеки знае за фосфора и калия, има начини с които да се подобрят практиките", казва тя за в. „Български фермер".

Според нея дейността трябва да се реорганизира цялостно, започвайки от разнообразната диагностиката с различни, некалибрирани за българските почви методи, продължавайки с определянето на торовите норми и прилагането на препоръките на база агрохимични изследвания, до диагностика и перспективна визия за устойчиво земеделско производство.