10° C, ясно небе
Чакат се валежи, които да улеснят обработката на почвата, както и да гарантират поникването на растенията
В края на септември и първите дни на октомври есенната кампания е доста вяла, почти не върви. Очаква се това да продължи почти до средата на месеца. Земеделските производители не бързат със сеитбата на пшеницата и ечемика. На места има засята рапица, но очакванията са площите да са почти символични. Тежките есенни суши през последните години, а и повечето грижи, които изисква маслодайната култура, съвсем резонно предопределиха ограниченото й култивиране в страната.
Готови ли са за сеитбата и какви са нагласите сред земеделците, попитахме представители от различни райони на страната.
Към момента подготвителните дейности за есенната кампания са едва в началото, казва Светослав Русалов, зърнопроизводител от района на Пловдивско. Единствено са обработени и засети площите с рапица в полетата, където се очаква да има. Знаете, че много от земеделците се отказаха от културата. Аз също пропуснах 2 години. Тази обаче отново реших да се пробвам, точно така, да се пробвам е точната дума.
През последните години няма
никаква сигурност при рапицата
Сушата е много тежка, поникването е сериозен проблем, а последващото развитие на растенията също, ако въобще са поникнали. Сега засях преди около месец, но няма дъжд, семето си стои в почвата и нищо няма, кълнове не са провокирани дори. Ако не завалят сериозни дъждове, не се знае какво ще стане с посевите.
Валежи се чакат, за да започне сериозната подготовка за засяването на пшеницата и ечемика. Първите за страната технологични срокове започват в началото на октомври, от същия период може да започне и подготовката на полетата за сеитба.
В момента буквално нищо не правим, казва Христо Мандински, земеделец от Добролево. На някои полета със слънчоглед е извършено дисковане и това е. Почти всички колеги в района на Враца, Бяла Слатина, бих казал и в почти цяла Северозападна България, чакаме валежи. Надяваме се на прогнозираните дъждове в края на септември да се случат, а и най-вече да са със стопанско значение.
От 1 октомври вече може да обработваме
почвата, така че това е първата работа,
с която ще се захванем. Разбира се, добре е да има някаква влага, макар и минимална, защото при много суха почва, знаете, обработките са изключително трудни, а понякога и не е препоръчително да се правят, защото се поврежда техниката.
В землищата, които Христо Мандински стопанисва, не е валял сериозен дъжд от дълго време. При последните месеци са паднали между 2 и 5 литра, количества, които са крайно недостатъчни за каквото и да е – нито за обработка, нито за сеитба.
Малко по на изток и на север, ситуацията е подобна. Фермерите се занимават все още с прибирането и реализирането на тазгодишната реколта.
Приключваме с прибирането на слънчогледа, казва Тодор Тодоров, зърнопроизводител от Русенско. Чакаме дъжд, за да преценим какво да правим с есенниците. Ако завали, може да сложа и малко рапица, ако не – ще сея само зърнени култури.
Същото е положението и в района на Бургас и Карнобат. Земеделските производители чакат дъжд, макар че споделят, че им е рано за сеитба. На малко полета има засята рапица, която още не е поникнала.
Предполагам, че кампанията по засяването на пшеницата в района ще започне след 10 октомври, сега ни е много рано, казва Илия Проданов. Има засята тук-там рапица, но като цяло полетата са малко.
Сушата е повсеместна, така че земеделците
ще чакаме по-подходящо време за пшеницата
Към момента обаче притесненията са ни не само от климатично естество, но и от финансово. Все още има доста нереализирана продукция – и пшеница, и слънчоглед, и царевица. Като цяло пазарът не е добър. Освен това последните години са много тежки за бизнеса, земеделците нямат никакви свободни средства, за да направят една спокойна есенна кампания. Така че чакаме дъжд, за да започнем подготовката на полетата. А колкото до агротехническите практики, например торенето, което стои на дневен ред, със сигурност, то, а и други дейности ще са според бюджета. Надявам се да няма много пропуски, тъй като това ще рефлектира върху следващата реколта.
