Да, да, той е кралят на зимата! Няма друго такова цвете, което така да се извисява с пищните си багри и огромните си цветове в този мрачен период. Или има? Ще оставим на вас да решите, докато ви разказваме за негово величество Амарилиса. И не само за него...

Да започнем от там, че погрешно наричаме хипеаструма амарилис, но дали това е важно? Ако искаме да полагаме правилните грижи за растенията, трябва да знаем наименованията и произходния им център. Само така ще можем да пресъздадем условията в естествената им среда и да им угодим, доколкото е възможно.

Хипеаструм и амарилис са растения със сравнително едри луковици, които се разполагат плитко в почвата. Листата им са издължени, мечовидни, извити. Цветоносните стъбла на хипеаструма са кухи, докато на амарилиса не са.

Амарилисите цъфтят през есента преди да се развият листата. Цветовете им са бели или розови. Видовете хипеаструм не е задължително да изпадат в покой, а цъфтежът се случва едновременно с развитието на листа. Тук цветовата гама е доста богата.

Амарилисът произхожда от Южна Африка. Хипеаструмите са около 90 вида с над 600 сорта, а произходният им център е Америка.

Едрите луковици на амарилиса и неговите братовчеди

се разполагат в почвата така,

че около 1/3 да са над повърхността

Шийката в никакъв случай не бива да се покрива. Цветоносът е с дължина около 70 см, а самият цъфтеж настъпва през есента и трае между две и осем седмици. След прецъфтяване се развиват листата, а грижите за тях не бива да се занемаряват, защото именно те хранят луковицата.

Луковицата на хипеаструма също се разполага частично над почвената повърхност. Когато развитието започне се внимава с поливките, защото кухото, но доста добре оводнено стъбло загнива лесно. В тази връзка е добре да се осигурява отлична циркулация на въздуха.

За да цъфти всяка година, а защо не и по два пъти в годината, цветоносът се отстранява веднага щом започне да вехне сам. Поливките се редуцират, но не се прекратяват. Листата не бива да се отстраняват.

Светлината пък действа

като магнит за цветоносите,

затова се препоръчва периодично завъртане, за да не се стигне до изкривяване. Ако се случи, задължително осигурете опора. Температурата и влагата по време на цъфтежа могат да ускорят или да забавят прецъфтяването.

Хипеаструмът може да се отглежда само във вода, но тя не бива да се докосва до самата луковица. Златната среда е там, където корените само „помирисват" животворната течност.

Покоят на растенията обикновено следва естествения цикъл и не бива да се провокира насилствено. Той трябва да продължи най-малко 6-8 седмици, за да сте сигурни, че ще получите красиви, едри и многобройни цветове през следващата вегетация.

По-дребните братовчеди на хипеаструма

и амарилиса са многобройни

и изключително интересни, но сякаш остават в сянка. Ето няколко примера:

  • Кринум или още наричан блатна лилия, защото се среща в близост до водоеми и реки е род, който съдържа в себе си над 180 вида луковични растения. Най-атрактивните представители имат доста интересни по форма финевидни цветове.
  • Нерине е изтъкано от изненади, а най-голямата е, че това нежно създание може да издържи в градински условия при температури до минус 15 градуса по Целзий. Защо тогава не го отглеждаме в градините и на балконите си е непонятно.