Заради стратегиите „От фермата до трапезата" и за биоразнообразието ЕС търси нови технологии повече от всякога

 

Разпръскването на хербициди чрез пчели е регистриран метод за растителна защита, който вече се използва в САЩ и е регистриран в Канада, Швейцария и Мексико. Това обаче не е единствената иновация при новото поколение защита на културите от болести и вредители. Редица лаборатории в Европейския съюз разработват технологии, които предоставят алтернатива на конвенционалната защита със скъпите химикали.

Според ООН опрашването е от решаващо значение за продоволствената сигурност, храненето и здравето на околната среда. Пчелите и другите опрашители допринасят за 35% от общото производство на култури в света, опрашвайки 87 от 115 водещи хранителни култури. На опрашването се дължи съществуването на близо 90% от дивите цветя и 75% от ядливите растения в света.

Пчелите и прецизното земеделие

Прецизното земеделие работи с данните от сателити, компютри, сензори и други чудеса на електронната ера. Но нова технология за нанасяне на фунгициди, която в САЩ се използва при отглеждането на горски плодове, прилага лека вариация на една от най-старите земеделски практики в света - пчеларството. Това се смята за най-прецизната технология за приложение на продукти за растителна защита. „Процесът се нарича векториране на пчели (bee vectoring)", обяснява д-р Сю Уилис Чан, мениджър в компанията Bee Vectoring Technologies от University of Guelph, Канада.

„Пчелите улавят малки частици, които съдържат агенти за биоконтрол, напускат кошера си и ги разпространяват в цъфтящи култури. Технологията работи успешно в ягоди, малини, ябълки, кафе, краставици, слънчоглед и рапица. По същество може да се използва с всяка цъфтяща култура, която се развива чрез опрашване. Концепцията е проста: агентите за биоконтрол се разреждат с разредител на прахообразна основа и се поставят в дозатори, поставени в специално конструирани кошери за медоносни пчели. Опрашителите преминават през тях, когато напускат кошерите и разредителят полепва по космите по тялото им. Носят го със себе си, когато отлитат, за да събират прашец или нектар от цветя. След като кацнат, той се разтрива върху цветето и така предпазва цвета от патогени като ботритис (сиво гниене). Други опрашители също могат да го разпространят по-нататък, докато прелитат от цвят на цвят. Векторизирането на пчелите не е панацея, тъй като е полезно само при болести и насекоми, които засягат цветчетата, но не е ефективно при болести по листата, стъблата или корените.

Понастоящем компанията Bee Vector Technology (BVT), която е базирана в Мисисауга, Онтарио, има регистрирана система, която се използва в САЩ, Швейцария и Мексико. Сега се очаква тя да получи одобрение и в Европейския съюз. В началото на 2024 г. компанията започна опити в Испания, финансирани от програмата Horizon Research and Innovations Action на Европейската комисия в сътрудничество с испанска биофабрика, която отглежда насекоми за борба с вредителите.

Това е само една от няколкото иновации от ново поколение, които се изследват в Европейския съюз в областта на растителната защита. Тези методи стават все по-необходими като средства за постигане на амбициозните цели за намаляване на пестицидите, предвидени от Европейската комисия.

Предизвикателството на стратегията

„От фермата до трапезата"

На 22 юни 2022 г. Европейската комисия публикува своето предложение за нов регламент, свързан с устойчивата употреба на продукти за растителна защита (SUR). Документът съдържа общоевропейски цели за намаляване с 50% на употребата на химически пестициди до 2030 г., което е в съответствие със стратегиите на ЕС за прехраната (От фермата до трапезата) и за биоразнообразието.

Новите предложения бяха част от пакет мерки за намаляване на екологичния отпечатък на продоволствената система на ЕС и принос за смекчаване на икономическите загуби и загубите на биоразнообразие вследствие изменението на климата. Мерките бяха подкрепени от хиляди учени и над един милион души, които в рамките на гражданската инициатива „Спасете пчелите и фермерите" (ECI) гласуваха за по-драстично намаляване на пестицидите.

Лоби на производителите и

търговците с конвенционални продукти

Въпреки това няколко заинтересовани страни се противопоставиха категорично на новите разпоредби, включително лобито на пестицидната индустрия и промишленото земеделие. След седмици на протести на фермери в началото на 2024 г. В крайна сметка ЕК оттегли предложението през февруари, след като то не успя да събере необходимата подкрепа в Европейския парламент. Въпреки липсата на позиция на парламента, по време на испанското председателство на Съвета на ЕС земеделските министри се опитаха да продължат работата по регламента. Испанското председателство промени първоначалния текст на Комисията и премахна националните цели за намаляване на употребата на пестициди.

