18° C, ясно небе
Днес консултира овощари в цялата страна и обслужва 560 декара собствени градини
Инес ЗЛАТАНОВА
Проф. д-р Димитър Домозетов е познато име в аграрните среди, дългогодишен директор на Института по земеделие в Кюстендил (ИЗ-Кюстендил) с научен опит от 26 г., което го прави един от доайените в земеделската наука. Шеф е на института от 1993 г. до пенсионирането си. През тези години се е
стремил да обвързва науката с практиката,
постепенно развива собствено стопанство,
освен че консултира овощари в цялата страна
и до днес. Срещаме го в собствените му градини в с. Пиперков чифлик край Кюстендил, където разказва повече за производството си пред в. „Български фермер".
Разполага с 560 дка градини, около 100 са с ябълкови насаждения, около 100 с круши, около 100 със сливи и останалото са череши.
„Аз работя, не за да направя нещо красиво, а да бъда ефективен, да мога да печеля от това. Много е работа, само това мога да ви кажа, много труд, но на мен това ми създава удоволствие", казва професорът, разхождайки се из градините си. Показва наблюдателната площадка, която е изградил и е сложил родното знаме на върха в началото на сливовата кампания. Прокарал е ток и изолация, за да превърне долния етаж на съоръжението в операционна зала. Целта е да има оператор, който да пуска дрон за пръскане, и да координира задачите. Засега мястото не се използва, защото няма нужда да се прибързва и между редовете действа хубава пръскачка. Подходящо е и за нощно наблюдение, макар да няма кражби, защото проф. Домозетов позволява на всеки дошъл в стопанството да си откъсне плод.
Още повече, той е подел инициатива „беритбен туризъм", или всеки, който пожелае, да си набере сам продукцията и да закупи количеството за 1 лв./кг. „Много хора, включително стопани идват да си берат, това го прокарах чрез медиите, който желае да дойде да си набере. Вече не е само „черешов" туризъм, излезе и за другите култури. Пускам ги в някои от блоковете да си берат колкото искат и плащат. Днес например от сутринта дойде човек с бус за 2 т сливи, долу в ябълките също съм пуснал човек на 1 лв./кг в момента. Иначе цената варира, между 0,50-0,60 и 1,30 лв. Не е висока, но за съжаление тази година ябълките са по-малко вследствие сушата", казва професорът.
Той е опазил своите насаждения благодарение на напояването си, но предлага
генерално решение на този проблем –
да се оползотвори каналът,
който се пълни от язовир „Берсин". За там проф. Домозетов е убеден, че има вода, защото е стигала и до градините му, а използвайки я може да се получава поне двойно повече продукция. Площите в околността определя като пригодни за поливане, ако се реставрира хидромелиоративната инфраструктура. Плодовете от дърветата, които не са издържали сушата, професорът дава за сок. Към момента се е погрижил непрекъснато да има вода за напояване. Има 8 кладенци, тръби, канал, бунари, които работят на таймери един след друг и в единия даже си е завъдил гъски и патки, докарани му от ловното стопанство, в което членува.
Но уви, за лов няма време преди да приключи беритбата, която усилено продължава през октомври. Бригадата му е от няколко души, включително той самият, като и децата му помагат в стопанството извън работно време. Те също работят в земеделски служби.
„Не мога да сваря да напоявам черешовите и сливовите градини, всичко сам съм прокарал с помощта на фамилията, цялото семейство е в земеделието – дъщерята е доцент в Лесотехническия университет, води „Овощарство", синът е областен директор по земеделие, снахата е директор на ПГСС „Свети Климент Охридски", а внукът на 17 г. учи компютърни науки в Правец. Но дойде ли, веднага тича към градината, много ме радва", споделя земеделецът от върха на Жельова могила, откъдето „обследва имението и разположените в него култури" по негови думи. Работна ръка не му достига, обикновено с тракторите и двама-трима работника се оправя с целогодишното обслужване. В момента на разговора има трактор с две платформи, натоварен с палети, а малко след беритбата започва и работата по резитбата в края на ноември. Подсигурил е и оборска тор на две-три купчини от по 500 т. „Всичко сам си ръководя докато мога, на 75 навършени години съм, а до 70 бях директор на института", казва професорът по овощарство.
Той има повод за гордост от немалко свои научни достижения. Има разработени две сериозни технологии - по ябълката и черешата, като едната е с икономически ефект до 2,90 лв./кг ябълки, което е много добра печалба за производителите и решение за оправдаване на себестойността. Професорът се надява условията в ИЗ-Кюстендил да се подобряват, да се стегне дисциплината и да се върви напред. Освен тези технологии, той има заслуга за продажбата на два лиценза на Китай, с разрешение от ССА, за сортовете Данели и Стефания на покойния проф. Васил Георгиев, виден селекционер. Получил е 3 златни медала от АГРА в последните 2-3 години от периода си на директор, като ИЗ-Кюстендил има общо 4 медала, другият е постигнат още през 1939 г. Също в края на академичната си кариера има създадени 5, и сега още един, общо 6 сорта.
