11° C, ясно небе
В ранните си етапи на развитие, новородените кутрета, освен че са все още с майката, братята и сестрите си, те растат физически и се учат да бъдат независими, както, и да контактуват помежду си. Затова, прекалено ранното им отделяне може да доведе до физически и поведенчески проблеми. Специалистите препоръчват малките да стоят с майките си най-малко в продължение на шест седмици, като препоръчителното оптимално време е 8-12 седмици, по информация на Американския киноложки клуб.
През първите две седмици от живота си кученцата разчитат на майка си за всичко. Тя оказва силно влияние върху тях и ако е агресивна или страхлива, това ще се отрази на взаимодействието на кутретата с хората и другите кучета. На тази възраст четириногите имат ограничена способност да се движат и основните им сетива като слух, зрение и обоняние все още не работят. Когато навършат четири седмици, те вече могат по-осъзнато да ходят, махат с опашка весело и любопитно да изследват света около себе си. На възраст около три до четири седмици кученцата имат вече пораснали зъби, които им позволяват да започнат да ядат твърда храна. Майката вероятно ще ги насърчи да спрат да сучат, тъй като острите им зъби вече са болезнени за нея.
Можете да помогнете за процеса на отбиване,
като предложите храна-заместител на млякото, за да могат новородените да се научат да пият от купа. След това постепенно преминете към консервирана храна за кученца, а впоследствие – въведете и сухата гранулирана. Когато кутретата са напълно отбити, обикновено на възраст от около шест седмици, те могат да бъдат разделени от майка си. Много експерти обаче препоръчват да дадете на малките животинки няколко допълнителни седмици, преди да ги отделите от котилото, за да могат да продължат социалното си развитие. На възраст от пет до шест седмици можете да започнете да обучавате кученцата вкъщи и те могат да прекарват повече време далеч от майка си, братята и сестрите си. На осемседмична възраст, кученцата навлизат в т. нар. „страхов етап" на развитие. И докато четириногите може и да се страхуват от нови преживявания, с търпение и положително подсилване, те постепенно ще се адаптират към новата си среда и ще се привържат към новия си собственик.
Разделянето на кученцата от майка им твърде рано, може да има сериозни последици. Особено, ако четириногото все още суче, това е силно непрепоръчително, тъй като ще доведе до поява на симптоми като загуба на тегло, на апетит, лоша имунна система и по-висок риск от поява на различни заболявания. Проблемите, които могат да възникнат, не са само медицински, но и поведенчески. Кутретата ще претърпят емоционална травма, ако бъдат отделени твърде рано, както и ако не им бъде дадена възможност да бъдат с братята и сестрите си. Хапането е често срещан поведенчески проблем и често причината е именно в липсата на тази най-ранна социализация на четириногото. Възможно е
кученцето да развие тревожност при раздяла,
инконтиненция, деструктивно поведение, агресия и страх.
Един от основните и най-често задавани въпроси от собствениците на малки кучета, е свързан с начина, по който те трябва да се захранят. Информацията по темата е доста обширна, а на пазара се предлага голямо разнообразие от храни, подходящи за току-що отбити кученца. Kакто при всеки процес, свързан с любимите ни домашни любимци, важно е да сме добре информирани, за да можем да преценим как най-добре да подходим и дозираме храната на малкото животинче. Защото, макар то в момента да е много нежно и сладко – необходими са му само около 12 месеца (при някои породи – 24), за да се превърне в зрял индивид.
Ако до преди отбиването те са получавали от майка си идеалната храна – кърмата, естествено богата на всичките им необходими хранителни вещества, витамини и минерали, то оттук нататък от вас, техните стопани, зависи да им ги набавяте. След отбиване моментът е подходящ да започнете внимателно да им предлагате и храна за кучета, като ключово е да не бъдете твърде настоятелни. Оставете ги, водени от миризмата те сами да полюбопитстват какво има в купичката пред тях. Можете да заложите на пастети и паучове, а ако сте решили захранването директно да премине с твърда храна – накиснете гранулите за няколко минути във вода, а след това ги намачкайте, за да придобият вид на каша с нещо като бульон. Така ще са по-лесни за поглъщане от кученцата. С течение на времето просто намалявайте количеството добавена вода, докато накрая останат само гранулите. В никакъв случай не отбивайте кученцето, ако то още иска да суче, а междувременно – да хапва и друга храна,
преминаването от едната към другата
трябва да е максимално плавно
В противен случай рискувате да се появи неразположение, съпътствано с диария или повръщане.
След като са отбити веднъж, кутретата имат нужда от храна почти постоянно – до 4-6 пъти на ден, като желателно е в приблизително еднакви интервали да им давате равно количество. Важно е храненето да трае не повече от 5 до 10 минути, след което паничката да се прибира. Това е много важен момент, свързан с ранно възпитаване на хранителните навици на кученцето – то не трябва да свиква от малко, че има постоянен достъп до храна. След навършване на 4-месечна възраст, редуцирайте храненията до максимум 3 на ден, а след 7-8 месец – до две.
Важно е да съблюдавате винаги менюто на вашия любимец да е максимално разнообразно, богато на различни хранителни вещества като – белтъчини, мазнини, въглехидрати и минерали. Целта е
да помогнете на животното да
изгради здрави кости и мускули,
необходими за поддържане на физическата сила на организма му в бъдеще. Постепенно ще усетите, че с порастването на кутрето ви, пропорционално се повишава и апетита му. Това е съвсем нормално – енергията и активността се увеличават и то има нужда от повече калории, за да компенсира изразходваните. Мускулната му маса, бързото израстване и развитие на костната система също предполагат увеличаване на количеството на приеманата храна. Преди да преминете към храна за възрастни кучета започнете плавно да увеличавате обема на порциите на любимеца си в периода от 6-тия месец до първата година. По-дребните породи, които се развиват по-бързо, преминават към храна за зрели кучета по-рано – след 12-тия месец, докато по-едрите, които достигат по-късна зрялост – между 12-тия и 24-ти месец.
Коментари