Влажната пролет и сушата през лятото са свили добивите с 50%

Инес ЗЛАТАНОВА

20 ст. губят от всеки произведен килограм картофи стопаните. В момента изкупната цена е 70 ст./кг, а за да са на "нула" трябва да е 90 ст., заяви за "Български фермер" Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК). Според него толкова тежка година не е имало откакто той се занимава с тази дейност (вече 23 години има картофени ниви край Ихтиман). Себестойността на картофопроизводителите е много по-висока от цените, на които влизат на пазара френски, полски и немски картофи, затова българските не са конкурентоспособни дори у нас.

Климатичните особености напоследък са повлияли драстично на производствения цикъл, най-вече с изместването на времето. Влажната пролет е затруднила саденето на картофи, което е довело до закъснение със сеитбените срокове, след това рязко са започнали горещини, които са компрометиращ фактор и се отразяват зле върху посевите и културата като цяло. Вегетацията на растенията се затормозява, минавайки в крайностите от много влажното към много сухо време, атмосфера, почва и т.н. Развиват се слаби растения, които не могат да покажат по-нататъшен вегетативен потенциал и всичко това води до спад в добивите с до 50%.

Рано сутрин в Самоковско тази година са измервани температури от порядъка на 20 °C, което е с 15-20 °C над обичайните норми. Тази тежка селскостопанска година е сравнима единствено с горещата 2013 г., когато добивите са били от 2,5 до 3 т/дка. Но тази година късната сеитба и липсата на вода са компрометирали допълнително добива, така че много картофопроизводители от Копривщица, Смолян, Перник, Самоков и т.н. едва добиват 2 т картофи от декар, което не е равносилно дори на слабата 2013 г., защото тогава топлото време се компенсирало от наличната вода във водоемите. Разликата между тогава и сега е в напояването, или по-скоро липсата му.

Край Ихтиман стопаните използвали водите на р. Мътивир, която е същата, причинила големите наводнения в града през 2005 г. Сега е пресъхнала и липсата на вода за напояване е унищожителен фактор за реколтата, не само в картофроизводството, а и в земеделието като цяло. Напоявали от язовир „Бакърдере", който в средата на юли стигнал санитарния си минимум и за последните две поливки им било спряно водоподаването.

От него може да се поливат около 30 000 дка в землището на Ихтиман, където има 265 регистрирани ЗП, но и той е празен. Единствено сняг и дъжд пълнят каналите и водоемите, но напоследък няма вода и от природата. Едно решение, което Джиков споменава е изкуствено изваляване с ракетен способ по подобен метод на противоградната защита. Доколкото е информиран, в момента това се практикува в Румъния с участието на български експерти. Това включва цялостна дигитална система, която отчита нивата на водоемите, следи се информация за предстоящите валежи, измервателни уреди в реално време изчисляват нивото на водоема, както и падналите дъждове. На тази база се контролира изваляването и се прави, когато има нужда от такова, или се спира, когато трябва да се източат водоемите, за да се поддържа нормално ниво. Това е цялостна система за мониторинг и контрол на процеса, с предвидимост.

Друга пречка пред родния производител е контролът по търговската верига от производителя/вносителя до пазара, т.е. липсата на контрол и реална проследимост – сива икономика, подмяна на произхода на продуктите в търговската верига, това са неща, които според бившия зам.-министър карат българските производители да се отказват от земеделието.

Картофите са най-слабо субсидираната култура, от вече 2 години няма обвързана подкрепа за тях, като тази година са получили помощи по de minimis и т.нар. украинска помощ. С de minimis компенсирали липсата на обвързано подпомагане, но то не е решение, заради ограничения бюджет на помощта по регламент – 50 хил. лв. на стопанство за 3 години, които за фермер с 200 дка, например, се достигат още през втората година.

Още за картофопроизводството четете в новия брой на в. "Български фермер" от 11-17 ноември