„Има какво да покаже науката на стопаните, съветвам младите колеги по-често да излизат сред природата, където ще научат много и когато се върнат зад бюрото ще могат да решават проблемите кой както има възможност. Но
проблемите се появяват в производството
и ако нашите изследователи искат да бъдат добри консултанти трябва да бъдат и добри производители, а не само писатели. Нека изпитват технологиите, аз това съм правил през целия си живот. С крушата станах доктор, с черешата горе-долу станах доцент и натрупах 20 години работа по ябълката, направих хабилитационен труд и така от 2003-а съм професор. Съветвах хората в направленията си – резитба, разстояние на засаждане, корони и т.н. на овощните дървета, по цели зими обикалях страната да им показвам с торба на рамо, и изпитвам удовлетворение от това. И днес обслужвам маса стопанства в страната, познавам почвите и насажденията в цяла България, имам претенции за това, разбира се. По този повод станах „Доктор хонорис кауза", когато се пенсионирах, за празника на плодородието на 25 октомври ми връчиха наградата, заради това че съм създал над 100 хил. дка насаждения в България, Македония, Сърбия и Китай", разказва професорът.
Успоредно с това той развива и собствените си градини, които днес са пример за овощарски агробизнес. От 2002 г. е започнал с насажденията си, като преди това гледал 6 крави в обора до къщата си, където имало и люцерново поле. Ставали сутрин със съпругата му, двете деца и покойната му майка, и доили кравите от 4 до 6 ч. След това се къпел и отивал в 7 ч в ИЗ-Кюстендил, където бил директор. Покойният акад. Хинковски му дал две елитни крави от Костинброд, с които професорът си изкарвал прехраната известно време, но пак не било достатъчно да се вържат двата края. Заминал на специализация в Англия, оставяйки на съпругата и малките си деца да се оправят с млякото. Така до 1998 г., когато разпродал кравите и купил парче земя. Отделно 60 дка била собствената му, обща с брат му, земя, който бил в Русия и му я отстъпил. Тогава проф. Домозетов решил да се захване със земеделие. Продавайки кравите отишъл да купи от свой братовчед 5 декара, който искал по 1000 лв./дка, пък професорът събрал 4000 лв. „И човекът се съгласи, каза давай Митко хаир да ти е...и хаир беше", споделя с искрена емоция, припомняйки си трудното начало, проф. Домозетов. И тогава започнали върху тези 5 дка със жена му да присаждат на коляно, а зад тях децата връзвали. Направили тези първи декари с вишни и ги продали в с. Оризово, Пловдивско – изкарали 30 хил. лв. за онова време (2001 г.). Не били виждали толкова пари през живота си, но с тях завъртели стопанството, започнали да изкупуват земите. „Това парче се продава, онова не се, тоя иска, оня не иска, и така. Това поле между сливите и черешите ми няма и да го купя, а не ми и трябва вече", казва Домозетов.
Той изграждал стопанството си с презумцията, че
земята трябва да е окрупнена
Това довело до там, че днес синът му пръска спокойно и през нощта, намирайки се в задния си двор. Това е едно от големите предимства, които баща му е осигурил. Второто нещо за което се е замислил е върху това как да отглежда дърветата. Да, той разбира от физиологията им, може да разговаря с тях, позовавайки се на дългогодишния си професионален опит в направлението, успява да разчете както му казват дърветата и да им помогне, защото те са жив организъм и смята, че се отблагодаряват в правилния момент. Но, това до което е стигнал като извод е, че почвата не трябва да се обработва, и постепенно преминал към no-till технологията, като земята между дърветата е затревена и мулчирана. Ползата е голяма, добивът може да е по-нисък, но ефектът и финансовото положение се подобряват и професорът дава пример с негови колеги, които пръскат по 36 пъти, обработват по 20-30 пъти, което е излишно и генериран разход, и затова дори големи овощари започнали да се отказват. Особено такива, които разчитат на програми, според Домозетов.