През януари 2024 г., когато Белгия пое председателството на Съвета, тя предложи да запази части от регламента, особено тези, свързани с продуктите за биоконтрол и алтернативите на химическите пестициди. Инициативата премина с малък успех.

Предизвикателствата пред фермерите

Непокорството на индустрията не може да се приравни към позицията на фермерската общност в Европа по въпроса, тъй като голяма част от европейските фермери осъзнават вредните последици от химическите пестициди върху здравословното състояние на хората и природата.

Предизвикателството тук е как да бъдат премахнати химическите средства за растителна защита от инструментариума на фермера и те да бъдат заменени с нещо друго, посочва Ема Браун, директор „Връзки с обществеността" в CropLife Europe, цитирана от Euractiv. Според нея ако сегашният инструментариум не бъде заменен с нов, огромен е рискът производството на храни да се развие в обратната посока на това, което Европа има нужда.

Ето защо Европейският съюз търси нови технологии повече от всякога. Биопестицидите, например, са пример за иновация. Те представляват нов клас продукти за растителна защита, които използват естествени живи организми, като микроби и насекоми. Други технологии включват нанасяне на нови покрития на семената преди засаждане, което също може да предпази от вредители и болести, отричайки необходимостта от пестициди като цяло.

Някои нови изследователски проекти включват секвениране на геноми на вредители с цел идентифициране на специфични целеви протеини и използване на LED лъчи за точно идентифициране на видове насекоми, които могат да послужат като средство за наблюдение на болестите.

Приложение и нормативна регулация

Въпреки потенциала, редица нови продукти се разработват през последното десетилетие, без да бъдат сертифицирани и пуснати на пазара. Според Сам Кук, еколог и изследовател в Rothamsted Research Center, алтернативните методи за борба с вредителите „всъщност не се прилагат и се застояват в изследователски лаборатории". „Всички тези възможности за контрол на вредителите са сравнително евтини, а ние не ги използваме правилно за фермерите", посочва тя и допълва, че има още множество иновации, които са в процес на изследване.

Според Сам Кук нормативната регулация е голяма част от проблема. Компаниите не желаят да инвестират в алтернативи, защото знаят, че регулаторният процес е труден и скъп и приемат, че не си струва инвестицията. Това означава, че тежестта на риска остава изцяло върху плещите на фермера. В момента изглежда няма достатъчно възнаграждение за онези фермери, които се опитват да направят правилното нещо, и това трябва да се промени, по думите на Кук.

Фермерите се нуждаят от подкрепа за ефективното прилагане на стратегии на ниво ферма. Те се нуждаят от насърчение, подходящи инвестиции и подкрепа от ЕС и държавите-членки. „Смятам, че ако ЕС наистина се стреми към тази цел до 2030 г., трябва да се опитаме да изградим доверие и видове алтернативен контрол", казва тя, подчертавайки необходимостта, повече фермерски организации да се ангажират с темата.

Ефективност и правилна употреба

От своя страна Европейската комисия признава, че ключово препятствие пред прилагането на подхода за интегрирано управление на вредителите и новите технологии е несигурността, пред която са изправени фермерите по отношение на тяхната ефективност и правилна употреба. Това се посочва в оценка на въздействието на плана на ЕС за намаляване наполовина на употребата на пестициди до 2030 г.

Жан-Филип Петийон е пример за фермер, който се е доверил на алтернативната борба с вредителите и бере нейните плодове на своите 100 хектара с цвекло, зърнени култури и рапица в Ришевил, северно от Париж. Петийон заселва бръмбари в зелените ивици между полетата. Тези насекоми се хранят с охлювите, срещу които преди се е налагало да се използва отрова.

Жан-Филип Петийон драстично е намалил употребата на хербициди, като първо позволява на плевелите да покълнат в браздите за семена и след това ги изтръгва с култиватор преди същинската сеитба на зърното, без да повреди почвата. Фермерът практикува също сеитбообращение с осем различни култури. „Сега използваме около 50% по-малко пестициди в сравнение със съседните ферми и това увеличава печалбите ни", казва той и допълва: „Моят счетоводител дори ме попита дали не съм сбъркал някъде в сметките!"