През ноември агрометеорологичните условия са най-подходящи за есенното засаждане на по-голямата част от овощните култури, с изключение на ореха.

При климатичните условия на нашата страна засаждането на овошките трябва да приключи 15-20 дни преди началото на зимата. Фиданките трябва да са с височина над 100-110см, с повече от 3 скелетни клони и минимум 3 корена с дължина 30-35 см. При наличие на повреди по кореновата система на дръвчетата е наложително отстраняването им до здрава тъкан.

Преди засаждане корените на фиданките се съкращават с 1-2см и потапят в каша от оборски тор (1 част), глина (3 части) и вода.

Засаждането на овошките се извършва в предварително изкопаните за целта ями. Дълбочината на посадъчните ями зависи от механичния състав на почвата. При леки, пропускливи и топли почви ямите трябва да са с размери 50/50/50, а при тежки почви – с по-големи размери. Преди засаждане на фиданките е желателно да се извърши торене - в изкопаните ями се внасят: 100-200g суперфосфат, 80-100g калиев сулфат, 10-12кg угнил оборски тор (при наличие) примесен с почва от повърхностния слой.

При засаждане на дръвчетата кореновата шийка трябва да остане 2-3см над почвената повърхност. Запълването на посадъчните ями с почва става постепенно от периферията към центъра. След като пръста покрие корените на дръвчетата се извършва уплътняване на почвата.. В районите с по-силни ветрове фиданките се укрепват с колчета забити на 8-10см от стъблото и привързани с хлабава превръзка. Дръвчетата след засаждане се поливат с 10-15 литра вода.

През ноември овощните култури се намират в състояние на относителен покой, а голяма част от вредителите по тях преминават в неактивна форма. В растителните остатъци зимуват много патогени, които са потенциален източник на зараза (струпясване по ябълката и крушата, кафяви листни петна по дюлята и крушата, церкоспороза, черно гниене по семковите и др.) и неприятели (ябълков цветопробивач, плодови оси, бадмов семеяд, черешова муха и др).

За редуциране на редица икономически важни болести и вредители е от изключително важно значение качественото провеждане на агротехническите мероприятия през есента (есенната дълбока оран и растителнозащитните пръскания).

Ябълките и крушите, които са нападнати от струпясване след прибиране на плодовете, в началото на листопада, трябва да се третират обилно с 5% разтвор от карбамид. Карбамидът представлява благоприятна среда за развитие на някои микроорганизми, които разграждат мицела на струпясването. Желателно е да се пръскат и окапалите листа около дърветата.

През есента насажденията с праскови, кайсии, череши, бадеми се третират с 2% бордолезов разтвор срещу причинителите на сачмянката и инфекционната апоплексия.
Третирането на овощните култури с бордолезов разтвор се провежда в тихо време и положителни дневни температури - над 5-6ºС. Клоните и стволовете на дърветата трябва да се пръскат обилно с препарата.

Бордолезовият разтвор се приготвя от син камък (меден сулфат) и гасена вар (калциев хидроокис). Синият камък има фунгицидно и бактерицидно действие. Гасената вар притежава антисептични свойства и неутрализира киселинността на разтвора от син камък.

За приготвяне на 10 л 2% бордолезов разтвор са необходими  200 грама син камък и 300 грама гасена вар. Синият камък се разтваря в 8-9 литра вода в подходящ пластмасов съд. Гасената вар се разтваря отделно в 1-2 литра вода до получаване на хомогенно варно мляко. Варното мляко се прецежда и прибавя бавно на тънка струйка към разтворения син камък при непрекъснато разбъркване. Качественият бордолезов разтвор е с небесно син цвят и слабo алкална реакция рН 7,5-8,5. Реакцията на разтвора може се контролира с лакмусова лента.

Бордолезовият разтвор е препоръчително да се използва веднага след като се приготви. Качеството на разтвора се влошава след 5-6 часа.

За предпазване на овощните култури от зимните студове, за унищожаване на лишеите и мъховете, за отблъскване на миризливия дървесинояд и дървесницата е необходимо ствола и дебелите клони на дърветата да се третират с 20% варна каша, към която се прибавя малко глина.