„Европа за България" е едногодишна информационна кампания на „24 часа" с финансовата подкрепа на Европейския съюз и Европейския парламент. Целта е да дадем максимум информация за кохезионните политики, да направим видими преките ползи от тях.

Гост в този епизод е Петя Найденова , национално контактно лице по правни и финансови въпроси на програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт". Тя е юрист, доктор по икономика и експерт по управление на средствата от ЕС.

Достатъчно категорични ли са ползите за България от европейското финансиране или наистина сме донор на богатите е въпрос, чийто отговор адресираме специално към евроскептиците у нас. „Не сме донор и никога не сме били", категорична е Петя Найденова.

Петя Найденова

Петя Найденова

„Бюджетът на ЕС не е и никога не е бил свързан с даване и вземане на пари. При него винаги става въпрос за обединяване на ресурси, за битка с общи предизвикателства и за създаване на добавена стойност за ЕС. Винаги става въпрос за това да се помогне на европейците да живеят по-добре. Поради това е погрешно да се говори колко всяка страна от ЕС взема от бюджета и колко внася в него. В такъв случай не се вземат предвид ползите за държавите членки от единния пазар, нито се измерват бизнес възможностите, които политиката на сближаване - основната инвестиционна политика на ЕС, създава за предприятията от целия съюз. ЕС има значителен принос към икономиките на държавите членки, но този принос напълно се пренебрегва при тези изчисления" аргументира се тя.

Оказва се, че организацията ни като държава за достъп до парите от Европа също е на ниво. Присъстваме във всички направления и програми и инструменти - безвъзмездни средства, финансови инструменти, заеми, гаранции и капиталови инструменти, субсидии, доверителни фондове, награди и обществени поръчки, изброява Найденова. И подчертава, че „за да получите финансиране от ЕС, трябва да спазите определени правила и процедури. Това е неизбежно, тъй като трябва да гарантираме, че всяко евро се изразходва по прозрачен и правилен начин в полза на гражданите на ЕС".

Найденова разсейва и един популярен мит, който битува у нас - че общините, особено малките, не са готови за европари. През 2024 г. за първи път се прилага иновативен инструмент в държавния бюджет, според който всички инвестиционни намерения на общините, а и на държавата, са представени с максимална степен на прозрачност.

Всеки български гражданин може да види за общината, в която живее, какви проекти са предвидени за следващите 3 години, тъй като инвестиционната програма е 3-годишна. Проектите на общините, заложени в тази инвестиционна програма, са 1625 на обща стойност 4,2 млрд. лева. От тази сума 3,3 млрд. са предвидени за инвестиране през 2024 г. 263 от 265 общини са представили проекти пред Министерството на финансите и техните проекти са включени в Приложение 3 на държавния бюджет, което гарантира тяхното финансиране, споделя Найденова.

Гостенката ни не е съгласна и с друга, битуваща в общественото пространство констатация - че изоставаме по степен на усвояване на европейските средства. „Трябва да се сравняваме с държавите от разширяваща се Европа като Хърватия и Румъния например, а не първите страни-членки като Германия и Франция", казва  Найденова. При такова сравнение не изоставаме и непрекъснато повишаваме капацитета си да използваме ефективно значителните финансови ресурси.

Цялото интервю с Петя Найденова чуйте в подкаста.