У нас има нарушаване на естествения кръговрат на веществата и екологичният проблем не е прекомерно внасяне на фосфор и калий, а точно обратно - дефицит и изтощаване на почвените запаси

На 13 октомври се чества Световният ден на торовете. Това е международна кампания, инициирана от Fertilizers Europe с цел да се обърне внимание на важната роля на торовете като гръбнак на земеделската индустрия за изхранването на все по-нарастващото население в света. Прогнозите сочат, че около 2050 г. населението на планетата ще достигне 9,7 милиарда души. Понастоящем половината от отглежданата в света храна е възможна благодарение на торовете, а за изхранване на населението през следващите 30 години световната продукция на храни трябва да нарасне със 70%.

Световният ден на торовете е честван за първи път на 13 октомври 2016 г. в Лондон, където професионалисти от цял свят отбелязват важната роля на торовете за прехраната на населението. Датата е избрана, за да се отбележи годишнината от откритието на Фриц Хабер за синтез на амоняк през 1908 година. По това време технологията за торене избавя милиони от бедност и глад, позволявайки развитието на света, както го знаем днес. А в 21-и век технологиите за торене срещат нови предизвикателства – повишаване ефективността на хранителните елементи и опазване на здравето на почвите, съобразявайки се със зелените политики и в условия на ускорени климатични промени. Днес усилията на учените в света са ориентирани в посока за разработване на адекватни на тези цели технологии за управление на храненето на земеделските култури.

Какво е приложението на торове у нас?

Известно е, че в годините на преход към пазарна икономика, употребата на минерални торове у нас намаля значително, а след 2000 година започна постепенно да нараства като към 2020 г. достига около 400 хил. тона азот, фосфор и калий в активно вещество (за сравнение през 1989 г. са приложени 763 хил. тона). Характерно за практиките на торене у нас за 30-годишен период (1990-2020 г.) е нарушеното съотношение на прилаганите макроелементи със силен превес на азота – на 100 части азот се падат само 9 части фосфор и едва 0,7 части калий.

Балансовите разчети на национално равнище

показват, че азотът е с нарастващ излишък

Същевременно, интензивността на баланса (възвращаемостта) на фосфора и калия е много ниска – средно за периода е 27% на фосфора и 5,4% на калия. На практика, за 30-годишния период от почвите в страната са отстранени необратимо 2 740 хил. тона фосфор (Р2О5) и 7 400 хил. тона калий (К2О) в активно вещество. Тези данни са изключително тревожни, тъй като показват рязко нарушаване на естествения кръговрат на веществата и екологичният проблем не е прекомерно торене с тези елементи, а точно обратно – дефицит и изтощаване на почвените запаси.

Може да заключим, че в България

практиките на торене са неефективни

и не допринасят за устойчиво

земеделско производство

За съжаление днес не можем да кажем какво е количеството на употребените торове, тъй като МЗХ престана да публикува тези данни в ежегодните аграрни доклади, но по експертни оценки продължава практикуването на едностранчиво азотно торене. Не знаем и какво е агрохимичното състояние на почвите в страната, степените на запасеност с отделните хранителни елементи и на тази база

да се направи анализ какви количества торове са нужни за осигуряване на балансирано хранене

на земеделските култури и какви инструменти за стимулиране на добрите практики могат да се разработят.

Като положителна тенденция може да отбележим разширяващото се прилагане на почвена и растителна диагностика при оптимизиране на торенето. Открити са частни лаборатории, които са много добре оборудвани за аналитичната дейност. Съществен проблем в работата на тези лаборатории е липсата на единно методично ръководство и контрол на използваните методики. Често за почвена диагностика се прилагат чужди методи, които са надеждни и се прилагат в редица страни, но не са изпитвани, калибрирани или корелирани с утвърдените у нас методи, подходящи за спецификата на българските почви. Това силно затруднява интерпретацията на получените резултати и съответно изготвянето на адекватни за конкретните условия препоръки за торене. Независимо, че в страната се правят почвени анализи, информацията не се събира, систематизира, обобщава и анализира в единна национална база данни. И както отбелязахме, България е една от малкото страни, която

няма актуална информация и анализи

за състоянието и тенденциите в промяната

на хранителния статус

на земеделските земи и не прилага разработената и препоръчвана от ФАО система за агрохимичен контрол (Soil Nutrient and Nutrient Budget Maps).

Липсата на интерес от страна на държавата към почвено-агрохимичното състояние на земеделските земи и практиките на торене демотивира научните сътрудници у нас да разработват актуални приложни въпроси, касаещи комплексното агрохимическо обслужване на земеделските стопанства. Преглед на международни публикации от последните години показва, че учените-агрохимици усилено актуализират тематиката на изследванията с фокус върху приложна проблематика.

