Обърнахте ли входовете на кошерите на юг-югоизток?

Напомнянето е за начинаещите любители пчелари: целта е през есенно-зимния период входовете да се запазят от нахлуването на студените северозападни и северни ветрове. Другият плюс е кошерите да се огряват по-добре от обедното слънце, с което пчелите се подтикват към по-редовно облитане.

Пчеларите с опит знаят, че ноември е предвестник на зимата. Температурите в някои райони са ниски през нощта – на места до 0 градуса. Денят намалява и през декември вече е най-късият ден, най-голяма облачност и мъгли и най-малко по часове слънчево греене през годината.

В по-студените ноемврийски дни пчелинът ще изглежда замрял и притихнал. Това обаче е само привидно. Докато още не се е появило ново пило, пчелното семейство се намира в относителен покой, събрано на кълбо. Само понякога някоя пчела, подмамена от слънчевите лъчи по обяд, се подава на входа. Но ако усети студен полъх, бързо се прибира.

Какво се случва в зимното кълбо

В него има един ограничен по площ топлинен център с постоянна висока температура от 30-32, дори до 36°С. А в останалата част температурата е средно 21-22°С, като в някои случаи спада до 10,7°С, а в кората на кълбото дори до 6-10°С.

Терморегулацията в зимното кълбо се „управлява" от промените на околната температура. А топлообразуването е резултат от

обмяната на веществата в тялото на пчелите. Колкото по-ниска е външната температура, толкова по-нагъсто се събират пчелите, кълбото се свива и неговата топлоизлъчваща повърхност се намалява. Същевременно пчелите от повърхността на кълбото (това са предимно по-стари пчели) се притискат плътно една до друга, като подпъхват главите и гърдите си под коремчетата на стоящите над тях. По този начин те образуват нещо като „кора", която спомага за по-доброто задържане на топлия въздух в кълбото.

В много студено време за по-голямо уплътняване

част от пчелите се напъхват

в празните килийки на питите

Когато все пак температурата в кълбото спадне до определения минимум, пчелите от вътрешността, които са по-нарядко разположени, започват да произвеждат топлина чрез микроколебания (трептения) на гръдната мускулатура, при което се чува характерното жужене. В резултат на това температурата на кълбото отново се повишава.

Но мускулната енергия и топлообразуването са за сметка на консумацията на мед, който пчелите, намиращи се в контакт с него, смучат, след което отстъпват мястото си на другите.

С изразходването на меда

в обсега на пчелното кълбо

то бавно се придвижва нагоре и назад по питите в топлата зона, след което се премества на съседните пити с храна. Придвижването на пчелите върху съседните пити през зимата обаче може да стане само през дните, когато макар и за кратко температурата на външния въздух се повиши над 8°С и пчелното кълбо временно се разпусне. Но при продължително студено време или ако над рамките не са предвидени проходи за преминаване, пчелите не успяват да се придвижат и загиват от глад, напъхани в празните килийки, при наличност на мед в съседните пити.

През първата половина на зимата консумацията на мед от пчелите е от 0,8 до 1 кг мед на месец