11° C, ясно небе
Цената остава под себестойност, проблемите отказват малките, които са основата на сектора
Инес ЗЛАТАНОВА
Тази година се наблюдава ръст в производството и площите с розови насаждения, стана ясно по време на Консултативен съвет в МЗХ в края на октомври. Обработваемата площ е със 256 ха повече от 2023 г. (5 367 ха), а производството т.г. се равнява на 10 335 т, което е с почти 1000 т повече от миналата (9 493 т). Данните на агроведомството сочат също, че преработвателите към момента в страната са 73 броя, а дестилериите 53, с капацитет на преработка от 15 хил. т на годишна база.
„Разполагаме с такова прибрано количество, благодарение на дъждовете, които паднаха в началото на май и по този начин добива се вдигна с 30-40% - заради влагата в цветовете", коментира за в. „Български фермер" Петър Симеонов, който отскоро е на поста председател (преди това беше зам.-председател) на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ).
„На основание, че розите и продуктите от тях са национална емблема за страната, на самия сектор трябва да се посвети отделна дирекция в структурата на МЗХ", допълва още той, а за изкупната цена казва, че е под себестойност. Тя запази стойностите от миналата година и достигна 3,50-4 лв./кг, докато разходите за розопроизводителите се повишават и равняват на около 4,50 лв., като само за беритбата отива близо половината от тази стойност. Печалбата е недостатъчна и за подготовка на насажденията за следващия сезон. Тази година подранилата беритба и известно количество дъжд са подобрили реколтата, но около 30-40% от насажденията са изсъхнали още преди кампанията под влияние на сушата, което води до още разходи, свързани и с резитбата и подготовката за следващата кампания.
Въпреки положителната тенденция за повишение в добивите, секторът продължава да изпитва затруднения по отношение на напояване, растителна защита, наем на работна ръка, климатични условия и цялостна политика за управление на сектора. Браншът
настоява за промени в Закона за маслодайната
роза и 5-годишна стратегия за подпомагане,
което да бъде насочено предимно към малките и средни производители, за да оцеляват и да не остават пустеещи розови градини след тях.
В ПАРБ към момента членуват около 140 човека (производителите в цялата страна са общо 3 000), като Асоциацията включва малките земеделци и цели да подпомага именно тях – тези, които обработват между 1 и 200 дка. Защо? Защото според Симеонов и цялостния замисъл на ПАРБ „дребните стопани са гръбнакът на розопроизводството и те, ако се откажат не се връщат към него". Затова тази браншова организация се опитва да ги запази и увеличи, като предстоят срещи за привличане но членове в Сопот, Павел баня, Гурково и Казанлък, населени места известни с високата си концентрация на розови масиви. Целта на тези срещи е да се увеличи обема на структурата, защото обединението е приоритет за бранша и според председателя по този начин секторът става по-забележим от страна на МЗХ и му се обръща повече внимание.
Самият Петър Симеонов е производител, като
първите насаждения на семейството му
са създадени още през 1992 г.
в с. Димовци. След това започва със 7-8 дка маслодайна роза в гр.. Гурково, около 1998-1999 г., а впоследствие със съпругата му правят нови 90 дка насаждения, като от тях вече от 4 години произвеждат крайни продукти под марка Krimas. Към момента разполагат с около 150 дка маслодайна роза и 65 дка биологична лавандула, от които правят вода, масло, душ гелове, шампоани, балсами за устни, кремове, продават и сух цвят от двете култури, който е подходящ за чай. Брандът произвежда със 100% натурални продукти от собствени насаждения, без изкуствени примеси, а специфичното е, че розовата вода е с високо съдържане на розово масло, без да е извличано. Високата концентрация на розово масло във водата, която Петър сам прави, много добре хидратира и подхранва кожата. „Мога да кажа, че успешно ни разпознават, правим износ на розова вода за Германия и Австрия, като тази година за първи път изнасяме и за Китай около 2 т вода. Навън, а и у нас, продуктите ни се ценят, когато са качествени хората ги приемат подобаващо. Думите му са потвърдени от данните на МЗХ, които показват, че тази година са изнесени 936,5 кг масло за над 30 страни от цял свят, а цената се определя в зависимост от това дали е биологично или конвенционално произведено.
Годишното производство от розова вода
на Симеонов е 5-10 т,
като не може да оползотвори цялото количество розов цвят, защото капацитетът му стига за толкова. Разполага с два казана с охладители и преработва 30% от цвета, чрез парна дестилация. Капацитетът му е 200-300 кг розова вода на ден. Маслото се прави на ишлеме, а остатъкът от цвета дава на дестилерия. Не остава необран цвят, като по време на кампания са на полето от 4 ч сутринта до обяд. Трудности с работната ръка изпитват всички розопроизводители. Около 50% от себестойността на розовия цвят отива за бране, а трудовите договори са със срок от един ден, което допълнително утежнява административната работа. Всяка сутрин се подписват договорите на всеки работник, попълват се данни по лична карта, но това, че договорът е само за деня не гарантира, че работниците ще се появят утре.
На въпроса какво се е променило от както е започнал да гледа рози досега, Симеонов посочва броят на производителите и нивото, на което се обработват насажденията. „Вече има повече техника, но розата остана скъп продукт, себестойността на цвета се покачва всяка година, заради торове, препарати и основно – работната ръка." Няма адекватни препарати за растителна защита, особено за биологична роза, регистрираните препарати вече не действат и не са ефективни срещу болести като агрилус и ръжда.
Има много решения и ПАРБ от години ги предлага, но трудно се вземат. Темите са дъвкани дълго време – еднодневните трудови договори на така или иначе липсващата работна ръка, ефективни ПРЗ както за конвенционално, така и за биоземеделие за маслодайна роза и отделяне на сектора от останалите, с отделно държавно подпомагане. Друг проблем е, че
вносната суровина се продава на
по-ниска цена и е достатъчно качествена,
така че предприятията изкупуват от нея, обикновено е с турски произход, защото в страните на изток като цяло, себестойността при отглеждане е по-ниска. Липсата на печалба е това, което отказва малки и средни производители с до 200 дка. Такива като Петър Симеонов, който представя страната ни, с продукти от емблематичната роза дамасцена, на изложения за биоземеделие в чужбина. Неговите продукти се изкупуват, но цената не го удовлетворява като производител, както и много други негови колеги, които са на загуба. Затова в качеството си на председател на ПАРБ отстоява исканията на сектора, които да сложат край на проблемите, пред които розопроизводителите са изправени вече няколко години.
„Нещата в розопроизводството не са никак розови, затова трябват решения в дългосрочен план за поне 5 години, а секторът да има отделно подпомагане, да бъде отделен от дирекция „Растениевъдство", казва той.
Коментари