„Никога не съм взел една стотинка от никого, всичко съм постигнал с главата, ръцете и семейството си. Направих това – малко ли е, много ли е, гордея се и с това си оставам до края", казва създателят на градини. Взема само помощите за единица площ, без други програми и проекти. Така е спокоен – след като се е пенсионирал останал позабравен, преди това са му правели всякакви проверки. Обвиненията за кражба споменава с усмивка, защото казва, че да, краде – но от земята. Според него всички земеделски служби и администрация трябва да се обърнат с лице към производството. С риск да предизвика реакция, предлага заплатата на служителите, в държавния фонд например, да се формира на базата на добра експертиза и ефективни вложения в производството. Казва, че по програмата за „млад фермер" например, 99% от кандидатите не са се захванали и не са продължили дейност след като са взели помощта, оставяйки пустеещи земи. „Защо
получаваме субсидия на декар, а
не за реално произведена продукция?",
е въпросът, който професорът задава. А и не само той.
За него тазгодишните добиви не са отлични заради сушата. Черешата в региона имала добра реколта, но не и пазар, така че се принудил да я бере на 0,60-0,70 лв. и да я продава на загуба, за ракия за 0,15 лв. От сливите е доволен – 90 т добив, продадени за по 0,45 лв./кг. Разполага с разсадник и оборотно поле.
По отношение на растителната защита, след пенсионирането си я предал на сина си, който се е задълбочил и дори го задминал. Намалили са пръсканията под 20, в ябълкопроизводството особено включили сортове, които са устойчиви на струпясване, което намалява автоматично до 7-8 пръскания. Това са Флорина, Златна резистентна, Пинова и други. „Не разбирам тези, които говорят за биологическо земеделие и се правят на големи тарикати само, за да вземат субсидия. Ако едно насаждение е биологично трябва да се тръгне още от почвата, а нашето законодателство е 3 години да не пръскаш и си биологичен. Ама няма нито един плод по дървото в резултат на това, само са прахосани едни пари", е мнението на професора. Друго нещо, което намира за излишна суета са пълните хангари с ненужна техника, която не се използва, за да вкарва добавена стойност в производството.
Той е бивш дизелов машинист, завършил ПЖИ (транспортно училище), затова умее да борави с техниката и разполага предимно със стара, но работеща такава – 2 трактора ЮМЗ, един Т-150 за вадене на дръвчета от разсадника, Шаситка и най-новото попълнение е турски трактор Basak, който използват за пръскане, защото кабината е уплътнена и операторът (синът му) не се трови. Пръскачката им пък е стара Морава, преустроена от вторични суровини, но направена както трябва, за да работи, а това се познава по начина на пръскане.
Приятелите в кафето му казват, че работи от тъмно до тъмно, но професорът им отговаря, че както тяхното забавление е да пият по кафе, така неговото е да се грижи за дърветата си.
„Удоволствие е за мен да съм сред дърветата, действително си почивам там, познавам ги всичките до едно, и ако искате вярвайте, но ако нещо съм ядосан излизам от вкъщи и тръгвам по градината – я пеша, я с АТВ-то, я с някое тракторче. Отивам където съм си намислил, сядам, говоря си с дървото. Хората казват, че е дърво, но за мен то е жив организъм и ако умееш, можеш да разговаряш с него", споделя проф. Димитър Домозетов. А неговите дървета му казват, че имат нужда от вода. След себе си професорът възнамерява да предаде стопанството на наследниците си, и ще остави паметна плоча над Жельова могила, на която е описал всичко със словата: „Жельовица, от утробата до гроба ти бе моята Голгота, моята сияйна зора, случих със жена, деца и внуци, Бог да ги благослови."
Технология за интензификация
на черешопроизводството
Проф. Домозетов показа технология, неприлагана другаде в България, единствено сред неговите черешови градини, в случая сорт „Козерска". Черешата се съкращава на около 25-30 см и излизат по няколко, например 5-6 стъбла. Вследствие на това се намалява растежната сила надолу и дръвчетата започват да плододават по-рано. Плододаваща дървесина са късите клончета и се цели известна интензификация на черешопроизводството. При разположение 5 на 3 са 77 дървета в декар, като продуктивната зона на черешата е на 1,5 м дълбочина, т.е. между тях остава 2 метра свободна ивица за преминаване на селскостопанската техника, същевременно и отгоре се съкращава с апарат за резитба.
Реже се механизирано и до 10-та година е добре, след това трябва да се извърши прореждане. Не навсякъде е еднакво, съобразно буйността на дървото. Шредерът минава и всичко остава за мулчиране, по no-till технологията. В зависимост от плододаването черешовите дървета се прореждат на възраст 10-12 години. Районът на Кюстендил е под 5 хил. градуса сумарна годишна температура, има амплитудата 0-25 градуса денонощна температурна разлика, когато узряват плодовете и се формират най-добрите им вкусови качества. Затова производството в Кюстендил подлежи на такова ниво на интензификация, затова районът е „майката на овощарството в България". Има хора, които успешно започват да прилагат технологията и в други части на страната – край Добрич, Исперих и т.н.
Коментари