Както споменахме от 1 октомври може да се пристъпи към обработките на почвата, предшестващи сеитбата на пшеницата и ечемика. До този период има забрана за необработване на 80% от площите в стопанствата. Разбира се, като всяко изискване, което се налага, и срещу това има известно недоволство. И то в повечето случаи произтича от това, че
при подходящи климатични условия, след дъжд
например, не може да се влезе в полетата,
а трябва да се чака позволения срок, когато пък вече може да е сухо и обработките да са трудни. Спорна е темата, всеки земеделски производител има различно мнение по въпроса.
Като земеделец, който поддържа по-малко обработки, за мен това изискване е резонно, казва Светослав Русалов. Една почва трябва да бъде необезпокояване възможно повече, т.е. колкото по-дълго време в нея има живи корени, толкова е по-добре за самата нея. Тази забрана покрива моето разбиране за земеделие, разбира се, има и колеги, които не са съгласни, но това зависи и от технологиите, които прилагат, така че е нормално да има различни позиции.
Добра или лоша, правилна или не, забраната е в сила и се спазва от всички. Тя обаче е малкият проблем за земеделците. Безспорно
климатът е факторът, който създава едни от
най-големите трудности в земеделския бизнес
Винаги природата е оказвала голямо влияние в така наречената фабрика на открито (по някой път не може да избягаш от клишетата), но в последните години сериозните екстреми зачестиха. Сушата е повсеместна, като има по 2-3 месеца през които почти не капва дъжд. Валежите пък от своя страна не са равномерно разпределени, както се иска на фермерите, а често падат „накуп" и в повечето случаи когато няма никаква моментна полза от тях. Това, за пореден път, идва да ни покаже, че водата е не само най-ценният ресурс за обществото, но и за земеделието. Така че се връщаме на темата за напояването, която трябва да е приоритет в земеделската ни политика. Проблемът с валежите, съчетани с финансовия такъв, а и с липсата на стабилно държавническо управление, предопределя един много тежък земеделски сезон.
Изкарахме една много трудна година, казва Светослав Русалов. Имахме много слаби реколти - и от пшеница, и от слънчоглед, а в Северна България, където площите не са поливни и от царевица. Тоест
икономическите показатели
на стопанствата ще са много лоши
Това ще наложи да се спестяват разходи от всичко - от каквото може, а това ще доведе до лавинообразна реакция на производството – ще се намалят агротехнологичните практики, което ще се отрази и на добивите. Значи ще започнем с минимални обработки и минимално торене, след това минимална растителна защита, и т.н., и т.н. Отвсякъде ще се спестява, за да се оцелее. Иначе ще се върви към фалити. За съжаление, това не е само за този сезон, такава е тенденцията от 2 години насам. А като гледам и занапред, не виждам да става по-добре. Климатът е непостоянен, променящ се екстремално, почти не може да се разчита на дъждове, трябва да отиваме към напояване. И пак, за съжаление, почти не се работи в тази посоката.
Заради липсата на стабилно правителство, както и ясна политика в земеделието, а и в енергетиката, се получи едно безхаберие, казва още земеделецът. Видяхме как през тази година язовирите бяха източени и то не за напояване, а в посока енергетика – производство на ток. Ако тази практика продължи и в следващите години, това ще е пагубно за нас земеделците. Защото
язовирите на първо място трябва
да се използват за питейни нужди,
на второ - за напояване,
а чак след това за енергетика. На практика се получава, че енергетиката изпреварва другите две направления, които трябва да са приоритетни. И пак казвам, това се получи заради липсата на контрол и безхаберието на управляващите. Един язовир не се пълни за една година, но може да се източи и за по-кратко време. Този сезон видяхме проблеми дори на места, където може да се напоява, което говори за изключително лошо управление на водните ресурси. На колеги, не само зърнопроизводители, но и оризопроизводители например, водата за напояване им беше спряна в активния сезон, което е недопустимо. Искам да подчертая, че земеделците сме готови да направим необходимите стъпки в посока инвестиции в напояването, но държавата е тази, която е важно да управлява разумно водата и да ни предостави достъп до нея. Трябва да ни е пределно ясно, че бъдещето е в поливните практики. Без вода земеделието е обречено.
Коментари