1° C, слаб валеж от дъжд и сняг
Превенцията е най-добрата защита за ограничаване и стопиране на заразата
Културните растения се нападат от икономически важни болести, които могат да доведат до много сериозни загуби от реколтата. Някои от тях се диагностицират по-лесно, тъй като проявяват симптоми по надземните органи на растенията – листа, цветове, клони, стъбло, но други се откриват доста по-късно, когато почти не могат да се предприемат мерки за борба. Сред тези опасни зарази са кореновите гниенета, част от които се проявяват веднага след засаждането, а други вредят през цялата вегетация на растенията. Причинителите са бактерии, гъби и вируси, които могат да застрашават различни растителни части.
Зеленчуковите култури се нападат от редица болести, които се развиват по корените. Техните признаци, също се проявят по надземните растителни части във вид на увяхване и изсъхване, но на доста по-късен етап от вегетацията.
Кореновите гниения нападат
всички зеленчукови видове
Сред най-честите причини за проява на болестта са отглеждането на даден зеленчук на едно и също място, т.е. той не се редува с други култури и то подходящи, за да се извършва правилно сеитбообращение. Вследствие на това в почвата се натрупва голям инфекциозен фон от почвени патогени, които се развиват „необезпокоявани". Натрупаната зараза може да се запази дълго време благодарение на подходящи условия за развитие на патогена, както и при наличието на гостоприемници, които не са чувствителни към него.
Болестта се установява късно, когато растенията започнат да завяхват. При нападение на някои видове зеленчуците продължават да се развиват и дори плододават, но добивите са редуцирани, а продукцията е некачествена.
Кореновите гниения
се причиняват от различни гъби и бактерии
Появата им е според условията – температура и влажност, както и според наличния инфекциозен фон. Развитието на даден патоген се благоприятства и от други фактори – механични повреди по растенията, през които той прониква, а също недостиг или излишък на хранителни елементи, аерацията на почвата и др. Например:
- При по-висока температура са развиват гъби от родовете Fusarium и Rhizoctonia.
- По-ниските температури са подходящи за родовете Pythium, Phytophthora, Pyrenochaeta и Colletotrichum.
- Когато температурата и влагата са високи, активизират се родовете Fusarium и Rhizoctonia.
- При ниска почвена температура и висока влажност вредят гъбите от родовете Pythium и Phytophthora.
- Уплътнената почва е благоприятна за развитието на Pythium, Fusarium, Rhizoctonia solani и Colletotrichum.
Контрол на болестта:
- Агротехническите мерки са решаващи за превенция срещу болестта. Те включват производство на здрав разсад, който е получен от качествени здрави семена, засети в обеззаразен почвен субстрат; поддържане на оптимален почвено-въздушен режим; балансирано хранене на растенията, което включва както макро-, така и микроелемени.
- Обеззаразяване на почвата с подходящи продукти, като и чрез физични методи – пропарване и соларизация. Използване на биопрепарати, съдържащи Триходерма.
- Използване на разрешени продукти за растителна защита, с които най-често се поливат здравите растения, които са съседни на заразените. Болните се унищожават.
Вкорковяване на корените е болест,
която е с най-голямо значение за доматите,
тъй като нанася сериозни поражения по културата. Заразата е разпространена навсякъде, където се отглеждат домати.
Гостоприемник на патогена са всички представители на сем. Картофови – пипер, патладжан, картофи, както и някои плевели.
Болестта се проявява по кореновата система на доматите. Първите признаци, които се забелязват по надземните части на растенията, са изоставане в растежа, издребняване, хлоротично изсветляване и мрежесто прошарване на връхните листа. Когато тези симптоми са видими, това означава, че кореновата система вече е изключително увредена. По нея се откриват тъмни, вкорковени участъци, които се редуват със светли, здрави. Постепенно петната се увеличават и нарастват, като обхващат почти изцяло корените.
Болните растения завяхват в топло време,
тъй като тогава са със засилена транспирация,
а през нощта възстановяват тургора си. Случва се някои растения да изсъхнат напълно. В резултат на болестта добивът се намалява с около 50%.
Гъбата се запазва като мицел в корените, но също в растителните остатъци и в почвата в продължение на 3-4 години. Заразата се пренася чрез почвообработките, с разсада, както и чрез водата. Развива се във всякакви почви. По-големи щети се наблюдават в студени и тежки почви.
Патогенът може да нападне доматите във всички фази от развитието им. Той се стимулира при едностранчиво азотно торене – амониева селитра.
За да се контролира болестта, се предприемат превантивни мерки:
- Производство на здрав разсад в стерилен почвен субстрат.
- Изолиране на болните участъци от водния поток.
- Торене с амониев сулфат.
- Внасяне на оборски тор, който подобрява аерацията на почвата.
- Често напояване с намалени поливни норми.
- На заразените участъци не се извършва загърляне, за да не се наранят корените на растенията.
- Обеззаразяване на почвата в култивационните съоръжения.
Склеротийното гниене представлява
най-сериозна заплаха за
домати, картофи, краставици, дини, зеле, карфиол, лук, фасул, целина, моркови, ряпа, по-рядко пипер. Гостоприемник на гъбата са над 400 културни и плевелни видове.
Заразата може да се прояви още по младите растения. Симптомите приличат на сечене. В основата на кореновата шийка или малко под нея се забелязват воднисти петна, като постепенно тъканта в тях омеква и загива.
При възрастните растения болестта напада всички растителни части – стъбла, листа, листни и плодни дръжки, плодове. И върху тях се появяват воднисти петна, които се покриват с бял налеп – мицелът на гъбата. По-късно заразата прониква във вътрешността и прекъсва сокодвижението. Заразените растения нямат тургор и започват да жълтеят.
Патогенът се запазва в растителните остатъци в почвата. Оптималната температура на заразяване е между 15-20 градуса.
Контролът на болестта включва:
- Задължително 4-5-годишно сеитбообращение.
- Обеззаразяване на почвата.
- Отглеждане на растенията при висок агрофон.
- Болните растения се отстраняват.
- При нужда здравите растения се третират с подходящи продукти за растителна защита.
Фузарийното кореново и стъблено гниене се
проявява в основата на стъблото
и малко над кореновата шийка
На тези места се забелязват продълговати петна, които представляват загнила тъкан. Постепенно те се разпространяват по цялото стъбло, вследствие растението завяхва и загива.
Типичен признак но болестта е, че проводящата тъкан, до 30 см над кореновата шийка, става червено-кафява на цвят.
Гъбата се развива при по-ниски температури – 15-18 градуса. Запазва се в почвата и в растителните остатъци.
Контролът се изразява в:
- Обеззаразяване на почвата.
- Третиране с подходящи продукти.
- Въвеждане на 3-4-годишно сеитбообращение.
Коментари