Кои са основните акценти

в приложните агрохимични изследвания

Глобалните проучвания са насочени и в двете направления на управлението на храненето на земеделските култури – „Диагностика" и „Актуализация" на параметрите на използваните показатели за управление на храненето.

По отношение на диагностиката се отчита, че използваната понастоящем калибровка (нива на запасеност с даден хранителен елемент) на методите за масов почвен анализ е правена преди повече от 50 години (у нас също) и се изказват съображения, че тя не може да е в крак с интензификацията на земеделските системи на производство днес. Необходимо е да се актуализира калибровката на методите в съответствие със съвременните нива на добивите. Търсят се също и се изпитват нови методи

за характеризиране на агрохимичното състояние

на почвите, адекватни на специфични ситуации

Променят се и елементи от методиката за вземане на почвени проби, съответно на технологията на отглеждане като но-тил системите, например или при прилагане на нови, подходящи за зелени технологии формулации на органични по произход торове. Разработват се и физиологични диагностични показатели за управление на храненето през вегетацията.

По отношение на параметрите на използваните показатели за управление на храненето актуализацията е в следните направления:

0 Износ на даден хранителен елемент с единица продукция.

Това е основна величина за формиране на торовата норма. Актуализацията й се налага, защото тя варира съобразно нивото на добивите и на фактори, свързани с технологиите на отглеждане, които в последните години търпят значителни промени. Освен това при използваните сега алгоритми се допуска линейна зависимост между добива и изнесените количества с единица продукция (100 кг), но е ясно, че този разход е различен при 200, 500 или 1000 и повече кг/дка добив, примерно от царевица.

0 Отчитане на географското вариране на потенциала на добива в даден район и създаване на база данни за усвояването на елементите при голямо вариране на добиви, почви и технологии на отглеждане, използвайки стандартизирани методи за вземане на проби. Възможни са и нови агроекологични районирания в съответствие с климатичните промени.

0 Отчитане на генотипните разлики в отзивчивостта на културите на торене. Получени са данни за доста отчетливи различия в изнесените количества хранителни елементи между хибриди от царевица или от соя, което насочва към необходимост от диференциране на ползваната информация по сортове от основните култури.

0 Отчитане на пространственото вариране на хранителните елементи в почвите при изграждане на стратегиите за торене.

По мое мнение, голяма част от актуализацията на параметрите, заложени в препоръките за торене може да бъде направена ускорено и без значителен финансов ресурс. За целта могат да се използват данни от публикации, които да се организират по подходящ за целта начин.

Набавянето на нови данни за потребностите

на културите от хранителни елементи

по сортове, нива на добивите и агроекологични райони може да стане без извеждане на специални опити, а чрез обогатяване на изследователската програма на полски опити, извеждани по други проекти в страната. Целесъобразно е при обработката на данните да се определят и показатели, характеризиращи баланса и ефективността на приложените хранителни елементи, съгласно глобалната концепция 4R. Необходимо е създаване на национална база данни, в която да се включат резултати от всички извеждани в страната полски опити с различни култури по утвърдена програма за включване на задължителни показатели и структурирани по агроекологични райони, култури, сортове и нива на добивите. Специално внимание заслужава тенденцията за ограничаване на употребата на минерални торове с цел пестене на ресурси (суровини и енергия) за производството им. Асортиментът на предлаганите на пазара торове с растителен или животински произход е голям, с различия в поведението им, което изисква конкретен подход при прилагането им в различни условия.

В заключение, за подобряване на практиките на торене е изключително важна ролята на държавата, която с подходящи нормативни и икономически мерки, може да ги регламентира и стимулира като въведе регулация, гарантираща разумна и екологична интензификация на земеделското производство у нас. Би следвало МЗХ да възложи на Селскостопанска академия под методичното ръководство на ИАПЗР „Н. Пушкаров" да осъществява научната и приложна дейност в областта на агрохимическото обслужване на земеделските стопанства. Когато това се случи и страната ни на национално равнище се доближи до прилагането на добри практики за управление на храненето на земеделските култури, може да се поздравим с Международния ден на торовете. Дотогава е добре да се въздържаме да определяме агрохранителната верига у нас като устойчива.

Доц. д-р Маргарита Николова - по специалност е агрохимик, работила е в Лесотехническия университет и в ИПАЗР "Н. Пушкаров". Научната й дейност е в областта на хранене и торене на земеделските култури.

Била е изпълнителен директор на Национална служба за съвети в земеделието, главен научен секретар на Селскостопанска академия и член на редица научни съвети и редколегии.

Национален консултант на Международния калиев институт, Швейцария и K+S Minerals and Agriculture, Германия.